Решение № 10904 от 14.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10349/2016 г.

Решение № 10904 от 14.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10349/2016 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Р. Е. Т., С. М. С. и Д. М. С., наследници на М. С. Т., срещу решение № 241 от 15.07.2016 г. по адм. д. № 213/2016 г. на Административен съд Д., с което е отхвърлена подадената жалба против Акт за установяване на задължения /АУЗ/ № АУЗ-107-48/23.02.2015 г. издаден от ст. инспектор в Дирекция "МДТ" при Община, гр. Д., потвърден с решение № 94М-00-322/8.05.2015 г. на Директора на Дирекция "МДТ" при Община, гр. Д., с който са установени задължения за данък превозно средство /ДПС/ за лек автомобил марка "Фиат", модел "125Р" с рег. № ТХ 0107В за периода 1.01.2010 г. - 30.04.2013 г. в размер на 89.60 лв. и лихви за периода 1.04.2010 г. - 12.02.2015 г. в размер на 31.24 лв. Излагат касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на закона и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не разгледал доводите в жалбата, че липсват мотиви в АУЗД, а се сочат норми на ЗМДТ в различните им редакции, които хронологично не представляват основания за издаване на акта. Видно от представените по делото доказателства наследодателят им е представил удостоверение рег. № 150851000039 издадено от МВР - сектор "Пътна полиция, че превозното средство е спряно от движение на 1.06.2006 г., което не е обсъждано от административния орган. В съдебно решение това обстоятелство е взето предвид, като съдът посочил, че с връщането на талона на автомобила в МВР и спирането му от движение считано от 1.06.2006 г. наследодателят е изпълнил задълженията на действащата към момента норма на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, но неправилно приел, че с промяната на разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ считано от 1.07.2007 г. и последващата промяна влязла в сила от 1.01.2010 г. са налице нови изисквания и задължението за плащане на данък МПС отново е възникнало по силата на тези изменения. Към 1.06.2006 г. наследодателят изпълнил задълженията си съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ към този момент, поради което счита, че приетото от съда противоречи на стабилитета на правната норма с оглед времевия обсег на действието й. Претендира разноски по делото. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователта Съдът е установил, че по делото е представено и прието като писмено доказателство удостоверение № 150851000039/21.01.2015 г. на КАТ, в което се сочи, че лек автомобил марка "Фиат", модел "125Р" с рег. № ТХ 0107В е спрян от движение на 1. 06. 2006 г. от собственика, както и заявление рег. № 130851006065/15. 04. 2013 г. за прекратяване на регистрацията на автомобила. Приел, че от данните по делото се установява, че лек автомобил марка "Фиат", модел "125Р" с рег. № ТХ 0107В е спрян от движение за периода 1. 06. 2006 г. - 15. 04. 2013 г., когато регистрацията му сектор "ПП" при ОД на МВР Д. е прекратена. Съгласно чл. 24 от Наредба № I-181 от 3 декември 2002 г. за регистрацията и отчета на моторните превозни средства, собственост на чуждестранни физически и юридически лица, на временно спрените от движение МПС се изземват документите за движение и регистрация и се поставя знак "Спрян от движение", от което направил извод, че при спиране на автомобила от движение на 1. 06. 2006 г. регистрационният му талон е предаден в КАТ. Съгласно редакцията на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, ДВ бр. 100/13. 12. 2005 г., действаща към момента на спиране на автомобила, за превозно средство, което няма да се ползва, данък не се събира, при условие че до края на предходната година собственикът му е върнал регистрационния талон. Съдът е изложил мотиви, че разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ е изменена считано от 1. 01. 2007 г. /ДВ. бр. 105/2006 г./, като с изменението режимът на освобождаване от данък МПС е променен в смисъл, че собственик на спряно от движение МПС не дължи данък МПС не само, когато е върнал в КАТ свидетелството за регистрация, но и след представяне на удостоверение за разкомплектоване. Тази редакция на текста е в сила до 1. 01. 2010 г., когато текстът на разпоредбата отново е променен като за освобождаване от данък МПС се изисква прекратяване на регистрацията. В конкретния случай няма данни през годините, предмет на атакувания АУЗ наследодателят на жалбоподателите да е представил удостоверение за разкомплектоване на процесното МПС. П., че при това положение с промяната на разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ считано от 1. 01. 2007 г. отпадналото по силата на текста на разпоредбата, действаща до 31. 12. 2006 г. задължение за плащане на данък МПС отново възникнало по силата на закона. От 1. 01. 2010 г. с промяната на разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ условие за освобождаване от данък МПС е прекратяване на регистрацията му, която в конкретния случай е настъпила на 15. 04. 2013 г. и данък не се дължи, считано от 1. 05. 2013 г. Направил извод, че конкретното задължение съществува за годините, обхванати от атакувания АУЗ. Решението е правилно като правен резултат. Съдът е установил въз основа на удостоверение № 150851000039/21. 01. 2015 г. на КАТ, че лек автомобил марка "Фиат", модел "125Р" с рег. № ТХ 0107В е спрян от движение на 1. 06. 2006 г. от собственика, приел, че въз основа на чл. 24 от Наредба № I-181 от 3 декември 2002 г. за регистрацията и отчета на моторните превозни средства, собственост на чуждестранни физически и юридически лица, съгласно която на временно спрените от движение МПС се изземват документите за движение и регистрация и се поставя знак "Спрян от движение" следва извода, че при спиране на автомобила от движение на 1. 06. 2006 г. регистрационният му талон е предаден в КАТ, т.е., че към 1.06.2006 г. са били изпълнени условията на закона. Неправилно съдът е приел, че към 1.06.2006 г. са били изпълнени условията на закона, тъй като до края на предходната година собственикът му не е бил върнал регистрационния талон. Съгласно чл. 58 (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2005 г.), ал. 1, т. 4 от ЗМДТ за превозно средство, което няма да се ползва, данък не се събира, при условие че до края на предходната година собственикът му е върнал регистрационния талон. Следователно за 2006 г. наследодателят е дължал данък превозно средство, тъй като не е спазено условието до края на предходната година /в случая 2005 г./ да е върнал регистрационния талон, така че за 2006 г. не е налице недължимост на задължението за плащане на данък превозно средство, както считат за жалбоподателите. При това положение правилно е преценявано от съда дали за последващ период е прекратено задължението за заплащане на данък превозно средство. За периода 2007 г. - 2009 г. съдът е установил, че не е спазено изискването за представяне на удостоверение за разкомплектоване, съществуващо за този период, а за периода 2010 г. - до 15. 04. 2013 г., когато регистрацията му сектор "ПП" при ОД на МВР Д. е прекратена, че не е спазено изискването съществуващо за този период регистрацията да е прекратена, по които обстоятелства не се спори. При това положение правилен е изводът на съда, че преди процесния период 2010 г. - до 15. 04. 2013 г. за който е издаден оспорения пред съда АУЗ, за наследодателя на жалбоподателите не са настъпили предпоставките за недължимост на данък превозно средство, поради което след като за процесния период също не са изпълнени действуващите към този момент изисквания на закона за освобождаване от данък превозна средство правилно задълженията са определение с оспорения пред съда АУЗ. Законът е приложен правилно, като е прието, че не са спазени изискванията за недължимост на данък превозно средство за съответните периоди, съобразно изискванията на закона. Не е налице касационно основание за отмяна на обжалваното решение- неправилно приложение на материалния закон. Съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е посочил изрично дали актът е мотивиран. Мотивите на съда изложени в оспореното съдебно решение обосновават приложимост на посочените правни основания за издаване на административния акт, които съдът коментирал и които приел, че са налице. Касационната жалба е неоснователна, не са налице касационни основания за отмяна на решението. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение