Решение № 12716 от 2.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2685/2013 г.

Решение № 12716 от 2.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2685/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 4/02.01.2013 г. по адм. д. № 2175/12 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменен ревизионен акт № 261107152/28.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 656/12.06.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-Пловдив при ЦУ на НАП и е осъдена дирекцията да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 1158 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност, поради противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Иска се отмяната му и постановяване на решение, с което да се отмени РА и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Строителна механизация " ЕАД, гр. Димитровград, не взема становище по касационната жалба. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционният съд е бил РА, в частта потвърдена с решението на ДД"ОУИ" относно резултата по ДДС за данъчен период м. 06.2011 г., вследствие на отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 13 333, 12 лева, на основание чл. 70, ал. 1, т. 4, вр. ал. 2 от ЗДДС, по фактура № 000716096/27.06.2011 г., издадена от "Мото Пфое БГ " ЕООД за закупен автомобил марка VOLVO XC60, Momentum. За да отмени РА, съдът е мотивирал изводи за незаконосъобразността му, позовавайки се на събраните в хода на ревизията и от съда доказателствата, както и на приетата по делото СТЕ, с които се установява, че автомобилът е "товарен", при което незаконосъобразно е постановен отказ за признаване на данъчен кредит при придобиването му. Съдът се е позовал и на практика на СЕС. Решението е правилно. В издадения РА основанието за отказ е по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, вр. § 1, т. 18 ДР и чл. 70, ал. 2 на ЗДДС и е обосновано с получен отговор от Агенция "Митници" по повод искане от страна на органа по приходите да се представи информация в коя позиция се класира процесния автомобил по Комбинираната номенклатура и установените с нея тарифни кодове за класиране на автомобилите. Позовавайки се на отговора на Агенция "Митници", органът по приходите е приел, че в случая се касае "лек" автомобил по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, като е допълнил в акта си, че конкретни характеристики по отношение на квалификацията на едно превозно средство като леко или товарно се съдържат в митническото законодателство на РБългария и Европейския съюз. В хода на оспорването са поддържани от жалбоподателя твърдения, че процесният автомобил не попада в дефиницията по § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, тъй като за същият е представен сертификат за съответствие категория N 1, надлежно е регистриран от КАТ - МВР с дата на регистрация 28.06.2011 г. по издаденото свидетелство за регистрация, приложено на л. 39 от делото, съответно е "товарен автомобил". Приета по делото е СТЕ, която установява, че към момента на закупуване на автомобила от "Мото Пфое БГ " ЕООД и издаване на данъчната фактура, по която е претендиран данъчния кредит, същият е със сертификат, определящ го като "товарен" - N1, както е регистриран и в КАТ. Първоинстанционният съд е кредитирал заключението на техническата експертиза, приета по делото, без да е оспорена от страните, обсъдил е всички събрани по делото доказателства, относими към спора, изложил е в мотивите на решението си, че не е спорно обстоятелството, че по отношение на процесния автомобил е издаден сертификат за съответствие от производителя и същият е в категория N1, както и че в МВР автомобила е регистриран като товарен. Приетата по делото СТЕ, която не е оспорена от страните, потвърждава характеристиките на автомобила, определящи го като "товарен". Изложени са мотиви от съда, че Комбинираната номенклатура и установените с нея тарифни кодове за класиране на автомобилите, е относима към установяване на задълженията за митнически цели при въвеждане на автомобили на територията на страни - членки на ЕС, а в случая процесния автомобил е закупен в България от дружество-официален представител на марката за България. Изложени са мотиви, че след като изисканите и представени документи от ревизирания субект относно заприходяване на автомобила като ДМА, не са приложени към административната преписка, изпратена до съда, тези обстоятелства не се оспорват от органа по приходите. Обсъдена е практика на Върховния административен съд и на Съда на Европейския Съюз по сходни казуси и са изложени мотиви, съобразени с постановени актове по цитирани в решението дела на ВАС и СЕС. Изводите на съда в обжалваното съдебно решение се споделят изцяло от настоящата инстанция. От една страна, безспорно е, че съобразно представените сертификат за съответствие от производителя към датата на закупуване и издаване на фактурата, съответно съобразно свидетелството за регистрация на автомобила в КАТ, автомобилът е "товарен". След като автомобилът е безспорно установено, че е "товарен", не подлежи на обсъждане допълнителният довод за отказ, че "същият не се използва за извършване на посочените в чл. 70, ал. 2 ЗДДС дейности", които обстоятелства се изследват при твърденията, че автомобилът е "лек" по смисъла на § 1, т. 18 ДР от ЗДДС. Съдът се е позовал на представени от страна на ДЗЛ документи, изходящи от счетоводните регистри на дружеството, които са били изискани в хода на ревизията и е отразено, че са приети, но същите не са обсъдени в РД, РА, както и в решението на ДД"ОУИ", както и не са приложени по преписката, изпратена до съда, от което съдът прави обоснованият извод, че установените с тях обстоятелства не са спорни. РД съдържа данни за редовно счетоводство и характера на извършваната дейност, както и извършване на облагаеми доставки от РЛ в ревизирания период. Както правилно е приел съдът, в случая се касае за придобит дълготраен актив, а при дълготрайните активи, предназначени за стопанската дейност на ЗЛ, потреблението се разсрочва за периода до пълната им амортизация, т. е. икономическата изгода от тях се очаква в един по-продължителен период от време. От значение за спора е фактът, че към момента на придобиване на автомобила, същият е от посочената категория N1, видно от сертификата и заключението на вещото лице по приетата СТЕ, регистриран е в КАТ като "товарен" автомобил, заведен е като ДМА, по което не се спори. Така установените обстоятелства са решаващи за признаване правото на данъчен кредит при закупуване на автомобила, съответно - завеждането му като ДМА. Както е постановил в свое решение от 16.12.2012 г. по дело С-118/11 Съдът на Европейския Съюз: т. 57 " Придобиването на стоката от данъчнозадълженото лице в това му качество е определящо за прилагането на системата на ДДС и следователно Ч на механизма на приспадане. Използването на стоката или намерението за нейното използване определят само обхвата на първоначалното приспадане, на което данъчнозадълженото лице има право (вж. в този смисъл Решение от 11 юли 1991 г. по дело Lennartz, C-97/90, Recueil, стр. I-3795, точка 15); т. 63 "Ако става дума за дълготраен актив, данъчнозадълженото лице, което го включва изцяло в имуществото на своето предприятие, има право на незабавно приспадане на ДДС (вж. в този смисъл Решение по дело Charles и Charles-Tijmens, посочено по-горе, точка 24, както и цитираната съдебна практика)". В случая е безспорно установена характеристиката на автомобила като "товарен", съобразно представените сертификат за съответствие от производителя и свидетелството за регистрация на автомобила в КАТ, потвърдени и със заключение на СТЕ, приета по делото. Със заприходяване на автомобила в счетоводните регистри като ДМА, безспорно се установява и намерението на дружеството да използва автомобила за икономическата дейност на дружеството. Неправилно ревизиращият орган се е позовал и на Комбинираната номенклатура и установените с нея тарифни кодове за класиране на автомобилите, тъй като същата е относима към установяване на задълженията за митнически цели при въвеждане на автомобили на територията на страни - членки на ЕС, а в случая процесния автомобил е закупен в България от дружество-официален представител на марката за България. При така установените данни, незаконосъобразно ревизиращият орган е приложил разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4, вр. § 1, т. 18 ЗДДС и е постановил отказ за признаване на данъчен кредит по фактури за покупка на процесния автомобил, съответно е коригирал резултатът на дружеството по ДДС за м. 06.2011 г. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение с изводи за незаконосъобразност на РА и отмяната му, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,