Решение № 6509 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1525/2010 г.

Решение № 6509 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1525/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница - Варна срещу решение № 2022/27.11.2009 г., постановено по адм. дело № 2581/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, с което е отменено негово решение № 129/18.08.2009 г., потвърдено с решение № Д/47-Г-12/9.09.2009 г. на директора на РМД - гр. Варна за отказ за заплащане на законни лихви за забава върху възстановени държавни вземания. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът е приел, че производството не е по реда на чл. 214, ал. 2 ЗМ, както и че платените суми били недължимо платени към момента на плащането. В този смисъл се поддържа оплакване, че неправилно съдът е приел правното основание на чл. 219а ЗМ, а тази норма според касатора урежда само случаите на възстановяване на лихви, но не и за самото възстановяване на митни сборове. Касаторът се оплаква също, че неправилно съдът е приел, че се дължат лихви върху лихви по митните сборове. Началникът на митницата се твърди в касационната жалба не може да се разпорежда да възстановява нещо, което той не се е разпоредил да бъде събрано, доколкото той не е първостепенен разпоредител на бюджетни средства. Подробни съображения обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба, в която се иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне жалбата на "Глобал Меритайм Сървисес" ООД. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Виолета Лъчезарова Конова. Ответникът по касационната жалба "Глобал Меритайм Сървисес" ООД - гр. Варна чрез адв. Владимир Владимиров Ирасек я оспорва в подробно изложени писмен отговор срещу жалбата и в писмени бележки. Позовава се на съдебна практика по идентични случаи на ВАС, I А отделение. Претендира се и присъждане на разноски по за настоящата касационна съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като съгласно чл. 219а ЗМ за възстановените митни сборове не се дължат лихви, но в случаите, когато те са определени с незаконосъобразен акт на митнически орган, недължимо платените суми се връщат със законната лихва. Според прокурора във всички случаи възстановяването се извършва по реда на чл. 214 ЗМ, поради което въпросът по кой ред е следвало да се извърши връщането на сумите, платени в изпълнение на двата отменени акта - по чл. 219 или по чл. 214 ЗМ е лишен от основание. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Административен съд - гр. Варна е бил сезиран с жалба от "Глобал Меритайм Сървисес" ООД срещу решение № 129/18.08.2009 г. на началника на Митница - Варна за отказ за заплащането на законна лихва върху митни сборове, като последните, определени с две решения са обявени за незаконосъобразни от съда. Съдът е приел, че процедурата по възстановяване на митни сборове е регламентирана в глава 28 от закона - чл. 214 - чл. 219а. Относно правната норма на чл. 219а ЗМ съдът е приел, че тя урежда въпросът за дължимост на лихвите върху недължими митни сборове, поради което във всички случаи, вкл. и при незаконосъобразно определени с митнически акт задължения, редът за възстановяване е по чл. 214 ЗМ, а съгласно чл. 219а, изречение второ ЗМ в случаите, когато митните са определени с незаконосъобразен акт, недължимо платените суми се връщат със законната лихва. Въз основа на влезли в сила решения на съда са отменени актове на митнически орган за вземане под отчет на митни сборове с оглед неправилно тарифиране на стоките, т. е. прието е във влезлите в сила решения на съда, че актовете са незаконосъобразни поради нарушаване на материалноправни норми и затова обжалваното решение е мотивирано в смисъл, че следва да се приложи редът по чл. 219а, изречение второ ЗМ. Относно началния момент, от който следва да се определи законната лихва, съдът е приел, че това е датата на плащане на същите в полза на фиска - 17.04.2006 г. до датата на подаване на искането на дружеството за възстановяване на недължимо внесените суми. Въз основа на това съдът е приел, че се дължи законна лихва за забава за възстановеното мито в размер на 28 798 лв., като размерът на лихвата е 12 630,28 лв., изчислена от датата, следваща плащането в полза на бюджета на сумите, определени с отменените Допълнение № 1 на решение № 9300-1333/05/10.02.2006 г. към ТЕАД № 2005/Т-6310/23092005 и Допълнение № 1 на решение № 9300-13335/05/10.02.2006 г. към ТЕАД № 2005/Т-6311/823092005, с които на дружеството е определено като дължимо за вземане под отчет и подлежащо на плащане мито в посочения по-горе общ размер (по 14 399 лв. за всяко едно от тях). - 18.04.2006 г. до датата на подаване на искането за възстановяване на недължимо внесените митни сборове и лихви - 14.05.2009 г. Обжалваното решение е правилно. Няма спор между страните относно установената от съда фактическа обстановка. В този смисъл страните не спорят, че Допълнение № 1 на решение № 9300-1333/05/10.02.2006 г. към ТЕАД № 2005/Т-6310/23092005 и Допълнение № 1 на решение № 9300-13335/05/10.02.2006 г. към ТЕАД № 2005/Т-6311/823092005 са отменени с влезли в сила съдебни решения № 383/20.03.2008 г. на Варненския административен съд по адм. дело № 1517/2007 г., потвърдено с решение № 10536/16.10.2008 г. по адм. дело № 5815/2008 г. на Върховния административен съд, IА отделение и решение № 366/18.03.2006 г. по адм. дело № 1518/2007 г. на Варненския административен съд, потвърдено с решение № 11711/5.11.2008 г. по адм. дело № 5793/2008 г. на Върховния административен съд, I отделение. В посочените решения съдебните инстанции са приели, че незаконосъобразно е извършено претарифиране на внесена стока "храна за животни - млекозаместител". Съгласно разпоредбата на чл. 214 ЗМ възстановяване се допуска, когато се установи, че към момента на плащането, митните сборове не са били дължими или основанието им за плащане е отпаднало. За недължимостта на процесните митни сборове няма спор по делото, тъй като е установено с влезли в сила съдебни решения, че индивидуалните актове на митническите органи, с които са били определени, са отменени като незаконосъобразни. При това положение са приложими разпоредбите на чл. 214 във връзка с чл. 219а ЗМ, както правилно е приел първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 219а, второ изречение ЗМ когато митните сборове са били определени въз основа на незаконосъобразен митнически акт, недължимо платените суми се връщат със законната лихва. При тълкуването на тази разпоредба се установява, че законът не прави разлика във вида на недължимо платените суми, дали те се отнасят само до главница или и лихви. Това е така, защото ако се имаше предвид само главници (митни сборове), законодателят изрично щеше да го посочи в цитираната правна норма. В този смисъл са и решения № 11718/5.11.2008 г. по адм. дело № 7607/2008 г. на ВАС, IА отделение и решение № 4541/16.04.2008 г. по адм. дело № 491/2009 г. на ВАС, I отделение. В тези решения изрично се посочва, че доколкото нормата на чл. 219а, изр. второ от ЗМ е специална, то тя има приоритет пред общите норми, в това число и пред принципа за недължимост на лихва върху лихва - чл. 175, ал. 3 от ДОПК. Обобщено е, че се има предвид недължимо платени, а не недължимо определени суми, поради което следва да се приеме, че лихвата се дължи върху главницата и лихвата по актове, които са отменени с влезли в сила решения на съда. В този смисъл оплакването на касатора е неоснователно. Относно другото оплакване за правилното правно основание, въз основа на която е била претенцията на ответника по касационната жалба към административния орган, то също е неоснователно. Няма спор, че разпоредбата на чл. 214 ЗМ посочва как се възстановяват недължими митни сборове. Разпоредбата на чл. 219а ЗМ не може да се тълкува и прилага самостоятелно извън контекста и смисъла на чл. 214 ЗМ. Във всички случаи възстановяването се извършва по реда на чл. 214 ЗМ, а чл. 219а ЗМ регламентира хипотеза, при която се дължи и законна лихва, ако митните сборове са приети, че са незаконосъобразно определени, затова са недължимо платени суми и се връщат с лихвите. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено при спазване изискванията на материалния закон, на съдопроизводствените правила и при правилно установена фактическа обстановка са изградени и правните изводи на съда, поради което е и обосновано и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане от ответната страна, не се присъждат разноски, тъй като няма данни такива да са направени за настоящата касационна инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,