Решение № 220 от 9.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7894/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница София против Решение 8234/11.06.2024 г. на Административен съд София - град, по административно дело 7353/2023 г., с което е обявено за нищожно издадено от него Решение РЗМ-5800-1076-32-223806/14.06.2023 година на Директор ТД Митница София. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т.2 и т. 3 от АПК. Счита, че в съдебното решение липсват мотиви досежно правния спор, а съдът се е задоволил да обяви за нищожно оспореното решението поради пропуск от страна на административния орган да представи доказателство за компетентността на неговия издател. Сочи, че представя като доказателства в настоящото производство заверени за вярност копия на заповеди, от които е видно, че решението е издадено от компетентен митнически орган. Намира, че директорът на ТД Митница София не следва да доказва, че лицата, включени в заповедта за извършване на последващ контрол, са заемали съответните длъжности, а съдът е следвало служебно да изиска доказателства за това от ТД - Митница Бургас. В тези насоки излага подробни доводи в жалбата и претендира обезсилване на атакуваното решение и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане или отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт да бъде отхвърлена, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба "Галва Метал България" ЕООД в несъстоятелност, гр. София, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предмет на производството пред АССГ е законосъобразността на Решение РЗМ-5800-1076-32 - 223806/14.06.2023 година на Директор ТД Митница София, с което последният променил за стока ЕД 6/14,6/15 от МД МРН 22BG0058080862128R9/ 18.04.2022 година код по ТАРИК от 7210490080 на 7210490020, променен за стока 2 от МД МРН MPH22BG0058080862128R9/ 18.04.2022 година код по ТАРИК от 7212300020 на 721230080, променил ЕД4/17 от МД МРН MPH22BG0058080862128R9/ 18.04.2022 година 4/17 преференция от код 120 на код 100, променил ЕД 8/1 от МД номер на квотата от текст 098610 на текст" празно , определил размер на публичните държавни вземания по МД МРН MPH22BG0058080862128R9/ 18.04.2022 година мито в размер на 14 977,09 лева и ДДС в размер на 2 995,42 лева и задължил оспорващото дружество-,, ГАЛВА МЕТАЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД- гр. София в 10 дневен срок от връщане на решението да внесе установените публични държавни вземания заедно с дължимите лихви съгласно чл.59, ал.2 от ЗДДС. За да достигне до извод за нищожност на оспорения акт, първостепенният съд е приел, че оспореното решение е издадено от некомпетентен орган, с оглед на което и по аргумент от чл. 146, т. 1 АПК е нищожно. Подчертал е, че с определението за насрочване на първото открито съдебно заседание на ответника е указано, че следва да установи обстоятелствата, че лицето Д. С. Д. към датата на издаване на решението е заемал длъжността Директор ТД Митница-София, както и че лицата, включени в състава на проверяващия екип, определен да извърши проверката Н. Цветков - главен експерт в ТД на АМ, отдел последващ контрол - ръководител екип, С. Костова - главен инспектор в ТД на АМ последващ контрол и М. Милева - старши инспектор в ТД на АМ последващ контрол са заемали съответните длъжности. Тъй като въпреки дадените указания доказателства в тази връзка не са представени, то решаващият състав е приел неустановените факти за неосъществени. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 168 АПК първоинстанционният съд извършва дължимата преценка на основанията за законосъобразност на административния акт, сред които е и компетентността на издателя на акта. В този аспект необоснован е изводът на решаващия състав, че органите, изготвили доклада, въз основа на който е издадено митническото решение, не са притежавали материална компетентност за неговото издаване. В случая, в съответствие с чл. 84в, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗМ, проверката, осъществена в рамките на последващия контрол, е в изпълнение на Заповед за възлагане ЗТД-1000-409/07.06.2022 г., издадена от директора на ТД - Митница Бургас. В тази заповед са индивидуализирани лицата, на които е възложена проверката, чрез посочване на техните имена и длъжността им. Между страните не е било спорно, че тези лица са заемали съответните длъжности и осъществявали функции на митнически органи. Осъществената в тази връзка проверка от първостепенният съд не е съобразена с обхвата на спора, с оглед на което основателен е доводът на касатора, че при съмнение дали изброените служители са заемали съответните длъжности съдът е следвало служебно да изиска доказателства за това от ТД - Митница Бургас. Аналогично, относно компетентността на издателя на оспореното Решение РЗМ-5800-1076-32 - 223806/14.06.2023, съдът също е следвало да укаже необходимостта от представяне на доказателства, че Д. С. Д. е заемал длъжността Директор на ТД Митница София към датата на издаване на обжалвания акт. Това обстоятелство се установява от представените в настоящото производство Заповед 3510/30.07.2021 г. и Заповед 286/27.03.2024 г. на директора на Агенция Митници за преназначаване на Д. С. Д. на длъжността Директор на ТД Митница София, с оглед на което неправомерно решаващият състав е приел, че издателят на оспореното решение на разполага с материална компетентност за неговото издаване. Като е приел, че обжалваният акт е нищожен, първостепенният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Тъй като спорът не е изяснен от фактическа и правна страна, то по аргумент от чл. 220 АПК делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав, който да прецени неговата законосъобразност на основанията по чл. 146, т.2- т.5 АПК. При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВАС. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение