Решение № 2774 от 25.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8781/2018 г.

Решение № 2774 от 25.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8781/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Димитрова от гр. [населено място], чрез адв. С. Арнаудов от Адвокатска колегия гр. София, срещу Решение № 3361 от 21.05.2018 г. постановено по адм. дело № 13636/2017 г. по описа на Административен съд София - град. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и уважаване на оспорването срещу административния акт, както и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция "Социално подпомагане – Сердика" не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение Административен съд София – град е приел, че редът за упражняване на правото на жалбоподателката Д. Димитрова е по чл. 8в, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД) и чл. 16а, ал. 2 и ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца (ППЗСПД). Посочил е фактическия състав, при който за лицето възниква правото на еднократна помощ за отглеждане на дете. Очертал е спорния по делото правен въпрос, който е свързан с обстоятелството на какви условия следва да отговаря Димитрова, за да получи еднократна помощ по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД и чл. 16а, ал. 2 ППЗСПД, както и към кой момент тези предпоставки трябва да съществуват. Съдът е кредитирал съображенията на административния орган издал обжалваната заповед № ЗСПД/Д – С – СК/4826/15.11.2017 г. и е заключил, че след като майката не е студентка в редовна форма на обучение към датата на подаване на заявлението, на нея не й се следва исканата еднократна помощ. По тези съображения съдът е отхвърлил оспорването против обжалваната заповед и е формирал извод за нейната законосъобразност. Решението е неправилно. Видно е от Удостоверение за раждане № [номер], издадено от Столична община, район "Надежда", че на дата 05.09.2017 г. Д. Димитрова е родила детето К. А. Към датата на раждане тя е била записана като студентка в редовна форма на обучение, за което обстоятелство съдът е приел като доказателство Уверение № Д-259/27.09.2017 г., издадено от Началник УД на ГПФ в "Минно-геоложки университет". Студентката не е получавала стипендия от висшето учебно заведение, считано за 12 месеца назад, т. е. от м. 10.2016 г. до м. 09.2017 година. На дата 02.10.2017 г. Димитрова е подала заявление-декларация с искане да й бъде отпусната еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година и на основание чл. 8в ЗСПД. Според бланката, в нея фигурира изричен текст дали лицето е записано като студентка в редовна форма на обучение към датата на раждане на детето. Жалбоподателката е отговорила утвърдително, както и, че й е известна наказателната отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс. Съгласно писмо изх. № ГПФ-709/12.10.2017 г. от декана на висшето учебно заведение, Димитрова е завършила семестриално четиригодишния курс на обучение по специалност "Биотехнология". На редовната сесия за полагане на държавен изпит, проведен на 29.06.2017 г. и на поправителна сесия на 18.09.2017 г. не се е явила, поради което със заповед № Р-905/02.10.2017 г. същата се отписва от Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски", но с право да се яви на държавен изпит. При тези факти със заповед № ЗСПД/Д – С – СК/4826/15.11.2017 г. на директора на ДСП – Сердика и при посочено в нея правно основание за издаването й - чл. 8в, ал. 1 и ал. 5 ЗСПД, и чл. 16а, ал. 5 от ППЗСПД, на лицето е отказано получаването на помощта. По делото не е налице спор по фактите. Спорът е във връзка с приложимия материален закон – чл. 8в, ал. 1, т. 3 ЗСПД и обусловеното от закона право на майката студентка да получи еднократна помощ за отглеждане на дете, независимо от доходите на семейството. Това право е уредено в чл. 8в, ал. 1, т. 3 (Нов - ДВ, бр. 110 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г.) ЗСПД. Според текста на разпоредбата, майка (осиновителка) студентка има право на еднократна помощ за отглеждане на дете независимо от доходите на семейството, при наличие на посочените в закона предпоставки. Видно от подаденото заявление-декларация на жалбоподателката, административното производство, по което е издадена заповедта, е образувано след изменението на текста с ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 година. Правопораждащият фактически състав е възникнал при действието на цитираната от закона редакция, с която се предвиждат четири условия, за да е налице право на майката да иска нейното отпускане. Това по-конкретно са: 1. детето да живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, 2. майката (осиновителката) да живее постоянно в страната и е студентка в редовна форма на обучение във висше училище, получило акредитация и създадено при условията и по реда на Закона за висшето образование, 3. майката (осиновителката) да е записана като студентка в редовна форма на обучение към датата на раждане на детето и 4. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.) майката (осиновителката) да не е осигурена и да не получава обезщетение за бременност и раждане, за отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване. За да отхвърли жалбата против заповедта, първоинстанционният съд е приел като условие за предоставяне на помощта, към датата на подаденото заявление-декларация майката да е студент в редовна форма на обучение. Този извод е погрешен и противоречи на материалния закон по време и спрямо лицата. Изрично в чл. 8в, ал. 1, т. 3 ЗСПД и чл. 16а, ал. 2, т. 3 ППЗСПД в редакцията към 02.10.2017 г. е предвидено, че правото на получаване на еднократната помощ, възниква от датата на раждане на детето. В случая детето, за отглеждането на което се иска помощта, е родено на 05.09.2017 г. Видно от приетите от административния съд доказателства – писма и удостоверения на "Минно-геоложки университет" Димитрова е била записана към тази дата за студент, редовна форма на обучение в четвърти курс. Поради това правото на оспорващата е възникнало от момента на раждане на детето. Същото е упражнено в указания 6-месечен срок по чл. 12, ал. 1, т. 5 ЗСПД, считано от дата 05.09.2017 година. Нормата сочи правопораждащия юридически факт – раждането на детето, като определя 6-месечен срок, който започва да тече от този момент. Подаденото заявление-декларация не е предпоставка за възникване на правото, а начин, способ то да се реализира чрез сезиране с надлежно искане до компетентните административни органи. По тези съображения се приема, че решението на административния съд е неправилно поради противоречие с материалния закон и при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК следва да бъде отменено. Налице е условието на чл. 222, ал. 1 от АПК за постановяване на решение по същество от касационния съд, с което да се отмени оспорената от Д. Димитрова от гр. [населено място] заповед № ЗСПД/Д – С – СК/4826/15.11.2017 г. на директора на ДСП – Сердика. Делото следва да се изпрати като преписка на директора на Дирекция "Социално подпомагане – Сердика" гр. София за произнасяне по заявлението-декларация на Димитрова от 02.10.2017 г., при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. С оглед изхода на спора на жалбоподателката следва да се присъдят направените и своевременно поискани разноски за двете съдебни инстанции. Същите представляват заплатеното възнаграждение за един адвокат в размер на 600, 00 лева пред първата инстанция и сумата от 420 лева за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. Воден от гореизложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, шесто отделение