Решение № 8051 от 21.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2157/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Русе против Решение 81/10.01.2025г. по адм. д. 854/2024 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отменена Заповед за налагане на санкции РД-09-1208 от 09.10.2024 г. на директора на районна здравноосигурителна каса Русе за наложени общо 11 санкции финансови неустойки в общ размер на 550 лева като една от тях е на основание чл. 459, ал. 1 от НРД за МД за 2023 - 2025 г. за нарушение на чл. 126, ал. 2 от НРД за МД за 2023 - 2025 г., а десет - на основание чл. 457, ал. 1 от НРД за МД за 2023 2025 г. за десет идентични нарушения на чл. 245, ал. 1, във връзка с чл. 244, ал. 1, т. 4 от НРД за МД за 2023 - 2025 г. и приложение 2 към него и е осъдена НЗОК да заплати разноски на лечебното заведение.

По съображения за неправилност и необоснованост, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго по съществото на спора.

Ответника по касацията Медикал Инвест Медико-диагностична лаборатория Прима Лаб ООД, със седалище: гр. Русе, в писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена, а атакуваното с нея решение да се потвърди като правилно.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, като предлага то да бъде отменено.

Върховният административен съд, шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за частично основателна.

За да наложи със заповедта, предмет на съдебен контрол пред Административен съд Русе, финансови санкции на изпълнителя на медицинска диагностична дейност, директорът на РЗОК Русе е приел както следва:

По т. 1.1, във връзка с установеното от контрольорите при РЗОК - Русе в протокола от извършената, че изпълнителят на МДД МЕДИКАЛ ИНВЕСТ - МЕДИКО- ДИАГНОСТИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ - ПРИМА ЛАБ ООД е нарушил изискванията за уведомяване на РЗОК - Русе за настъпили промени в обстоятелствата, като при промяна на графика за обслужване на пациентите изпълнителят на медицинска помощ не е уведомил РЗОК и изпратил актуалния график в 3 дневен срок в нарушение на чл. 126, ал. 2 от НРД за МД за 2023 - 2025 г. На 02.09.2024 г., в 10:30 часа проверяващият екип не е открил д-р Г. Т. в сградата на лечебното заведение на адрес в гр. Русе, както и при последващо посещение на същия адрес и на същата дата, 02.09.2024 г., в 11:30 часа.

За да отмени санкцията по това нарушение, съдът е изложил правни изводи за неправилно приложение на материалния закон по чл. 459, ал. 1 вр.чл. 126, ал. 2 от НРД за МД за 2023 2025 г. Приел, че в издадената заповед установените факти не влизали в приложното поле на конкретна правна норма и е налице неправилна правна квалификация поради грешно прилагане и тълкуване на материалноправни разпоредби. В заключение съдът изложил правен извод за медицинската дейност извършвана в съответствие с подадения работен график, но на втория адрес на лечебното заведение, предвид данни за присъствие на лекаря във Ветово.

В санкционната заповед по от т. 6.1 до т. 6.10 въз основа на протокола от извършена проверка са констатирани 10 нарушения на изискванията за работа с медицинска документация, като случаите не представлявали явна фактическа грешка, изразяващи се в извършени медико-диагностични изследвания с НЗОК по Направление за медико-диагностична дейност, всички включени в месечния отчет на МЕДИКАЛ ИНВЕСТ - МЕДИКО-ДИАГНОСТИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ - ПРИМА ЛАБ ООД за извършената медико-диагностична дейност за месец март 2024 г., но в направленията липсват регистрационен номер на ЛЗ, код специалност, УИН на лекаря и отбелязване с X на кода на извършените МДД. Тези констатирани нарушения, са квалифицирани по материалната разпоредба на чл. 245, ал. 1 от НРД за МД за 2023 - 2025 г., съгласно която документите по чл. 244, ал. 1 да се изготвят съгласно изискванията, реквизитите и стандарта, посочени в приложение 2.

За да отмени и в тази част заповедта за налагане на санкции, съдът е изложил мотиви за административен акт постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, несъобразяване с целта на закона. Приел е непълна и неточна правна квалификация на нарушенията, поради липса на позоваване на относимата към случаи, законова разпоредба на чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО.

Неспазените указанията за попълване на направление за медико-диагностична дейност, регламентирани в приложение 2 към НРД за МД за 2023 - 2025 г., съдържащи се в т. 3.1, 3.2 и 4.2., касаели данни за изпращащия лекар, издал направлението, докато в случая било констатирано, че не са попълнени данни за изпълнителя на медико-диагностичната дейност или данни на лекаря, извършил изследванията, които са уредени в т. 6 от указанията за попълване на направление за медико-диагностична дейност. Според съда тази точка неправилно била цитирана като правна квалификация на констатирани нарушения в хода на проведеното административно производство по извършване на проверка на изпълнителя на МДД и налагане на санкции за същите. В правните си изводи, съдът сочи и неизпълнено от органа задължение да изясни всички релевантни към спора факти и обстоятелства, с което е допуснал нарушение на изискванията на чл. 7 и чл. 35 от АПК, като не били обсъдени междувременно влезлите в сила от 1 април изменения в НРД за МД за 2023 2025 г. и приложение 2 към него, в който са дадени нови правила за попълване на направленията за медико-диагностична дейност - т. 2 от приложение 2 - Първични медицински документи, които също не са били обсъдени от органа. Съдът е изложил мотиви, че става въпрос за пропуски в документи, които се издават и съхраняват от лабораторията и се отнасят единствено до данни на самия изпълнител на МДД, без тези документи да са необходими за нуждите на пациента, за нуждите на НЗОК и отчета на дейността към нея. Целта е при извършена проверка е да се удостовери дали дейността е била извършена, което в случая се доказвало с подписа на пациента на всяко от направленията и не са настъпили вредни правни или фактически последици нито за пациента, нито за НЗОК.

Решението е неправилно в частта на т.1.1 от Заповедта и правилно в останалата част.

Първоинстанционният съд е коментирал относимите към правния спор доказателства, издирил е приложимия материален закон, но поради неправилното му тълкуване е извел погрешен извод за процесуална незаконосъобразност на оспорения пред него акт.

Посочените в обсъжданата заповед нарушения са надлежно установени и правилно квалифицирани от административния орган, а наложените за извършването им санкции "финансова неустойка" са в рамките на предвидения размер в НРД за МД за 2023-2025 г. за извършването на съответните нарушения.

При извършената проверка по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО безспорно е установено, че в медицинската документация са установени липсващите реквизити в Направление за медико-диагностична дейност - регистрационен номер на ЛЗ, код специалност, УИН на лекаря, и отбелязване с X на кода на извършените МДД, но същите не попадат в посочените хипотези на Приложени 2 към НРД за МД 2023-2025г. Безспорно е налице неспазване на указанията за попълване на направление за медико-диагностична дейност от изпълнителя на медико-диагностичната дейност, но в оспорения акт неправилно нарушенията са квалифицирано по приложение 2 към НРД за МД за 2023 - 2025 г., съдържащи се в т. 3.1, 3.2 и 4.2., т.к. както правилно е съобразил съдът, те касаят данни за изпращащия лекар, издал направлението, а не изпълнителя на медико-диагностичната дейност. За правилната квалификация на деянието е следвало да се посочи като нарушена т. 6 от указанията за попълване на направление за медико-диагностична дейност изброени в Приложение2.

Касационната инстанция подкрепя мотивите на първоинстанционния съд за неправилна материално правна квалификация на 10 деяния по попълване на медицинската документация, но не споделя правния извод за неправилно отчитане от административния орган на настъпилите с § 71 от договор РД-НС-01-2-1 от 20 февруари 2024 г. за изменение и допълнение на Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 - 2025 г. за изменения и нови правила за попълване на направленията за медико-диагностична дейност - т. 2 от приложение 2 - Първични медицински документи, които са влезли в сила от 01.04.2024г. Следва да се вземе предвид, че деянията са извършени през м.03.2024г. и констатирани в този период, поради което промените на разпоредбите не са били действащо право към този момент и правилно не са взети предвид от административния орган. Приложима е редакцията на Приложение 2 в сила от 08.09.2023г., съгласно която в УКАЗАНИЯ ЗА ПОПЪЛВАНЕ НА НАПРАВЛЕНИЕ ЗА МЕДИКО-ДИАГНОСТИЧНА ДЕЙНОСТ, са посочени следните реквизити :

1. Данни на лекаря, извършил изследванията:

6.1. Регистрационен номер на лечебното заведение вписва се номерът на ЛЗ, издаден от ИАМН или РЗИ на ЛЗ, в което работи титулярят и НЗОК номер (НЗОК номер се отнася за ЛЗ, които имат един ИАМН /РЗИ и сключени договори в различни РЗОК или ЛЗ по чл. 5 от ЗЛЗ).

6.2. Код специалност вписва се кодът на специалността на лекаря, извършил МДД, според приложената номенклатура на специалностите.

6.3. УИН на лекаря вписва се УИН на лекаря/ЛПК на лекаря по дентална медицина, извършил МДД и подпис. Повече от един УИН се вписва само в случай, че назначените МДД се извършват от повече от един лекар.

6.4. Отбелязват се с Х кодовете на извършените МДД.

6.5. Вписва се дата на завършване на дейността по направлението.

Касационният съд не споделя и правните аргументи на първоинстанционния съд относно приложението на чл.126, ал.3 от НРД за МД 2023-2025г.

Съгласно чл. 126, ал. 3 от НРД за МД 2023-2025 г., при отсъствие изпълнителят на медицинска помощ е длъжен в срок до 3 работни дни, считано от деня на отсъствието, да уведоми РЗОК за отсъствието си писмено или по електронна поща, подписано с електронен подпис. Отсъствието следва да бъде обявено на видно място в амбулаторията на изпълнителя на медицинска помощ.

Съгласно чл. 126, ал. 2 от НРД за МД 2023-2025 г., при промяна на графика за обслужване на пациентите изпълнителят на медицинска помощ е длъжен в срок до 3 календарни дни да уведоми РЗОК и да изпрати актуалния график писмено или по електронна поща, подписан с електронен подпис.

Първоинстанционния съд е следвало да съобрази приложението на разпоредбата на чл. 18, ал. 1 и ал. 3 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) вр. чл. 63, ал. 1 вр. чл. 69 ЗЛЗ вр. чл. 126, ал. 2 и ал. 3 НРД. При безспорно липсващо уведомление от страна на управителя на лечебното заведение до РЗОК Русе за промяна в графика на специалистите, както и за отсъствието на д-р Тодоров за определени часове от деня, или както става ясно от обясненията му всяка седмица в този ден от седмицата в определени часове, то налице е нарушение на посочените по горе разпоредби от НРД. Санкцията е наложена в минимален размер- от по 50 лв съгласно чл. 459, ал. 1 НРД. Недоказана е тезата приета от съда за изпратено уведомяване за друг обект на лечебното заведение, предвид липсата на данни за подобен документ по преписката и за регистриран такъв обект за упражняване на медико-диагностична дейност. В тази част решението като неправилно, следва да бъде отменено и вместо него се постанови отхвърляне на оспорването на санкционната заповед.

При този изход на спора е основателно искането на касатора за присъждане на сторените деловодни разноски, но само в уважената от жалбата част. Претенцията е за 200 лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които следва да се редуцират на 150лв., от които 100лв. за държавна такса и 50лв. за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

По претенцията на ответника по касационната жалба, същата е основателна за присъждане на разноски съобразно отхвърлената част от жалбата, но с оглед посоченото основание по чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата и липсата на конкретизация на хипотезата, по която е уговорена безплатната правна помощ, както и факта, че тя е оказана на юридическо лице, което не попада в приложното поле на чл.38, ал.1 от ЗА, следва претенцията да се отхвърли като недоказана.

Мотивиран така, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение