Решение № 3373 от 20.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10370/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Алфа Медия ООД с [ЕИК] гр.София, управлявано от Ж. Иванов, чрез процесуалния представител адв.Ц.Михайлова против решение 4922 от 19.07.2023 г. по адм. д. 1950/2023 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против Решение Ж-45/19.01.2023г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ ,с което е прекратено производството по жалба с вх.Е-11Ж-00-1022 от 08.11.2022г. срещу Електрохолд Продажби ЕАД и Електроразпределителни мрежи-Запад ЕАД. Касаторът поддържа, че решението на съда е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания за отмяна по чл.209 ал.1 т.3 от АПК. Иска отмяната му и постановяване на решение по същество на спора, с което оспореното от него решение бъде отменено, а делото да бъде върнато на ответника за ново произнасяне.Претендира разноски в минимален размер. Ответната страна КЕВР, чрез процесуален представител -юрк. Райков, оспорва касационната жалба като неоснователна.Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Елекрохолд Продажби ЕАД не се представлява в съдебно заседание.В писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна.Претендира юрисконкултско възнаграждение. Ответникът Електроразпределителни мрежи Запад АД, чрез процесуаен предеставител-юрк.Василева оспорва касационната жалба като неоснователна.Претендира юрисконсултско възнаграждение. Становището на представителя на Върховна прокуратура е за основателност на касационното оспорване. Налице е несъответствие между приетото за установено от съда в мотивите на акта и крайните изводи му изводи, обективирани в диспозитива на съдебното решение. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на първоинстанционния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради противоречие между мотивите на съдебния акт и неговата диспозитивна част. Решението на съда е актът, с който производството по делото завършва. За да е действително същото следва да е в писмена форма, а за да се конкретизира като волеизявление по определено дело следва да е с посоченото в чл. 172а, ал. 1 АПК съдържание. Освен това решението следва да бъде мотивирано. Мотивите са писмени съображения на съдебния състав, обосноваващи акта. Те обхващат преценката на доказателствата, фактическите установявания и правните изводи на съда, въз основа на които съдебният състав е стигнал до решението (чл. 172а, ал. 2 АПК). Съобразно мотивите се извършва преценка за правилността на постановеното решение и затова писмените съображения на съда следва да бъдат ясни, непротиворечиви и да обосноват становището по съществото на правния спор. В случая оспореното решение на Административен съд София-град само формално удовлетворява изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК. В противоречие с цитирания текст съдебният акт съдържа противоречиви мотиви, които са пречка да се установи действителната воля на съда и да се провери съответствието му с материалния закон. След възпроизвеждане на възприетата фактическа обстановка, пристъпвайки към излагане на правните си изводи, първоинстанционния съд заключава, че по същество жалбата е основателна, но в последствие я отхвърля като неоснователна. Също така, при анализ на доказателствения материал и извършената служебна проверка, първоинстанционния съд приема, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, като решението е обективирано в предвидената от закона писмена форма, но е незаконосъобразно, тъй като е постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. И въпреки тези изводи и констатации съдът в диспозитивната част на решението отхвърля оспорването, като преди това в мотивите си приема, че не е констатирано наличието на основания за отмяна на решението по чл.146 от АПК, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Допуснатите противоречия в мотивите са пречка да се установи действителната воля на съда, а изложените съображения всъщност не обосноват взетото решение. Изброените противоречия в мотивите и несъответствието между мотивите на съдебния акт и неговата диспозитивна част, водят до постановяване на съдебния акт при липса на мотиви. Това е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като отсъствието на ясни съображения препятства проверката за съответствието на съдебния акт с материалния закон. Посоченото нарушение е достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение, без да се обсъждат останалите доводи на касатора. Поради всичко изложено по-горе настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати посочените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 2 АПК. Ето защо атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд София-град за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционния съд следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение и след преценка на представените доказателства, на доводите и възраженията на страните, да направи крайните изводи за законосъобразността или незаконосъобразността на оспорения административен акт, респ. за основателността или неоснователността на подадената жалба, като изложи ясни и непротиворечиви съображения в подкрепа на направените заключения. С оглед изложеното и на основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските пред настоящата инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, трето отделение,