Решение № 12499 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15689/2014 г.

Решение № 12499 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15689/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - ДФЗ, чрез юрисконсулт Владимир Мирчев срещу решение № 6528 от 3.11.2014 г., постановено по адм. д. № 4036/2013 г. на Административен съд София-град, с което по жалба на Светослав Александров Петкашев от с. Падеш, община Благоевград е отменено Уведомително писмо изх. № 02-010-6500/565 от 1.03.2013 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане /наричана Наредба № 2/. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска от касационния съд да го отмени, като незаконосъобразно и необосновано. В съдебно заседание не се представлява, не представя нови доказателства. Ответникът - Светослав Александров Петкашев, чрез адвокат Табутова оспорва касационната жалба и иска от съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира решението на Административен съд - София-град за правилно и законосъобразно, поради което предлага да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: Решението е валидно, допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 6528 от 3.11.2014 г., постановено по адм. д. № 4036/2013 г. на Административен съд София-град е отменил по жалба на Светослав Александров Петкашев Уведомително писмо изх. № 02-010-6500/565 от 1.03.2013 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2, в частта, с която е отказано изплащане на посочената сума. Съдът е установил, че земеделският производител се е регистрирал със заявление на 24.04.2012 г. за участие в кампанията за подпомагане за 2012 г. На 1.06.2012 г. Светослав Александров Петкашев е подал заявление за подпомагане по схемата за национални доплащания за крави с бозаещи телета, обвързана с производството /НДК/ с уникален идентификационен номер 08/260509/19442, в което са посочени схемите и имотите, с които кандидатства за подпомагане. Заявил е петдесет и седем броя животни по НДК, за които е удостоверил, че е собственик. С оспореното уведомително писмо административният орган е отказал подпомагане по схема НДК, като е приел, че след проверка на място се установило, че единадесет броя от заявените за подпомагане животни с посочени ушни марки не били открити в обекта. За изясняване обстоятелствата по делото съдът е събрал относимите и допустими писмени доказателства и е назначил две съдебно-технически експертизи. Спорен между страните е въпросът от кой момент започват да се отчитат 100 дни, съгласно действащата към процесния период норма на чл. 5, ал. 2 от Наредба № 2, съгласно който подпомагане по схемата за национални доплащания за крави с бозаещи телета се изплаща, когато след подаване на заявлението за подпомагане земеделският стопанин продължава да отглежда най-малко 80% от кравите и/или юниците, заявени по схемата за крави с бозаещи телета, най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане, и не притежава индивидуална млечна квота най-малко до 30 ноември на годината на кандидатстване. Правилно съдът не е дал вяра на първоначалната съдебно-техническа експертиза, чието заключение е непълно. От повторното заключение на вещото лице, което съдът е приел за компетентно и безпристрастно е установил, че и в трите представени варианти броят на останалите в стопанството на земеделския производител заявени по НДК животни е най-малко 80%. При тези обстоятелства правилно съдът е достигнал до правния извод, че административният орган е допуснал нарушение на материалноправните разпоредби. Наред с това АССГ е приел, че като индивидуален административен акт оспореното уведомително писмо не отговаря и на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК. Не са посочени правните и фактически основания за издаването му. Посочените правни норми не съответстват на фактическите констатации. Не става ясно на какво правно основание е отказано подпомагане по заявената схема. Тези нарушения са съществени и са самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт. Съдът е установил прецизно фактите и обстоятелствата по делото, свързани с изясняване на фактическата обстановка. Обсъдил е всички събрани по делото доказателства и е формирал изводи, които изцяло се споделят от този касационен състав. Не са представени нови писмени доказателства, които да разколебаят установеното от АССГ. Неоснователни и по съществото си противоречиви са доводите на касационния жалбоподател във връзка с установеното от АССГ. В касационната жалба административният орган, чрез своя пълномощник твърди, че датата, до която следва да се приеме, че изтичат 100 по чл. 5, ал. 2 от Наредба № 2 в относимата редакция е 17.09.2012 г., когато от доказателствата по делото е установено, че наличният брой животни в стопанството на земеделския производител е в процентно съотношение със заявените 80.70%. При това положение и след като нормативния текст изисква най-малко 80% от заявените по НДК животни да са налични следва обоснован извод, че дори и да се приеме най-отдалечената дата за края на нормативно установения период, са изпълнени нормативните изисквания за оторизиране на суми по заявената схема за подпомагане. Решението на съда е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. При постановяването му не са допуснати пороци, които да съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, както твърди касатора. При този резултат, касационният жалбоподател следва да заплати от бюджета си на ответника по касационната жалба съдебни разноски по представения списък за адвокат в размер на 500 /петстотин/ лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение