Решение № 14561 от 2.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9464/2009 г.

Решение № 14561 от 2.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9464/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Стефан Добрев-Криси 90", гр. Дупница, чрез процесуалния представител срещу решение от 18.05.2009 г., постановено по адм. дело № 3360 по описа за 2005 г, на Софийски градски съд, III-а състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу ДРА № 551 от 13.06.2005 г. на ТДД - Кюстендил, потвърден мълчаливо от РДД (сега директор на Д "ОУИ") - гр. София за определени данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди на 2004 г. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни съображения в касационната жалба и иска да бъде отменено и да се отмени атакувания ДРА. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП я оспорва в съдебно заседание, излага подробни доводи в писмени бележки и представя множество писмени доказателства. Счита, че решението следва да бъде оставено в сила и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред градския съд е бил ДРА № 551 от 13.06.2005 г. на ТДД - Кюстендил, потвърден мълчаливо от РДД при условията на чл. 121, ал. 4 от ДПК (отм.), с който са били определени на касатора данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди на 2004 г. на основание чл. 29, ал. 5 от ЗДДС (отм.) Съдът е приел, че макар при извършването на ревизията да има допуснати процесуални нарушения същите не са от кръга на съществените, които да обуславят отмяната на акта и се е произнесъл по същество. За да отхвърли жалбата съда е приел, че събраните в съдебното производство доказателства не само не опровергават констатациите на данъчните органи в ДРА, но и ги потвърждават с оглед дадените от вещите лица заключение при съдебно-счетоводната експертиза. Решението е правилно, постановено след задълбочен анализ на събраните в двете производства - административно и съдебно. Няма допуснати нито съществени процесуални нарушения, нито такива на материалния закон. Съдебният акт е задълбочено обоснован, с правилно установен спорен момент и относими към него доказателства. Надлежно е установено, че на касатора са били определени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС за 2004 г., тъй като същия е осъществил внос на автомобили и върху пазарната стойност при продажбата на тези автомобили е доначислен ДДС. Правилно е възприетото от съда, че данни за продадените автомобили се намират в митническите декларации и фактурите за продажби, въз основа на които е била и направена справка за марка и модел и при определяне на пазарната цена на основание чл. 20, т. 5, б. "б" от ЗДДС (отм.) вещото лице е използвало цените на употребявани МПС в Република Италия. Отчетена е регулярността на доставките на такива употребявани автомобили и е направен анализ на пазара на такива автомобили в района на гр. Дупница. Вещото лице дава дори съвсем близка, почти същата стойност на дължимия ДДС и лихви върху сумите, както и в ДРА. Поради което правилно е прието, предвид изричната разпоредба на чл. 108, ал. 8 от ДПК (отм.), че констатациите в ДРА не са били опровергани с доказателствата, събрани в производството. Само за пълнота следва да се отбележи, че пред касационната инстанция са представени множество доказателства от органите по приходите, които касаят възлагането на експертизите в ревизионното производство, приемо - предавателни протоколи и лицензи, които доказателства касаят визираните от съда процесуални нарушения и изчистват въпроса относно изготвяните на експертизите и уведомяването на лицето. Но тъй като съда е приел нарушенията за несъществени и не е отменил акта на това основание, не се налага отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Решението следва да бъде оставено в сила. На ответника следва да се присъдят разноски за тази инстанция в размер на 300 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в размер до възнаграждението за един адвокат - чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение