Решение № 6316 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8554/2015 г.

Решение № 6316 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8554/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на кмета на Община Несебър против решение № 933/22.05.2015 г., постановено по адм. дело № 1706/2014 г. по описа на Административен съд-Бургас, с което е отменена негова заповед № 1761/16.07.2014 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на оспорването на заповедта, евентуално връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответната страна "К. б. р. г." ООД София оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване определение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че разпореденият за премахване с оспорената заповед строеж: "преустройство на част от приземен етаж в еротичен бар "М. р."", в сграда с идентификатор 51500.505.127.1, находяща се в ПИ с идентификатор 51500.505.127 по КК на гр. Несебър, идентичен с УПИ I, кв. 23 по плана на к. к. "Слънчев бряг-изток" не е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Счетено е, че извършеното е "вътрешно преустройство", за което по чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ не се изисква разрешение за строеж. Разпореденото премахване няма как да бъде изпълнено, тъй като не съществуват одобрени през 1959 г. строителни книжа за сградата и не е възможно установяване на първоначалното състояние на строежа. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Оспорената заповед е за премахване на незаконен строеж, извършен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж. Описан е от административния орган като преустройство на част от приземен етаж с промяна на предназначението- от складови помещения в еротичен бар. Установено е, че в приземния етаж са премахнати съществуващи преградни стени и са обособени едно помещение, оборудвано като еротичен бар и помещения за съблекалня, санитарен възел и склад. Настоящият състав приема, че извършеното представлява вътрешно преустройство с промяна на предназначението, което е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ, за който се изискват одобрени проекти и разрешение за строеж. Неправилно съдът приема за недоказано предназначението на помещенията в приземния етаж преди процесното преустройство. Представените два чертежа от 1959 г., с положен печат "съгласуван" представляват специализирани приложения към инвестиционния проект и те се правят върху "подложка" от архитектурния проект. От тях може да се определи приблизителното разпределение и предназначение на първия етаж или сутерена- средната и западната част са предвидени за складови помещения. Одобреният проект от 2008 г. за промяна предназначението на ресторант "К." в нощен бар-дискотека, на който се позовава оспорващото дружество, касае само първия етаж на сградата и не засяга помещенията на приземния етаж, които са описани като "неизползваеми складови помещения". Тези доказателства са достатъчни да се приеме, че предвиденото предназначение на помещенията на приземния етаж е за складове, както и че то е променено. В тежест на дружеството собственик, което оспорва констатираната промяна на предназначението е да докаже, че е било такова и разрешено преди извършеното преустройство. Възражението им, че са от 2008 г. по одобрените проекти е неоснователно, защото те касаят друга част от сградата. Неправилно първоинстанционният съд приема, че не се изисква разрешение за строеж за вътрешно преустройство, при което не се променят натоварванията в помещенията, дори и да е променено предназначението им, позовавайки се на нормата на чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ и § 5, т. 43 ДР ЗУТ, тълкувана като изискваща кумулативната наличност на двете условия- промяна предназначението на помещенията и същевременно и натоварванията в тях. Посочените норми въвеждат изключение от общото правило по чл. 148 ЗУТ за извършване на строежите само ако са разрешени. Разрешителният режим не се прилага само в изчерпателно изброените в чл. 151, ал. 1 ЗУТ хипотези, а по т. 3, б. "в" /в приложимата редакция преди изм. на ЗУТ с ДВ, бр. 101/2015 г./ само при наличието на двете кумулативни условия - да не се променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. При отсъствие на някое от тях е приложим общия разрешителен режим. Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 9, ал. 2 Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, според която строежи от четвърта категория са вътрешните преустройства на сградите от първа до четвърта категория вкл., с които се променя предназначението, без да се засяга конструкцията и без да се променят натоварванията. Като е приел противното първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество на делото, с което да се отхвърли оспорването на законосъобразната заповед за премахване на незаконен строеж. Въпросите относно изпълнението й са ирелевантни за законосъобразността. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният адиминстративен съд, второ отделение,