Решение № 10541 от 2.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1800/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по жалба на С. Тошев- изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите срещу Решение 180 от 10.01.2023 г. по адм.д. 6545/2022 г. на Административен съд София- град, като се иска отмяната му поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът посочва, че първоинстанционният съд е постановил неправилно и необосновано решение. Развива подробни съображения и моли касационната инстанция да отмени решението. Ответникът по жалбата, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуални представители, оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, излагайки съображения. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбата е допустима, но неоснователна. Върховният административен съд, шесто отделение, приема, че касационната жалба е допустима. С оспореното решение, Административен съд София- град е отхвърлил жалбата на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите срещу Решение 03- ОС/2022 г., издадено на 27.05.2022 г. от министъра на околната среда и водите в частта му по т.4 от раздел Условия. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид съображенията в касационната жалба, обжалваното първоинстанционно решение, оспорвания административен акт и събраните доказателства по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима, като по същество е основателна, но не по съображенията, изложени в нея. Първоинстанционният съд е разгледал по същество жалбата срещу посоченото решение в обжалваната част и е приел същата за неоснователна, развивайки доводи за правилно прилагане на материалния закон и липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Върховният административен съд, за да се произнесе, взе предвид адресатите, вида и характера на обжалвания акт, с който е съгласуван Горскостопански план, Ловностопански план и План за дейностите по опазване на горските територии от пожари на Териториално поделение Държавно горско стопанство Силистра, които няма вероятност да окажат значително отрицателно въздействие върху природни местообитания и местообитания на видове, предмет на опазване на защитени зони, индивидуализирани подробно, както и правните последици от същия. Съгласно чл.31, ал.7 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/, в процедура по оценка на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, съгласно Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони /Наредбата за ОС/, когато прецени, че няма вероятност планът, програмата, проектът или инвестиционното предложение да окаже значително отрицателно въздействие върху защитената зона, компетентният орган го съгласува с решение, като може да определи конкретни условия, изисквания и мерки за опазване на защитената зона при осъществяване на плана, програмата, проекта или инвестиционното предложение. Съгласно чл.115, ал.1 от ЗБР, министърът на околната среда и водите, който е компетентният орган, провежда държавната политика по опазване и поддържане на биологичното разнообразие, изготвя и поддържа Националната екологична мрежа, възлага разработването и утвърждава плановете за управление за защитени зони и планове за действие за видове, координира дейностите на други министерства, ведомства, общини, обществени организации, научни и академични институти по опазване на биологичното разнообразие и организира контрол върху дейностите на собствениците или ползвателите на земи, горски територии и водни площи, включени в Националната екологична мрежа и др. В този смисъл, оспореното условие в т.4 от решението на министъра на околната среда и водите не надхвърля собствените правомощия на директора на Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/, а възложените задачи за контрол и доклади изцяло съответстват на дейностите, извършвани от ИАГ, съгласно чл.156 от Закона за горите и специализираната й администрация и чл.16-19 от Устройствения правилник на агенцията, тъй като изпълнителният директор на ИАГ ръководи агенцията и се явява надлежен адресат на задълженията, наложени с оспореното в решението условие. Изпълнителната агенция по горите, съгласно чл.154 от Закона за горите и Устройствения правилник, е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Изпълнителният директор на агенцията към Министерство на земеделието е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на земеделието. В правомощията на изпълнителния директор на ИАГ /както и в тези на директорите на Регионалните дирекции по горите/, се включва, съгласно чл.5 от този правилник, и правомощието да предлага на министъра на земеделието за утвърждаване областните планове за развитие на горските територии, съгл. чл.12 и чл.14 от Закона за горите. Държавната политика в областта на горското стопанство се осъществява от министъра на земеделието чрез Изпълнителната агенция по горите- чл.154, ал.1 ЗГ. Посочените законови и подзаконови нормативни разпоредби водят недвусмислено до извода, че Изпълнителна агенция по горите представлява специализирана администрация на орган на изпълнителната власт. Имайки тази характеристика- на орган на изпълнителната власт, представляващ част от системата на изпълнителната власт в държавата, изпълнителният директор на ИАГ е административен орган, съгласно дефиницията в §1, т.1 от ДР на АПК. В нея е посочено, че административен орган е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги. При така очертаните правни характеристики и предели на действие на изпълнителния директор на ИАГ, както и структурите на ИАГ, за него не съществува законова възможност да обжалва Решение 03- ОС/2022 г., издадено на 27.05.2022 г. от министъра на околната среда и водите в частта му по т.4 от раздел Условия. Като орган в системата на изпълнителната власт, изпълнителният директор на ИАГ участва в изработването на горскостопанския план и осъществява контрол по прилагането на Закона за горите по отношение на всички дейности в горските територии, както и върху съхранението, транспортирането и преработването на дървесина и недървесни горски продукти, като тези дейности влизат в неговите правомощия и преки задължения и които са посочени и в обжалваното решение за съгласуване на плановете- горскостопански, ловностопански и план за дейностите за опазване на горските територии от пожари, от министъра на околната среда и водите. По този начин решението представлява вътрешен акт за изпълнителния директор на ИАГ и то е задължително за него поради факта, че същият е орган на изпълнителната власт. Ето защо, той не е от лицата, които могат да обжалват решението по реда на чл.31, ал.19 от Закона за биологичното разнообразие, тъй като за него не е налице правен интерес, а правният интерес представлява положителна процесуалноправна предпоставка. Обжалваното решение вменява на изпълнителния директор единствено задължения, явяващи се такива по неговата нормативно определена изпълнително-разпоредителна дейност. С оглед липсата на предпоставките в чл.147 от АПК и невъзможността административен орган да оспорва акт на друг административен орган, първоинстанционното съдебно решение се явява недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което подадената жалба от изп. директор на Изпълнителна агенция по горите срещу Решение 03-ОС/2022 г. на министъра на околната среда и водите следва да се остави без разглеждане, а производството по нея да се прекрати. При този изход на спора, на ответната страна се дължат разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер от 200 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,