Решение № 13617 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5369/2020 г.
ВАСVIII отделение03.11.2020 г.докладчик Росица Драганова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 470 от 19.02.2020 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 1798/2019 г. ОСЪЖДА "МСС Трейд" ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив разноски по делото в размер на 1802, 19 /хиляда осемстотин и два лева и 19 ст. / лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 13617 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5369/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "МСС Трейд" ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. Бъчваров, против решение № 470 от 19.02.2020 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 1798/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-16001618004569-091-001/25.02.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, изменен с Решение № 311/20.05.2019 г. на изпълняващ правомощията на директор на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, с който допълнително е начислен ДДС в размер на 25 756, 80 лв. с начислени лихви в размер на 2 560, 89 лв., не е признато право на данъчен кредит в размер на 9 422, 82 лв. с начислени лихви 968, 64 лв. и допълнително са установени задължения по ЗКПО: за 2016 г. в размер на 805, 08 лв. с начислени лихви 155, 66 лв. и за 2017 г. в размер на 2 506, 00 лв. с начислени лихви 230, 43 лв. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение, поради противоречие с материалния закон и на процесуалните правила. Касаторът преповтаря изложените възражения в първоинстанционното производство, свеждащи се основно до твърдения за противоречиви и недоказани констатации и неизяснена фактическа обстановка. Твърди, че съдът не е анализирал представените доказателства в цялост, както и не е обсъдил неоспорените от страните съдебно-графологична и съдебно-счетоводна експертизи. Искането е за отмяна на решението и постановяване на ново по същество на спора, с което процесният РА да бъде отменен. Представя доказателства. Претендира разноски. Ответникът – директор на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Рашева в писмена молба взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 802, 19 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да отхвърли жалбата против издадения ревизионен акт, първоинстанционният съд е приел, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал е направен извод, че на ревизираното лице законосъобразно са определени данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО. За да достигне до крайния си правен извод първоинстанционният съд е приел за установено, че ревизията е проведена по реда на чл. 122 ДОПК, тъй като органът по приходите е установил наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ДОПК. Констатирано е, че през ревизирания период "МСС Трейд" ЕООД извършва дейност в ресторант "Райска хапка", находящ се в гр. Пловдив, бул. "Александър Стамболийски" № 113, както и търговия на дребно с готови храни в магазин за готова храна, находящ се гр. Пловдив, ул. "Царевец" № 7, но в счетоводството му не се отчитат получените стоки и материали, съответно не се отчита тяхната продажба или използването им за производство на готови храни. Установено е, че след образуване на ревизионното производство, през 2018 г. са заведени стоки и материали, придобити от м. 02.2017 г. до м. 12.2017 г., а именно - 173 бр. данъчни фактури на обща стойност 18 545, 22 лв. Предмет на доставките са хранителни продукти. Предвид сроковете за съхранение и годност, органите по приходите са стигнали до извода, че същите са вложени и продадени през 2017 г. под формата на готова храна. Установено е също, че самият ресторант е с места за 120 човека, а на ден са отчитани приходи от продажби на един, максимум до трима клиенти. Има и дневни отчети от ЕКАФП с нулеви данни. Предвид броя на местата в ресторанта, работното му време (от 9. 00 ч. до 23. 00 ч. от понеделник до неделя), вкл. бройката на работещите на трудови договори - 8 човека, е прието, че не е възможно през цялото това време да се осъществява такава нерентабилна дейност. При преглед на счетоводните сметки е констатирано, че липсват данни за оборотни средства в брой за финансиране на дейността, а са представени фактури, в които е отразено плащане в брой и има фискален бон от доставчика с датата на доставката. В хода административното производство подробно е описано какви са непредставените счетоводни документи, начин на водене на счетоводството, основанията да се приемат за укрити определени приходи, защо се приема наличие на 300% средна надценка при определяне на брутните приходи от продажби. По отношение на задълженията по ЗКПО, за целите на ревизията е определен данъчен финансов резултат като към отчетените приходи са прибавени укритите приходи. От тях са извадени разходите (вкл. разходи за външни услуги, разходи за заплати и ЗОВ, отчетната стойност на материалите, вложени, при изготвянето на продадените храни и напитки). За 2016 г. не са представени първични документи доказващи вида, количеството и произхода на стоките, отразени като продадени "по опис" в счетоводните регистри за 2016 г., както и тяхната отчетна стойност. Датата на възникване на данъчното събитие е определена от органа по приходите - от 1.07.2017 г. до 30.06.2018 г. През тези периоди "МСС Трейд" ЕООД е регистрирано по ДДС и се явява задължено да начислява косвения данък за всяка доставка, по която е изпълнител и която е облагаема. Правото на данъчен кредит е отказано за доставки, обективирани във фактури, издадени в периода 7.12.2016 г. - 30.06.2017 г., декларирани в дневниците за покупки и СД по ЗДДС с право на данъчен кредит. Отказът е обоснован с факта, че преди 6.07.2017 г. и 23.10.2017 г., в двата процесни обекта (ресторант и магазин), стопанска дейност е извършвало "Марти 22" ЕООД с управител и представляващ С. Атмаджов, а не ревизираното дружество, поради което няма как закупените през периода декември 2016 г. - юни 2017 г. стоки и услуги да са използвани от "МСС Трейд" ЕООД за икономическата му дейност и за последващи облагаеми доставки. Установено е, че за данъчен период м. 12.2016 г. ревизираното дружество е приспаднало данъчен кредит в размер на 1 010, 13 лв. по 5 бр. фактури, издадени от "Радиана" ООД, "Мериам-95" ООД, "Радиком" ЕООД и "Ритон-38" ЕООД. Фактурите не са представени в оригинал или копие нито в хода на ревизионното производство, нито в хода на съдебното производство. Няма документи, удостоверяващи получаването на стоките, нито плащания към доставчиците. Няма и обяснения за какви последващи доставки са използвани. През м. 12.2017 г. "МСС Трейд" ЕООД е приспаднало данъчен кредит в размер на 213, 27 лв. по фактура, издадена от "Адора Про" ЕООД. Като получател във фактурата е вписано "Марти 22" ЕООД, а не ревизираното дружество. В хода на съдебното дирене "МСС Трейд" ЕООД изрично е заявило, че оспорва фактурите, издадени от трети лица доставчици като съдържание и като дата и подписи. По така направеното оспорване по делото са допуснати съдебно-счетоводна експертиза – основна и допълнителна и съдебно-графологична експертиза. Заключенията са обсъдени от съда, който е приел че органите по приходите законосъобразно са преценили наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК. Приел е за правилни и изводите за формиран облагаем оборот, съответно за дължимост на корпоративен данък и ДДС от дружеството, като е посочил, че не следва да се кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза в частта му, с която е определена надценка за последващите продажби на придобитите стоки и материали по неосчетоводените от ревизираното дружество фактури в средноаритметичен размер от 258, 49 %, тъй като при определяне на посочения размер на надценката, експертът е използвал цени от менюто на ресторант "Райска хапка", за които цени по делото няма доказателства да са прилагани през ревизирания период. В тази връзка, решаващият състав е изложил мотиви, че за нуждите на данъчното облагане правилно и законосъобразно е приета надценката от 300 %, която на практика е по-ниска от действителната такава в средно-аритметичен размер от 329, 65, тъй като надценката на продаваните напитки е 349, 29 %, а надценката на продаваните храни (кухненска продукция) е 310 %. Решението е валидно, допустимо и правилно. С оглед на гореизложеното, правилно е прието от първоинстанционния съд, че органите по приходите законосъобразно са преценили наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ДОПК. При изчерпателно посочените предпоставки на чл. 122, ал. 1 ДОПК е невъзможно да се определи данъчната основа по друг начин, освен чрез анализ на обстоятелствата, визирани в ал. 2 на същата разпоредба, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 273 от Директива 2006/112 и установените в него условия държавите членки да предвидят други задължения, за да предотвратят данъчни измами. Правилно извършената от ревизиращия орган по приходите проверка е завършила с констатациите, че са налице основания на чл. 122, ал. 1 ДОПК, поради което данъчната основа за облагане за ревизирания период следва да бъде определена по реда на чл. 122 ДОПК. Обосновано съдът е счел, че от доказателствата по делото се установява, че касаторът не е отчитал в счетоводството си получените стоки и активи, съответно не е отчитал тяхната продажба и използването им за производство на готови храни. Обратно на заявеното в касационната жалба, в съдебното решение се съдържат изложени съображения, защо не се приема предложения от вещото лице процент за надценка в изготвената по делото експертиза, а се възприема този, посочен в РА. Отговорите на вещото лице са съобразно доводите и твърденията на жалбоподателя, а не въз основа на събраните по делото доказателства и поради това и вещото лице е дало отговорите си условно в случай, че съдът възприеме доводите и възраженията на жалбоподателя. При така установеното, правилно в обжалваното решение е прието, че за нуждите на данъчното облагане следва да бъде приета надценката от 300 %, която на практика е по-ниска от действителната такава в средно-аритметичен размер от 329, 65, тъй като надценката на продаваните напитки е 349, 29 %, а надценката на продаваните храни (кухненска продукция) е 310 %. В частта относно извода на съда за законосъобразно допълнително начислено ДДС, от доказателствата по делото се установява, че в периода от 7.12.2016 г. – 30.06.2017 г. в двата обекта – ресторант и магазин, стопанска дейност е извършвало "Марти 22" ЕООД, а не "МСС Трейд" ЕООД. Поради това е отказано право на данъчен кредит за доставки, обективирани във фактури издадени в посочения период и декларирани в дневниците за покупки и СД по ЗДДС с право на данъчен кредит на "МСС Трейд" ЕООД. Правилно е отхвърлено и възражението срещу отказано право на приспадане на данъчен кредит по 5 бр. фактури издадени от "Радиана" ООД, "Мериам 95"ООД, "Радиком" ЕООД и "Ритон - 38" ЕООД. Съдът се е обосновал с липсата на документи, установяващи реалността на сделките - получаването/предаването на стоките и плащания към доставчици. По повод възражението, че от допуснатата графологична експертиза се установява, че само една фактура е подписана от управителя на ревизираното лице, настоящият касационен състав следва да посочи, че след като фактурите са включени, както в дневниците за продажби на доставчика, така и в дневниците за покупки на "МСС Трейд" ЕООД, наличието на подпис за "получил" е без значение, тъй като самият жалбоподател признава получаването на стоките по съответните фактури. Същото се наблюдава и по отношение на останалите оспорени фактури. При насрещната проверка, "Моя Груп" ЕООД представя четиринадесет броя фактури, придружени от складови разписки, платени в брой. Представените пътни листове съвпадат с фактурите като дати и във всеки от тях присъства местоположение на спиране за доставка - р-н Южен, където е ресторантът на ревизираното дружество. Фактурите не са подписани, но са включени в дневниците за покупки на "МСС Трейд" ЕООД. В дневниците са включени и фактурите, издадени от СД "Микрон-Караилански-Йосифов и сие", "Радиана" ООД, "ВИЛ Спирит" ЕООД и др., за които лицето твърди, че не е получавало. В тази връзка настоящият състав съобразява и решение по дело С-576/13 на СЕС, в което се приема еднозначно, че може да се презюмира последваща възмездна реализация на стоките и да се обложат приходите, само ако се докаже от приходната администрация придобиването на стоките по спорните фактури. Правилно съдът е приел, че такова доказване е налице в настоящия казус. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗКПО е и извършеното увеличение на финансовия резултат за проверявания период, като не са признати разходите по фактури с доставчици, за които липсват доказателства за реалното им извършване. В тази връзка възраженията в касационната жалба са неоснователни. С оглед всички събрани доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Обжалваното съдебно решение е правилно постановено, не са налице сочените от касатора нарушения, поради което следва да бъде оставено в сила. Представените пред настоящата инстанция копие на меню с нотариална заверка на подписа и нотариално заверена декларация са неотносими към спора. Същите не могат да установят наличието на менюто към процесния период, който е предходен към посочената дата. Нотариалната заверка на копието е направено на 9.03.2020 г., още повече, че с нотариално заверената декларация се установяват благоприятни за касатора обстоятелства. С оглед крайния изход на делото на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 1 802, 19 лв. съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,