Решение № 266 от 10.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12144/2015 г.

Решение № 266 от 10.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12144/2015 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. О. А. кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Зам. Директор на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - гр. С. (ТД на НАП), чрез процесуалния си представител ст. юрк. Раева, срещу Решение № 4659/02.07.15 г. постановено по адм. д. № 809/15 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /вам/ № F 097729/13.03.2014 г., издадена от заместник директор на Териториална дирекция на НАП - С., с която на ЕТ "Н.-Н. Б.", на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е наложена ПАМ "запечатване" на обект - Студио за красота, стопанисван от ЕТ, както и забрана на достъпа до него за срок от 15 дни. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са доводи, че е налице нарушение на държавния интерес винаги когато е нарушен закон и в частност данъчното законодателство, поради което и предвид разпоредбата на чл. 186 от ЗДДС, органа е приел, че освен санкцията по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, кумулативно следва да се наложи и ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Моли да бъде отменено обжалваното решение като бъде потвърдена Заповедта за налагане на ПАМ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Н.-Н. Б.", представлявано от Н. Н. Б., в писмени бележки изразява мотивирано становище за нейната неоснователност в депозирания писмен отговор. Претендира адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на обжалваното решение, поради неправилно конституиране на ответната страна и алтернативно за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - В. е Заповед за налагане на принудителна административна мярка мярка № F 097729/13.03.2014 г., издадена от заместник директор на Териториална дирекция на НАП - С., с която на ЕТ"Н.-Н. Б.", на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "запечатване" на обект - Студио за красота, стопанисван от ЕТ, както и забрана на достъпа до него за срок от 15 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Констатирано е допуснато нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Административният съд е приел за установени фактите, описани в административния акт, за които не е налице спор между страните по делото. При извършена проверка било установено, че на 09.01.2014 г., при контролна покупка на услуга в салона за красота на жетон за солариум на стойност 2,00 лв., заплатени в брой, не е издаден фискален бон от намиращото се в обекта ФУ, което е в работен режим. За извършената проверка и направените констатации е съставен Протокол сер. 0165196/09.01.2014 г. се установява, че на 09.01.2014 г. е извършена проверка от органи по приходите при ТД на НАП - С. на търговски обект - студио за красота. Въз основа на така установените факти, съдът е счел, че обжалваната заповед не е мотивирана както в частта на основанията за издаването й, така и в частта относно определяне срока на наложената ПАМ. Решението е недопустимо. В противоречие с чл. 153, ал. 1 вр. чл. 154 АПК, вр. чл. 186, ал. 4 ЗДДС, като страна в процеса не е конституиран заместник директорът на ТД на НАП С., издал оспорената заповед, а директорът на ТД на НАП С.. Видно от представената по делото Заповед № ЗЧУ-28/06.01.2010 г. на изпълнителния Директор на НАП, заместник директорите на съответните ТД на НАП са упълномощени да налага ПАМ на основание чл. 186, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС, поради което и поради липса на конституиране като строна в производството, на органа издал обжалваната Заповед решението, следа да бъде обезсилено, на основание чл. 221, ал. 3 АПК и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд С. град. При новото разглеждане следва да се конституира органа, издал заповедта и при произнасяне да се имат предвид мотивите, изложени в диспозитивната част на оспорената заповед, относно срока на наложената ПАМ. Разноските пред настоящата инстанция следва да бъдат присъдени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,