Решение № 6558 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12582/2013 г.

Решение № 6558 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12582/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба от Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТД на НОИ) - София-град, чрез процесуален представител, против решение № 4345/28.06.2013 г., постановено по адм. дело № 2450/2013 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението. Ответникът - Росица Трифонова Цветанова в писмен отговор оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С писмо с изх. № ЧР-9/30.01.2013 г. Директорът на ТП на НОИ е поискал от Цветанова да даде отговор по поставени въпроси по отношение на дадени обяснения от служители на същия отдел, което ответницата е представила на 01.02.2013 г. Във връзка с това на Росица Цветанова е наложено дисциплинарно наказание "забележка" със заповед № 49/07.02.2013 г. на Директора на ТП на НОИ на основание чл. 90, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, в качеството й на "началник" на отдел "КР на ДОО" в Дирекция "КПК". За да отмени процесната заповед АССГ е приел, че наказващият орган не е спазил процедурата по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, поради което и позовавайки се на чл. 93, ал. 2 от ЗДСл не е разгледал делото по съществото на спора. Посочено е, че по делото не са представени данни за отправена покана за изслушване или протокол от проведена беседа, което води до допуснато съществено процесуално нарушение. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 93, ал. 1 от ЗДСл дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Когато дисциплинарно наказващият орган не е изслушал държавния служител или не е приел и обсъдил писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество - ал. 2. Според ал. 3 разпоредбите на ал. 2 не се прилагат, когато обясненията на държавния служител не са били изслушани по негова вина или не са дадени в определения срок. Следователно, преди момента на налагане на наказанието законът императивно изисква органът да е изслушал държавния служител и да е приел и обсъдил дадените от него писмени обяснения. Двете изисквания са кумулативно предвидени, но не са спазени от административния орган. В случая не е изпълнено изискването за изслушване на служителя от наказващия орган, както правилно е констатирал и първоинстанционният съд. Данни за изслушване категорично липсват, а писмените обяснения й обяснения, съдържащи се в отговор с изх. № 66-40-75 от 01.02.2013 г., касаят дадени обяснения на служители от подчинения й отдел. Заложеният от законодателя смисъл е да се даде възможност за защита на лицето непосредствено преди реализиране на предприетото от органа дисциплинарното наказание. Затова ирелевантни се явяват дадените по друг повод обяснения на служителя, независимо от връзката им с нарушенията, предмет на заповедта. За спазването на процедурата съдът следи служебно и тъй като нарушението й е твърде съществено, води до отмяна на наказанието, без да се разглежда спора по същество. Настоящата инстанция споделя изцяло и изложените от съда съображения за немотивираност на обжалваната заповед по отношение на спазването на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. На практика това не влияе върху изхода на делото, тъй като касае спора по същество, разглеждането на който се препятства от чл. 93, ал. 2 от ЗДСл. Следва обаче да се отбележи, че в заповедта липсва каквото и да е описание на извършените нарушения, дата и място, обстоятелства, доказателства, и кои точно служебни задължения са нарушени, както и взета ли е предвид тежестта на нарушението. Тези реквизити императивно са предвидени в чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДСл и непосочването им от органа препятства, както съдебния контрол за законосъобразност, така и защитата на дисциплинарно наказания служител. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение