Решение № 10383 от 27.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7657/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Националния орган (РНО) на Програма Интеррег V-А Гърция-България срещу Решение 2419/20.05.2025 г. на Административен съд Благоевград по адм. дело 446/2024 г. С обжалваното решение съдът отменя Решение РД-02-14-223 от 06.03.2024 г. РНО на Програма Интеррег V-А Гърция-България , с което на Сдружение Пирински орли е определена финансова корекция в размер на 100% от стойността на разходите, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) по Заповед 2/17.01.2022 г. за командироване на Л. С. и Р. С. в гр. Солун; 100% от стойността на разходите, финансирани ЕСИФ по Заповед 7/05.05.2023 г. за командироване на Л. С. и Р. С.; 100% от стойността на разходите, финансирани от ЕСИФ по Заповед 8/05.06.2023 г. за командироване на Л. С. и Р. С. и осъжда Министерство на регионалното развитие и благоустройството за разноски. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-620/23, на което се позовава административният съд в случая е неприложимо, тъй като то се отнася приложението на Регламент за изпълнение 447/2014 , който е неприложим, тъй като се отнася до проекти, финансирани по двустранни програми за трансгранично сътрудничество по външните граници на Европейския съюз, т.е. между Република България и съответно Република Сърбия, Република Турция и Република Северна Македония, а процесният проект е финансиран по програма за териториално сътрудничество по вътрешните граници на Европейския съюз, т.е. между Република България и Република Гърция, за която е приложим Регламент (ЕС) 1299/2013 г. на Европейския парламент и на съвета от 17.12.2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа на Европейския фонд за регионално развитие по цел Европейско териториално сътрудничество (Регламент (ЕС)1299/2013). Съгласно подписаният договор за субсидия водещият партньор поема задължение за изпълни проекта в сътрудничество с предварително определен/и партньор/и. Съгласно чл. 6, ал.4, б. а от договора за субсидия всеки бенефициер, който се намира в България е длъжен да депозира неправомерно изплатените суми от ЕФРР, свързани с участието му в проекта в срок от 30 след получаване на писмено искане от водещия бенефициер. Следователно водещият партньор единствено изпраща писмо-покана за възстановяване без да има задължение за възстановяване със собствени средства, поради което обратните изводи на първоинстанционния съд са неправилни. Взаимоотношенията между водещия партньор и партньорите се уреждат и от сключено между тях споразумение за партньорство, където (чл. 5, ал. 2, б. е и чл. 17, ал.5) също е предвидено възстановяването на неправомерно платената сума да бъде извършено от бенефициера, извършил нередността с посредничеството на водещия партньор. Посочва, още че съгласно чл. 32 от Договора за предоставяне на национално съфинансиране самият партньор, а не водещият бенефициер, поема задължение пред договарящия орган да възстанови всички неправомерно изплатени средства в случай на установена нередност, поради което законосъобразно оспореният акт има за адресат сдружението партньор Пирински орли . Подробно обосновава, че водещият партньор не носи финансова отговорност за задълженията на други партньори по проекта, както и че всяка държава членка на ЕС е длъжна предотвратява, разкрива, коригира и докладва за нередности, включително измами и да възстановява неправомерно платените средства на бенефициери, намиращи се на нейна територия. Подборно описва установените нарушения и излага доводи за това, че същите са безспорно доказани и правилно квалифицирани като нередност, поради което оспореният акт е законосъобразен. Иска обжалваното решение да бъде отменено, а по същество първоначалната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира и присъждане на разноски за две инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение. Приви възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат, ако такова бъда поискано и доказано, и неотговаря на фактическата и правна сложност на делото, и не е съобразено с тълкуването, дадено от СЕС по дело С-438/22. Ответникът Сдружение Пирински орли , в писмен отговор чрез адв. И. Бойчев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че решение на СЕС по дело С-620/23 е приложимо, тъй като съгласно съображенията, изложени в т.16-17 Съдът се произнася не по конкретна програма, а по прилагането на Регламент (ЕС)1299/2013 и принципите на правото за защита на добрата администрация, които важат за всички програми по Interreg, както и че всички програми по Interreg имат една и съща правна рамка, уеднаквена на ниво ЕС чрез Регламент (ЕС)1299/2013 . Подробно обосновава ролята на водещия партньор в проекта и отношенията между него и партньора и между него и договарящия орган, като заключава, че във всички случай при установявана на нередност водещият партньор следва да участва в административното и съдебно производство. Счита за правилни изводите на съда за липса на установените нарушения, съответно нередности по подробно изложени аргументи в тяхна подкрепа. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила, а в полза на ответника да бъдат присъдени сторените в производството разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Благоевград е Решение РД-02-14-223 от 06.03.2024 г. РНО на Програма Интеррег V-А Гърция-България , с което на Сдружение Пирински орли е определена финансова корекция в размер на 100% от стойността на разходите, финансирани от ЕСИФ по Заповед 2/17.01.2022 г. за командироване на Л. С. и Р. С. в гр. Солун; 100% от стойността на разходите, финансирани ЕСИФ по Заповед 7/05.05.2023 г. за командироване на Л. С. и Р. С.; 100% от стойността на разходите, финансирани от ЕСИФ по Заповед 8/05.06.2023 г. за командироване на Л. С. и Р. С. за нарушение във връзка с назначаването на екипа за управление на проекта и сключените трудови договори при наличие на конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 Регламент 2018/1046, обосноваващо определяне на финансова корекция за нередност по т. 1 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата за посочване на нередности) и нарушение във връзка с определянето на разходи за командировки, което нарушава принципа на добро финансово управление и в трите му проявления ефикасност, ефективност и икономичност по смисъла на чл. 33, §1 Регламент 2018/1046, обосноваващо определяне на финансова корекция за нередност по чл. 70, ал.1, т. 3 ЗУСЕФСУ и т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности. Първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма с посочване на фактически и правни основания за издаването му и при спазване на специалните административнопроизводствени правила, предвидени в ЗУСЕФСУ. Съдът се позовава на чл. 13, ал.1 и 2 Регламент (ЕС)1299/2013, на договора за субсидия, на договора за предоставяне на национално съфинансиране, както и на решение от 06.03. 2025 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С -620/23 (отбелязва, че решението се отнася до програмите за трансгранично сътрудничество, но е приложимо) и заключава, че водещият бенефициер по проекта, който в случая е Институт за социални иновации и сближаване, гр. Солун носи финансовата отговорност за възстановяването на всички неправомерно планети суми, контактува пряко с управляващия програмата орган, поради което следва да е адресат на решението за определяне на финансова корекция, която пряко засяга интересите му. Сочи, че Сдружение Пирински орли е партньор-бенефициер съгласно договора за предоставяне на национално съфинансиране и като партньор е длъжен да възстанови всички неправомерни изплатени средства на договарящия орган, ведно с дължимите лихви в срок от 45 дни от датата на уведомлението. В договора е предвидена възможност дължимите за възстановяване суми да бъдат прихванати от дължими към партньора плащания. В тази връзка прави извод, че като се има предвид финансовата отговорност, която в съответствие с чл. 27, § 2 Регламент (ЕС) 1299/2013 се носи от водещия партньор и се изразява във възстановяването на всички неправомерно платени суми, както и че същият контактува пряко с Управляващия орган, то той при положение че финансовата корекция засяга пряко негови интереси следва да е адресат на решението за определяне на финансова корекция и не е допустимо решението да се адресира само до икономическия оператор, допуснал нередността. Съдът подробно разглежда по същество сочените от административния орган нарушения, съответно нередност. Относно нередността свързана с конфликт на интереси, съдът приема, че роднинските връзки между председателя на Сдружението Пирински орли Я. Я. и назначените по трудови и граждански договори лица Л. И. С., Р. Е. С. и Г. Г. Б. са безспорно доказани, поради което обективно налични, но органът не е успял да докаже опорочено упражняване на правомощията на бенефициера като финансов участник в проекта основано на частен, личен икономически интерес. Съдът подкрепя извода си със съображения, изложени в Насоките на Европейската комисия за избягването и управлението на конфликти на интереси, като сочи се няма мотиви на административния орган в какво точно се изразява действието на бенефициера, извършено в нарушение на принципа и какъв е механизмът на повлияване на взетите от него решения, а липсата на такива мотиви прави административния акт необосноват в частта за това нарушение, съответно нередност и отбелязва конфликта на интереси не е автоматична последица от семейните отношения и не може да се предполага, както е направил административния орган в оспорения акт. Сочи, че е правно и житейски неоправдано е да се очаква, че след като едни физически лица, които са роднини, но са с определена квалификация и опит се сдружат за постигането на опредена цел, то създаденото от тях сдружение участва в икономически и обществения живот само благодарение на дейността, усилията, средствата и желанието на своите членове и не може да се наложи на сдружението да ангажира нови, трети лица са постигането на цел, за която неговите членове имат необходимия човешки и професионален капацитет. Сочи, че административният орган неправилно е установил връзка между трудовете договори, сключени при конфликт на интереси и заповедите за командировка като отбелязва, че към момента на осъществяване на командировките в Хелзинки и Хераклион, всъщност Л. С. и Р. С. са с прекратени трудови договори, а те са командировани като членове на Сдружението- партньор по проекта, поради което изводът на органа, че конфликта на интереси, проявен при сключването на трудовите договори и въз основа на тях на издадените заповеди за командировка не съответства на доказателствата по делото и установените въз основа на тях факти. Съдът сочи още, че административният орган не е доказал за чия сметка са посочените в поканата за събитията обеди и вечери, поради което не може да се направи извод, че предвидените дневни пари по заповедите за командировка са определени неправилно съгласно чл. 18 и 20 от Наредбата за служебните командировки и специализациите в чужбина, а изводите в тази насока не могат да се основават на предположения. Относно нередността свързана с нарушението принципа на добро финансово управление съдът приема, че Сдружението Пирински орли не попадат сред субектите в обхвата на определението институции на Съюза , по чл. 4, § 8 Регламент (ЕС) 1303/2013, поради което за него посочената разпоредба е неприложима. Съдът намира за основателно възражението на Сдружението Пирински орли , че поради пандемията от Ковид -19 е било налице форсмажорно обстоятелство, обосновало увеличението на дневните пари, предвид необходимостта при преминаването на граничните пунктове лицата да покажат отрицателен тест за вируса, а в закона няма забрана средствата за извършване на изследването да бъдат добавени към дневните пари за командировката при наличие на финансов ресурс по проекта. С оглед изложеното по същество прави извод, че не се установяват материално правните предпоставки за нарушението принципа на добро финансово управление Така мотивиран, съдът отменя Решение РД-02-14-223 от 06.03.2024 г. РНО на Програма Интеррег V-А Гърция-България и осъжда Министерство на регионалното развитие и благоустройството да плати сумата от 1368,98 лв. като разноски по делото, от които 1300 лв. възнаграждение за адвокат и 86,98 лв. за държавна такса. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция приема за правилни изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа фактически и правни основания за издаването си и при постановяването му са спазени административнопроизводствените правила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. По наведените доводи от касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради липса на анализ и изложени мотиви по релевираните доводи е необходимо да се посочи, че съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК съдът е длъжен в мотивите си, освен становищата на страните и фактите по делото да изложи и правните си изводи относно елементите на фактическия състав на приложимата според органа правна норма. Видно от мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е изложил фактите относно елементите на фактическия състав на нередността и е изложил правните си изводи относно тях. Фактът, че не е възприел доводите на административния орган, а тези на жалбоподателя, не означава неизпълнение на процесуалните му задължения. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. Относно правилното определяне на адресата на акта и относимостта на тълкуването, дадено от СЕС в решението по дело С-620/23: Решението от 6 март 2025 г. на СЕС по дело С-620/23 е приложимо относно програми за Европейско териториално сътрудничество по вътрешните граници на ЕС, включително Програмата Интеррег V-А Гърция-България защото дава тълкуване на съюзни правни норми, валидни за всички програми на ЕС по цел Европейско териториално сътрудничество , включително норми от Регламент (ЕС) 1299/2013 , който урежда подкрепата от Европейския фонд за регионално развитие по тази цел. Именно този Регламент е общ за всички програми по цел Европейско териториално сътрудничество, включително Програмата Интеррег V-А Гърция-България , както правилно сочи и касатора. При съпоставка на правата и задълженията на бенефициерите по програмите за трансгранично сътрудничество по външните граници на Съюза с тези по програмите Европейско териториално сътрудничество по вътрешните граници на ЕС не се установяват различия, които да обосноват неотносимост на тълкуването, дадено от СЕС в решението по дело С-620/23 относно правата на водещия бенефициер по Програма Интеррег V-А Гърция-България в производството по определена на финансова корекция, както е признато в решението. Следователно налага се извод, че Решението от 6 март 2025 г. на СЕС по дело С-620/23 дава аргументи в полза на процесуалните права и защита на финансовите интереси на водещите бенефициери, независимо от географския обхват на конкретната програма, поради което е относимо към процесния случай и правилно съдът се е позовал на него. Самият касатор сочи в касационната жалба, че приложими към казуса са разпоредбите на Регламент (ЕС) 1299/2013. Не може да се отрече, че СЕС в т. 35 и т. 38 от Решението от 6 март 2025 г. на СЕС по дело С-620/23 излага довод основан именно на чл. 27, § 2 от на Регламент (ЕС) 1299/2013, за да потвърди извода от т. 34 и т. 36, че водещият бенефициер има особени отношения с управляващия орган, с когото контактува пряко, поради което е отговорен за възстановяването на всички суми, платени в резултат на нередности, а другите бенефициери връщат на водещия бенефициер всички неправомерно платени суми. Следва да се отбележи, че няма нито съюзна, нито национална правна норма, която да предвижда правила за определена на адресата на акта за определяне на финансова корекция и възстановяването на недължимо платената сума не трябва задължително да бъде искано от субекта, допуснал нередност по смисъл на чл. 2, т. 36 Регламент 1303/2013 (в този смисъл са т. 29 и 31 от Решението от 6 март 2025 г. на СЕС по дело С-620/23). Следователно, за да се определи правилно адресата на решението за определяне на финансова корекция е необходимо да се изследва съдържанието на договореното в договора за субсидия, в договора за национално съфинансиране и в партньорското споразумение, за да се установи какво точно са се договорили страните, кой е поел задължението за финансова отговорност при установена нередност към Управляващия/Договарящия орган и именно този субект следва да е адресат на акта за определена на финансова корекция. Не следва да се забравя, че т. 40 Решението от 6 март 2025 г. на СЕС по дело С-620/23 се използва израза само до икономическия оператор, допуснал нередността следователно се налага извод, че решението за определяне на финансова корекция може да има повече от един адресат. Това потвърждава горното заключение, че адресатът на решението за определена на финансова корекция следва да се определи съобразно поетите договорни задължения в договора за субсидия, споразумението за партньорство и договора за национално съфинасиране. В случая се установява, че партньорът по проекта - Сдружение Пирински орли е посочен като бенефициент 5 в договора за субсидия В6.3а.10 сключен между Управляващия орган по програмата за сътрудничество Интеррег VA Гърция-България Министерство на развитието и инвестициите, Гърция и Института за социално иновации и сближаване, като водещ бенефициер. Правилно съдът е установил още, че съгласно договора за национално съфинасиране Сдружение Пирински орли носи имуществена отговорност за предоставената му по проекта безвъзмездна помощ от Европейския фонд за регионално развитие и националното съфинасиране, като изрично в чл. 32 е посочено, че е длъжен да възстанови неправомерно платените средства при установена нередност. Точно е и установяването, че съгласно договора за субсидия водещият бенефициер поема пълната отговорност за изпълнението и управлението на проекта (чл. 5.3), координира останалите бенефициери (партньори), които са задължени да участват в изпълнението на проекта, както и че отношенията с другите бенефициери се уреждат от Споразумение за партньорство (чл. 5.9). Съгласно споразумението за партньорство всеки бенефициер е отговорен за изпълнението на проекта (чл. 5.1) в обема, за който е кандидатствал, както и за връщане на всички неправомерно получени средства (чл. 5.2, б. е , подточка 1). Следователно неправилен се явява извода да първоинстанциония съд, че Сдружение Пирински орли не може да е адресат на акта. Дори да се приеме, че подари наличието на чл. 5.3 от Договора за субсидия водещият партньор има собствени права и интереси, които да защитава в производството по определяне на финансово корекция, поради което да е следвало да бъде на собствено основание адресат на акта, то пропускът решението за определяне на финансова корекция да му бъде съобщен, не може да обоснове съществено нарушение на административнопроизводствените правила по отношение на Сдружение Пирински орли , тъй като никой не може да се позовава на чужди права, пък били те и нарушени. Налага се извод, че пропускът като адресат на акта да бъде посочен и водещия бенефициер не може да обоснове незаконосъобразност решението за определена на финансова корекция по жалба на бенефициера, който е извършил нередността и който има лично задължение съгласно Споразумението за партньорство и договора за национално съфинансиране да носи отговорност на връщане на неправомерно получените суми. Правилен се явява изводът на съда, че не са налице сочените от административния орган нарушения, които да обосновават от фактическа страна нередност, за която е определената спорната финансовата корекция. В разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ е регламентирано, че финансовата подкрепа със средства от ЕФСУ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция, когато по отношение на бенефициера е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. От своя страна, в чл. 61, § 1 от Регламент (ЕС) 2018/1046 е посочено, че финансовите участници по смисъла на глава 4 от настоящия дял и другите лица, включително националните органи на всяко равнище, участващи в изпълнението на бюджета при условията на пряко, непряко и споделено управление, включително в подготвителните действия, в одита или в контрола, не предприемат никакви действия, които могат да поставят собствените им интереси в конфликт с тези на Съюза. Те предприемат също така подходящи мерки за предотвратяване на конфликт на интереси във функциите, за които носят отговорност, и за справяне със ситуации, които обективно могат да бъдат възприети като конфликт на интереси. По отношение на понятието "конфликт на интереси", в § 3 на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 е регламентирано, че за целите на § 1 конфликт на интереси съществува, когато безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник или друго лице, посочено в § 1, е опорочено по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес. Понятието конфликт на интереси по чл. 61 от Финансовия регламент има широк обхват, като определението включва и всякакъв друг пряк или косвен личен интерес , така са обхванати повече ситуации - изрично се изисква не само да се предотвратяват, но и да се преодоляват ситуации, свързани с конфликт на интереси, включително ситуации, които обективно могат да бъдат възприети като конфликт на интереси . Понятието е свързано с принципите на добро финансово управление, прозрачност и равно третиране. От това следва, че участниците във финансовите отношения, породени от разходването на средства на ЕС, са задължени да предприемат целенасочени действия за справяне с конфликти на интереси, т.е. със случаи, при които лицата, участващи в изпълнението на бюджета, са в една от ситуациите, посочени в член 61 от Регламент 2018/1046, а именно когато способността на лицето да изпълнява ролята си безпристрастно и обективно е "опорочена по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес". Косвеният интерес надхвърля пряката връзка между въпросното лице и бенефициера на средства от ЕС. Всяка дейност или интерес, която (който) би могла (могъл) да попречи на безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник или на друго лице и по този начин да окаже влияние върху общественото доверие в доброто финансово управление на бюджета на ЕС, представлява ситуация, която може да бъде възприета като конфликт на интереси. Предполагаемият конфликт на интереси е свързан с обективни обстоятелства, засягащи доверието в независимостта и безпристрастността на дадено лице или субект, дори ако конфликтът на интереси не намери реално изражение или ако лицето в действителност не се възползва от ситуацията. Ето защо, в Насоките на Европейската комисия относно избягването и управлението на конфликти на интереси съгласно Финансовия регламент (2021/С 121/01) разглеждат като конфликт на интереси и ситуации, които съществуват обективно и се оценяват независимо от намерението на заинтересованото лице. Предполагаемият конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент 2018/1046 е свързан с обективни обстоятелства, засягащи доверието в безпристрастността, и включва проверка на фактически данни единствено за наличие на връзки между функциите и съответния интерес. Дефиницията за конфликт на интереси съгласно чл. 61, § 3 Регламент 2018/1046 предвижда няколко хипотези. В тази връзка, правилно се приема от съда, че органът е установил относими за спора факти, но неправилно ги е разгледал в тяхната взаимовръзка с предполагаем икономически интерес. Правилен е изводът на съда, че след като Сдружение Пирински орли е прието за допустим бенефициер по този проект и към момента на кандидатства е имал същия персонален състав членовете му имат роднински връзки помежду си, не може да се изисква от бенефициера да наеме трети лица, различни от неговите членове за изпълнението на поетите задължения по проекта, при положение, че няма такова условие, поставено при кандидатстването. Конфликт на интереси може да има ако Сдружението е имало задължение да назначи нови лица за изпълнението на дейностите, за които е кандидатствало и тогава е провело опорочена поради роднински връзка процедура по избор на конкретните лица, но случаят не е такъв. С оглед посоченото не са налице факти, които да обосноват наличието на конфликт на интереси, който да е опорочил безпристрастното и обективно упражняване на функциите на бенефициер на Сдружение Пирински орли по конкретния проект, поради което незаконосъобразно е определена финансова корекция за този нередност. Не е налице и нарушение на принципа на добро финансово управление в неговите три проявления ефективност, ефикасност и икономичност. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция при нарушаване на принципите по чл. 4, § 8, чл. 7 и 8 от Регламент 1303/2013. Видно от съдържанието на препращащата разпоредба на чл. 4, § 8 от Регламента, Комисията и държавите членки спазват принципа за добро финансово управление в съответствие с изискванията на чл. 33, чл. 36, § 1 и чл. 61 от Финансовия регламент. Визираният нормативен документ е Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г., съгласно чл. 33, параграф 1 от който, бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на добро финансово управление и следователно се изпълняват, като се спазват следните принципи: а) принципа на икономичност, според който ресурсите, използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена; б) принципа на ефикасност, който е свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите; в) принципа на ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности. За да обоснове извод за наличие на тази нередност органът приема, че са издадени три заповеди за командировка на служители на Сдружение Пирински орли , който са постановени в нарушение на правилата за определяне на дневни пари при командировка в чужбина. Предвидени са суми в завишени размери при положение, че в поканите за мероприятията е имало отбелязване за предвидени обеди и вечери. Правилно съдът приема, при събраните доказателства, първо, че посочените в командировъчните заповеди лица не са служители на Сдружението, а негови членове и второ, че административният орган не е доказал за чия сметка са отбелязаните в програмата обеди и вечери на съответните мероприятия. Правилен е и изводът на съда, че административният орган не е мотивирал конкретното нарушение на всеко едно е проявленията на принципа за добро финансово управление. Мотивите на органа са свързани с нарушение на националните правни норми относно определянето на дневните пари при командировка, но не съдържат мотиви как е нарушен принципът на ефикасност чрез определените по-големи размери на дневните пари след като същите са били в рамките да одобрения бюджет и са използвани за реализирането на одобрени по проекта дейности и за постигането на заложени по него цели. Липсват мотиви как е нарушен принципа на ефективност при положение, че чрез предприетите действия е осигурено участието на представители на Сдружението на международни форуми при усложнена епидемична обстановка и съответно е постигната целта, за която са предприети съответните действия. Не може да се прецени и нарушението на принципа на икономичност, при положение е са ползвани средства в рамките на одобрен по проекта бюджет, предоставени са своевременно да осъществяване на одобрена дейност, в подходящо количество и качество са за постига на преследваната цел, а формалното нарушение на правилата за определяне на дневни пари при командировка в чужбина не може само по себе си да обоснове липса на най-добра цена, както е посочил първоинстанционния съд при положение, че дейностите са реализирани при форсмажрни обстоятелства. Следователно правилен е изводът на съда, че в обжалвания административен акт липсват мотиви за фактическото основание за определяне на корекцията съответни на посоченото правно основание. С оглед гореизложеното доводите на касатора за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост са неоснователни. Решението като правилно и съответно на матиралия закон и доказателствата по делото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника по касация за разноски е основателна, поради което и на основание чл. 143, ал. 3 АПК съдът следва да осъди Министерство на регионалното развитие и благоустройството - юридическото лице, в чиято структура е органът - касатор, да заплати на ответника направените пред касационната инстанция разноски. Същите са за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер 1 300 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие, представен със списък по чл. 80 ГПК. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение