Решение № 11894 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7323/2010 г.

Решение № 11894 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7323/2010 г., III о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Мирослав Стефанов Иванов против решение № 233 от 19.04.2010 г. по адм. дело № 94/2010 г. на Плевенския административен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против заповед № 68 от 7.01.2010 г. на временно назначения директор на Областна дирекция на МВР - Плевен. Релевира доводи за противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна чрез пълномощника си изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че заповедта е издадена в кръга на материалната компетентност на административния орган. Връченият на жалбоподателя препис от нея напълно кореспондира със съдържанието на оригинала, който е саморъчно подписан от издателя. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 250 от ЗМВР. Образувано е по жалба от Мирослав Стефанов Иванов против заповед № 68 от 7.01.2010 г. на временно назначения директор на Областна дирекция на МВР - Плевен. С нея на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б."ж" от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение на полицай в районно управление - Пордим към областна дирекция на МВР - Плевен, категория "Е"- II степен, при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си, поради установяване на несъвместимост по чл. 177, ал. 3, т. 2, предложение първо от ЗМВР - регистрация в търговския регистър, като едноличен търговец. Възразил е за неспазване на изискването за форма, поради липсата на посечен издател на акта; липса на подпис на същия издател; нарушаване на административно-производствените правила, поради връчване на препис от заповедта, а не копие от същата и на последно място за противоречие със закона, доколкото не е изчакан срок на предизвестие. Така посочените пороци съставляват отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1, 2, 3 и 4 от АПК. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че жалбоподателят е назначен в системата на МВР през 2001 г. От 2006 г. е назначен на длъжност полицай в "ООР" от група "ООРП" на РПУ - Пордим към ОДМВР - Плевен. Присъдена му е категория Е - полицай II степен. Безспорно установено е от всички приложени писмени доказателства, че от 2000 г. той е регистриран в търговския регистър, като едноличен търговец с наименование "Мирослав Иванов 77" със седалище и адрес на управление в град Плевен. На 4.01.2010 г. началникът на районното управление е отправил предложение до директора на ОД на МВР - Плевен за прекратяване на служебното правоотношение на полицая, като държавен служител, поради установената несъвместимост по чл. 177, ал. 3, т. 2, пр. първо от ЗМВР и е предложил прекратяване на служебното правоотношение. Предложението е възприето от административния орган, който е издал оспорената заповед с правно основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "ж". С нея е прекратил служебното правоотношение на държавния служител и е постановил изплащане на дължимите му обезщетения. Заповедта е подписана от временно назначен директор на ОД на МВР - Плевен - главен инспектор Илиев. На жалбоподателя е връчен препис от същата заповед, който не е саморъчно подписан от издателя. При тези данни по делото съдът внимателно и обстойно е анализирал и обсъдил всички възражения за незаконосъобразност на заповедта, посочени в жалбата. На първо място е приел, че временно назначеният директор на ОС на МВР - Плевен е имал материалната компетентност да издаде заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на служител с присъдена категория "Е". Обстоятелството, че на жалбоподателя е връчен препис от заповедта, а не копие от нея не съставлява нарушение на административните правила. Приел е за неоснователно твърдението, че не е спазен срок на предизвестие, тъй като ответната страна в хода на съдебното производство е доказала изплащането на такова. На последно място съдът е изследвал и материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение. При съпоставянето на писмените доказателства е счел за напълно доказана несъвместимостта на заеманата длъжност с обстоятелството, че жалбоподателят още преди назначаването си е бил регистриран, като едноличен търговец. Заличаването му от търговския регистър на 25.01.2010 г. е отчетено като обстоятелство, настъпило след издаване на заповедта и е неотносимо към развилото се и приключило служебно правоотношение. Въз основа на това е приел, че заповедта е законосъобразна и е отхвърлил подадената срещу нея жалба, като неоснователна. В касационната жалба под формата на касационни доводи се повтарят направените възражения пред административния съд. Те са неоснователни. По делото е представено заверено копие от оригинала на заповедта. От него недвусмислено се установява, че то е подписано саморъчно от главен инспектор Св. Илиев, като временно назначен директор на ОД на МВР - Плевен. Заповедта точно отговаря на изискванията за форма, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК. На следващо място не е налице и твърдяното нарушение на чл. 270 ППЗМВР, че на жалбоподателя е връчен препис от заповедта, а не самата заповед. Единствената разлика между двете е, че във връченото му копие не е налице саморъчния подпис на нейния издател, което в никакъв случай не я опорочава. Не е налице и допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като той не се произнесъл по направените искания за възстановяване на жалбоподателя на заеманата от него длъжност и за присъждане на обезщетение. Касае се за последици от решаването на спора за законосъобразността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Поради това липсата на нарочно произнасяне от страна на съда не съставлява нарушение на съдопроизводствените правила. По тези съображения касационната жалба се явява неоснователна, а решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение