Решение № 8126 от 15.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11069/2017 г.

Решение № 8126 от 15.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11069/2017 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - чл. 228 от АПК, във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците. Образувано е по касационната жалба на Н. А., гражданин на Афганистан, подадена чрез адв. П., против решение № 4356 от 29.06.2017 г., постановено по адм. дело № 6010/2017 г. от Административен съд С. - град, П. отделение, 9-ти състав, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 9944 от 18.05.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Р. Б.. Излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е анализирал правилно обстановката в Афганистан, респективно е стигнал грешен извод за липсата на основания за предоставяне на закрила на молителя. Сочи, че при обстановката в страната му по произход е имал един единствен изход и той е бил да избяга нелегално в чужбина и да потърси международна закрила. В съдебно заседание, чрез назначения му служебен защитник моли да се отмени обжалваното решение и решението на ДАБ. Ответникът по касационната жалба - председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуалният си представител юрисконсулт Ч., в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за липса на предпоставки за предоставяне на международна закрила. Моли, да бъде оставено в сила обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че съдът е установил и обсъдил всички релевантни за правния спор фактически обстоятелства като е направил законосъобразни изводи, за които е изложил подробни съображения. Излага, че данните в справката за ситуацията в страната на произход на касационния жалбоподател, а именно наличието на конфликт не обуславят извод за съществуването на въоръжен конфликт и безогледно насилие. Смята, че е решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила поради липса на касационни основания по чл. 209 от АПК. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания приема, че е подадена в срок и процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба Н. А., гражданин на Афганистан, против № 9944 от 18.05.2017 г. на председателя на ДАБ, с което на жалбоподателя на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното в настоящото производство решение административният съд в производство по чл. 87 от ЗУБ е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него акт изхожда от компетентен административен орган. При издаването му не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В хода на производството с чужденеца било проведено интервю, отразено в нарочен протокол, в което е заявил, че е напуснал Афганистан през 2015 г., преминал нелегално в Пакистан, оттам в Иран, а след това преминал границата на Турция. Там останал 5-6 месеца и влязъл нелегално в България през февруари 2016 г. В интервюто посочил, че е напуснал страната си по произход, защото там работил като полицай, но му омръзнало от талибаните и искал да стигне във Франция, където да си намери работа и да живее. Относно материалната законосъобразност на акта съдът е приел, че изхождайки от фактите от изнесената пред него бежанска история, ответникът е възприел правилен извод за липса на преследване, което да се обосновава от някоя от причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. При проведеното интервю не се установявало спрямо жалбоподателя да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. В случая били заявени конкретни обстоятелства, от които не може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Основно в изложената пред органа бежанска история, жалбоподателя споделя липсата на добри възможности за развитие и образование в страната си по произход.. Няма обективирани данни и затова жалбоподателя да е чл. на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец, или предоставен хуманитарен статут, нито да били заявени други причини от хуманитарен характер, поради което по отношение на нея не били налице и условията на чл. 8, ал. 9 и на чл. 9, ал. 8 и ал. 9 от ЗУБ. Правилна била преценката на органа и за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Не се твърдели от оспорващия и не се установявало в държавата й по произход същият да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват т. 1 и т. 2 от посочената законова разпоредба. Не били налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съдът се е позовал на Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Е. С. (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква "д" от същата директива. Приел е за правилна преценката на административния орган за страната по произход, направена въз основа на информацията, обективирана в справка вх. № МД-219/22.02.2017 г., изготвена от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ относно актуалното положение в Афганистан, от която е констатирал, че общата ситуация със сигурността в страната, включително с активната подкрепа на ООН и международната общност е такава, че е в състояние да предостави в достатъчна степен защита на цивилното население, посредством националните сили за сигурност и правна система и нивото на насилие не е безогледно по смисъла на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО. Съдът е споделил преценката на административния орган, че не са налице условията за предоставяне на хуманитарен статут, предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, като се е позовал и на представената пред него справка, в която е приел, че не се съдържат данни за съществени проблеми, свързани с нарушаване на човешките права и за осъществявана в страната терористична дейност. Данните по справката не разкривали наличието на безогледно насилие на територията на страната. Отразявало се, че в страната има конфликт, но същият не може да се определи като въоръжен конфликт и безогледно насилие. Обжалваното решение е правилно, съответства на материалния закон, обосновано е и е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира, че, от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от АССГ обосновано е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Изнесените от Н. А. причини да напусне страната си правилно не са кредитирани като преследване поради някое от изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ основания. Законът изисква опасението да е основателно, т. е. трябва да е стъпило на конкретни събития, лично касаещи чужденеца, за да се приеме, че тази заплаха е реална спрямо него. Липсата на каквито и да било твърдения за преследвания и/или заплахи лично към кандидата за закрила, не обосновават основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието й да се завърне в държавата си по произход. Обосновани са изводите на административния съд и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1-3 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка за обстановката в Афганистан и е мотивирал решението си именно с установеното в нея актуално положение в държавата на произход на молителя. На база тези данни съдът обосновано е приел, че в Афганистан към настоящия момент липсва основание да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква "д" от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. От представената пред настоящата инстанция справка от Дирекция "Международна дейност" при ДАБ относно положението в И. Р. А., актуална към 05.04.2018 г. се установява, че макар и обстановката да е неспокойна и нестабилна, същата е в процес на стабилизиране. От страна на правителството са предприети действия по прочистване от терористи на най-застрашените провинции, както и е отправена покана до талибаните за безусловни мирни преговори и очертаването на рамка за мир. На този призив талибаните все още не са отговорили официално, но на 14.02.2018 г. са публикували отворено писмо до американския народ, в което призовават за прекратяване на войната чрез диалог между тях и американското правителство. Организацията на талибаните в момента била разпокъсана и фрагментирана, като в справката подробно са описани отделните нейни части, както и районите на влиянието им. Наблюдавал се и по-голям икономически растеж през последните години, който се дължи на подобренията в сигурността, политическата стабилност и продължителни високи нива на потоците от помощи. Според съветника по въпросите на сигурността в международното сътрудничество за развитие, конфликтът в Афганистан бил с нисък интензитет - ситуацията ескалирала спорадично и в отделни провинции имало единични инциденти. Предвид изложеното не може да се приеме, че са налице "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт" по смисъла на тълкуванието, дадено в горецитираното решение на СЕС. Преценката на съда е направена въз основа на установената по делото фактическа обстановка, а правните изводи в съдебното решение са съответни на приложимия материален закон. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение на тричленен състав на Върховния административен съд е правилно, не са допуснати нарушения, които да обосновават касационна отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,