Решение № 3758 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11731/2019 г.

Решение № 3758 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11731/2019 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ – Бургас, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Илиева, против решение № 1444/26.07.2019 г. на Административен съд – Бургас, постановено по адм. д. № 649/2019 г., с което е отменена оспорената част от Ревизионен акт /РА/ № Р-02000218003319-091-001/3.12.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърдена с решение № 34/25.02.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП – Бургас, и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 1 550 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК. Допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила не се твърдят. Претендира се отмяна на решението, вкл. в частта му за разноските, и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди РА, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и държавна такса за касационното производство. Ответникът по касационната жалба – "ЛАВЕНДЕР" ООД, ЕИК 102726634 със седалище и адрес на управление: гр. Поморие, ул. "Велико Търново" № 14 а – не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, частично основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Бургаския административен съд е бил РА № Р-02000218003319-091-001/3.12.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърдена с решение № 34/25.02.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Бургас, с който на ревизираното дружество "ЛАВЕНДЕР" ООД е установено допълнително задължение за 2017 г. за корпоративен данък в размер на 12 013. 98 лв. и лихва – 824. 36 лв. Същите са в резултат на извършено преобразуване на финансовия резултат /ФР/ за 2016 г. на основание чл. 78 ЗКПО с 36 020. 30 лв., представляващи разходи, които е следвало да бъдат отчетени през 2015 г., и на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗКПО с 84 554. 22 лв., погасено по давност задължение; в резултат на преобразуване на ФР за 2017 г. с 182 605. 77 лв. на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗКПО с 84 554. 22 лв., погасено по давност задължение; както и в резултат на пренесени загуби в по-малък размер. За да отмени РА в оспорената му част, административният съд е обосновал следното: Относно увеличението на ФР за 2016 г. със сумата от 50 801. 30 лв. на основание чл. 78 ЗКПО, представляваща разходи за 2015 г., намалена от решаващия орган на 36 020. 30 лв., са изложени мотиви за липсата на фактически основания в акта и неяснота относно определянето на размера. Относно вноските, направени от съдружника Е. Кабадиев, през 2011 г. в размер на 84 554. 22 лв. и през 2012 г. в размер на 182 605. 77 лв., с които на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗКПО е преобразуван ФР за 2016 г. и 2017 г., е приел, че основният спор между страните е за това изтекъл ли е петгодишният давностен срок. Приел е за безспорно, че срок за връщане на вноските не е определен, а на основание чл. 240, ал. 4 ЗЗД ако не е уговорено друго, заемателят трабва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата. Покана не е била отправена, напротив връщането е поставено под условие, което не е настъпило към момента на извършването на ревизията. Изискуемостта не е настъпила и давността с оглед чл. 114 ЗЗД не е започнала да тече. Така постановеното решение настоящата касационна инстанция преценява като валидно и допустимо, но частично неправилно. Правилно е приел административният съд, че оспорването на РА е допустимо. Същият е издаден от компетентни органи по приходите след възложено от компетентен орган ревизионно производство. В РД на стр. 7 е посочено, че за 2016 г. дружеството има отчетена в разходната част сума от 50 801. 30 лв., представляваща намаление на запасите от продукция, което се отнася за 2015 г., и на основание чл. 78 ЗКПО ФР е увеличен с нея. В жалбата против РА по административен ред жалбоподателят е оспорил същия в частта му относно това преобразуване с твърдения, че стойността на намалението на запасите от продукция, която се отнася за 2015 г., е 36 020. 30 лв., а остатъкът от 14 781 лв. се отнася за 2016 г. Приложил е към жалбата си подробни счетоводни справки. Решаващият орган е намерил жалбата в тази й част за основателна. Изложил е следните мотиви: "Видно от представената в ревизионното производство главна книга за 2016 г. за изписване на продадена през 2016 г. продукция е поета счетоводна операция дебит сметка 701 "Приходи от продажба на продукция" – кредит сметка 303 "Продукция" на стойност 118 677. 78 лв. От представената справка "Разход на материални запаси в склад Готова продукция за 2016 г." се установява, че фактическата отчетна стойност е на продадената през годината готова продукция е била 82 657. 48 лв. Следователно само с разход в размер на 36 020. 30 лв. /118 677. 78 - 82 657. 48 на основание чл. 77, ал. 1 ЗКПО следва да се коригира ФР за 2016 г., тъй като той е следвало да се отчете през предходната 2015 г.". С оглед изложеното неправилен е изводът на съда, че във връзка с това преобразуване в РА липсват мотиви, което налага неговата отмяна като незаконосъобразен. Според ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС: "С оглед на процесуална икономия и осъществяване на принципа за бързина в административното производство и ненакърняване оперативността на администрацията би следвало да се приеме, че липсата на мотиви към основния административен акт не е съществено нарушение и тогава, когато по-горният административен орган, като е потвърдил обжалвания пред него акт, е изложил към решението си надлежни мотиви, разкриващи съображенията, по които е бил издаден, и позволяващи да се провери неговата законосъобразност. " Макар че с жалбата си до съда дружеството е оспорило изцяло РА в потвърдената му с решението на решаващия орган част, конкретни доводи за незаконосъобразността му в частта относно разходите в размер на 36 020. 30 лв. не се съдържат в нея. Поради това на вещото лице по назначената ССЕ не е поставена задача във връзка с тях. Спорът между страните е за правилното прилагане на чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗКПО при преобразуването на ФР за 2016 г. с 84 554. 22 лв. и на ФР за 2017 г. с 182 605. 77 лв. и по-конкретно за това погасени ли са по давност задълженията на дружеството към съдружника Е. Кабадиев във връзка с направените от последния вноски на основание чл. 134, ал. 3 ТЗ. Размерът на внесената от съдружника през 2011 г. сума съгласно представения протокол от извънредно общо събрание с дата 3.01.2011 г. и размерът на невърнатата част от нея към 31.12.2016 г. са безспорно установени, потвърдени и от приетата по делото ССЕ, неоспорена от страните. Дружеството не оспорва внасянето й през 2011 г., а Е. Кабадиев е декларирал с ГДД за 2016 г. дължимостта й. Според чл. 134, ал. 1 ТЗ по решение на общото събрание за покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства съдружниците могат да бъдат задължени да направят допълнителни парични вноски за определен срок. Според ал. 3 допълнителните вноски не се отразяват в капитала на дружеството. За тях може да се уговори дружеството да плаща лихви. Според заключението на вещото лице същите са правилно отразени в счетоводството по сметка 499 030003 "Други кредитори – Е. Кабадиев" като подлежащи на връщане. Срок за връщането им и лихви не са определени в решението на общото събрание. Относими към разрешаването на конкретния правен спор за това изтекла ли е погасителната 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД по отношение на задължението на дружеството за връщане на сумата от 84 554. 22 лв. са: