Решение № 8619 от 12.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4516/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от „Дик 2007“ ЕООД срещу решение № 233/08.01.2026 г., постановено по адм. д. № 523/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на „Дик 2007“ ЕООД, против ревизионен акт № Р-16001624000184-091-001/02.12.2024г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 40/07.02.2025г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на „Дик 2007“ ЕООД е отказан данъчен кредит в общ размер на 456 481, 06 лв. главница и начислени дължими лихви в общ размер на 146 769, 03 лв. за данъчни периоди 01.02.2021г. – 30.09.2023 г. и е начислен ДДС за данъчен период м.01.2023 г. в размер на 24 580, 27лв. главница и 5 864, 75лв. лихви /общо 481 061, 33лв. главница и 152 633,78лв. лихви/. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна – директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира възнаграждение за юрисконсулт. В условия на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от касатора. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Ревизията на дружеството е възложена със заповед за възлагане на ревизия № Р-16001624000184-020-001/10.01.2024 г., издадена от А. А. Дончева, на длъжност началник на сектор при ТД на НАП Пловдив. В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е съставен ревизионен доклад № Р-16001624000184*092-001/04.10.2024 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизираното дружество е възразило срещу констатациите в ревизионния доклад, като възражението е възприето за неоснователно. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт № Р-16001624000184-091-001/02.12.2024 г. от А. Дончева, на длъжност началник на сектор при ТД на НАП Пловдив, възложил ревизията и В. Ковачева, на длъжност главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив, с който на „Дик 2007“ ЕООД е отказан данъчен кредит в общ размер на 456 481, 06 лв. главница и начислени дължими лихви в общ размер на 146 769, 03 лв. за данъчни периоди 01.02.2021г. – 30.09.2023г. по фактури издадени от доставчиците „Ака 5“ ЕООД, „Вени и Ко“ ЕООД и „Вид 7“ ЕООД, и е начислен ДДС за данъчен период м.01.2023 г. в размер на 24 580, 27 лв. главница и 5 864, 75 лв. лихви. В хода на ревизията е установено, че ревизираното лице има за основен предмет на дейност през ревизирания период – търговия с нехранителни потребителски стоки. По отношение на отказаното право на данъчен кредит във връзка с издадени фактури от прекия доставчик „Ака 5“ ЕООД в общ размер на 336 347, 64 лв. по 376 бр. фактури с предмет на доставката – хранителни и нехранителни стоки по опис, при извършена насрещна проверка на доставчика е установено, че основната дейност на „Ака 5“ ЕООД е търговия на дребно с разнообразни стоки и търговия на едро с месо и месни продукти. Прекият доставчик е декларирал във връзка с процесните фактури, че са разплатени по касов път, транспортът е изцяло за смета на ревизираното лице, между двете дружества няма сключени договори, продавачът съхранява стоките си в наети складове в Пловдив. Предаването на стоките се осъществява посредством опаковането им и изнасянето им до рампите, откъдето управителят на клиента или негов представител ги натоварват и транспортират със собствен транспорт. Доставчикът не е представил екземпляри от фактурите с получател „Дик 2007“ ЕООД. От приложени копия на описи към издадените фактури е установен предмета на доставката – малотрайни и трайни колбаси; замразени пилешки и патешки продукти; кайма, кебапчета, кюфтета; замразена риба; варива; макаронени изделия; млечни продукти; захар; маслини; лютеници; консерви; яйца; олио; сол; захар; замразени зеленчуци; детски храни; замразена риба; пелени; алкохол и безалкохолни напитки; подправки; кафе; ел. материали; плотове от технически камък; сензори; ключове; стелажи; почистващи препарати; мивки; сапуни; мокри кърпи; хартия и др. Приходните органи са приели, че доставчикът не е представил екземпляри от издадените фактури към ревизираното дружество, документи за разплащането им по касов път, хронологични справки на см.с-ки 304 – Стоки и 501 – Каса в левове за съответните данъчни периоди, както и доказателства за прехвърляне правото на собственост върху фактурираните количества хранителни и нехранителни стоки. Във връзка с отказания данъчен кредит от доставчика „Вид 7“ ЕООД в общ размер на 71 953, 91лв. по 168 бр. фактури с предмет на доставката – пакетирани храни, различни видове напитки и нехранителни стоки по опис, в хода на ревизията при насрещната проверка на доставчика е установено, че „Вид 7“ ЕООД е с основна икономическа дейност – търговия на дребно в неспециализирани магазини с разнообразни стоки. Спорните фактури са издадени на „Дик 2007“ ЕООД и включени в дневника за продажби справка-декларация за съответните данъчни периоди на 2021 г., 2022 г. и 2023 г. Ревизиращите са констатирали, че писмените обяснения от „Вид 7“ ЕООД са идентични като форма с представените от „Ака 5“ ЕООД. В тях е отразено заплащане на фактурите в брой, транспорт за сметка на получателя и съхранение на стоките от продавача в складове в гр. Пловдив. Прекият доставчик не е представил екземпляри от издадените фактурите, а работни файлове от счетоводния софтуер на дружеството по отношение на част от издадените фактури към „Дик 2007“ ЕООД. Представени са копия на описи, които разкриват предмета на доставките – хранителни стоки /прясно мляко, лютеница, леща, боб, ориз, оцет, сол, захар, чай, сода, плодови напитки, опаковъчни материали и подправки/. Някои от описите са неразбираеми и не е ясно какви са продуктите. Прието е, че доставчикът не е представил екземпляри от издадените фактури към ревизираното лице, работни файлове относно 108 бр. фактури, документи за разплащането им по касов път, хронологични справки на см.с-ки 304 – Стоки и 501 – Каса в левове за съответните данъчни периоди, данни за предходни доставчици, както и доказателства за прехвърляне правото на собственост върху фактурираните количества стоки. По отношение на отказания данъчен кредит в размер на 48 179, 51 лв. по 29 бр. фактури, издадени от доставчика „Вен и Ко" ЕООД с предмет на доставките - натурални сокове, енергийни напитки, минерална вода, студен чай, бира. алкохолни и безалкохолни напитки, при насрещната проверка на доставчика са представени копия на издадените 29 бр. фактури, придружени със стокови разписки, дневник на счетоводна сметка 411 - Клиенти, оборотна ведомост за периода от 01.01.2021 г. до 30.09.2023 г. и др. Управителят на доставчика е декларирал, че към издадените фактури няма издавани кредитни известия, същите са платени в брой, между двете дружества няма сключени договори за доставка на стоки, а последните са транспортирани с превоз на клиента. Приходните органи са констатирали, че от доставчика не е представена надлежна счетоводна отчетност относно изписване на стоките по група 30 по повод тяхната продажба, както и годни доказателства за произхода на фактурираните количества алкохолни и безалкохолни напитки. Във връзка с осъществяването на транспорта на процесните стоки от ревизираното лице са представени два договора за наем на МПС – от 05.01.2018 г. за предоставяне от А. М. на Г. К. на товарен автомобил Ивеко, марка Дейли с рег. № [рег. номер] и от 30.11.2020 г. за предоставяне от наемодател „Джи 94“ ЕООД на ревизираното лице на товарен автомобил Форд с рег. № [рег. номер]. След извършени допълнителни проверки във връзка с представените доказателства е направена констатация, че договорът за наем на МПС от 05.01.2018 г. не е заверен нотариално и е без достоверна дата, липсват доказателства за заплащане на наемната цена, както и доказателства за извършени от ревизираното лице разходи за експлоатация на автомобила, и тяхното надлежно отразяване в счетоводството на дружеството. Предвид факта, че до 01.02.2021 г. едноличен собственик на „Джи 94“ ЕООД е Г. К., представляващ ревизираното лице, приходните органи приели, че договорът за наем е съставен за целите на ревизията. Прието е, че липсват доказателства за реално осъществен превоз на процесните стоки от тримата доставчика. След съпоставка между количество на стоките от произволно избрана дата на фактури и товароносимостта на всяко от двете МПС, е установено, че на конкретната дата количеството стока е следвало да бъде превозено с 14 курса от автомобил Ивеко или с 21 курса от автомобил Форд. Предвид твърдението на преките доставчици за товарене, разтоварване и транспорт изцяло за сметка на „Дик 2007“ ЕООД, приходните органи след справка установили, че в „Дик 2007“ ЕООД има наети на трудов договор 8 лица – всички жени на длъжност продавач-консултант. Част от тях били назначени на 4 – часов работен ден, а останалите нямали отработени трудови дни през ревизираните периоди. При тази фактическа установеност е направен извод за обективна невъзможност единствено управителят да товари, транспортира и разтоварва стоките в големи количества в рамките на един ден. Констатирано е и отсъствие на доказателства за възможност за съхранение на стоките със специален режим за съхранение. Възприет е извод за липса на реално осъществени доставки от сочените във фактурите доставчици към ревизираното лице и начисления с данък е неправомерно начислен – чл.70 ал. 5 ЗДДС. Предвид тази фактическа установеност органите по приходите са обосновали извод за наличието на знание у ревизираното лице за участие в данъчна измама, което не осигурява претендираното данъчно предимство, доколкото същото е участвало в съставянето на документи с невярно съдържание, по които е претендирало право на приспадане на данъчен кредит. По отношение на допълнително начисления с ревизионния акт ДДС за данъчен период м. 01.2023 г. в хода на ревизията е установено, че „Дик 2007“ ЕООД е закупило с инвойс-фактура № RE 10260011/11.01.2023 г., издадена от „STARTRADE“ лек автомобил, марка „Тесла X“ на стойност 43 677 евро. Извършената от немското дружество продажба е декларирана, като вътреобщностна доставка. Установено е, че ревизираното лице в качеството си на получател по доставката не е издало протокол по реда на чл. 117. ал. 1. т. 1 от ЗДДС, който да отрази в отчетните регистри по ЗДДС - „дневник за продажбите“ и „дневник за покупките“. „Дик – 2007“ ЕООД е включило инвойс-фактурата в дневника за покупки, касаещ периода м.01.2023 г. с данъчна основа 85 466, 90 лв. (43 697,00 евро х 1,95583 лв.) като доставка без право на данъчен кредит. По счетоводни данни автомобилът е заприходен по сметка 205 - Транспортни средства на стойност 85 466. 90 лв., като е установено, че същият е наличен в края на ревизирания период - 30.09.2023 г. Приходните органи са приели, че ревизираното лице е осъществило вътреобщностно придобиване по см. на чл. 13 ал. 1 от ЗДДС на лек автомобил, поради което през м.01.2023 г. за дружеството е възникнало задължение за начисляване на косвен данък съгласно чл. 84 вр. чл. 86 ал.1 ЗДДС. „Дик 2007“ ЕООД не е изпълнило задължението си за начисляване на дължимия данък по осъщественото вътреобщностно придобиване с издаване на протокол по чл. 117 ал. 1 т. 1 от ЗДДС, който да бъде отразен в дневника за продажби за данъчния период, през който данъкът става изискуем, съгласно чл. 63 ЗДДС. При тези данни на основание чл. 86 вр. чл. 13 ал. 1 и чл. 84 от ЗДДС, е начислен ДДС в размер на 17 093, 38 лв., дължим към бюджета за периода м.01.2023 г., ведно с прилежаща лихва. В хода на ревизията е установено още, че от ревизираното дружество е закупен лек автомобил „БМВ“ по фактура 9833522/07.11.2022 г. на стойност 22 000,00 евро, издадена от „LUNENBURG AUTO'S“ B.V. Нидерландският доставчик е декларирал продажбата като вътробщностна доставка към българското дружество. Ревизираното лице не е съставило протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, а е отразило инвойс-фактурата в отчетния регистър - „дневник за покупките“, касаещ м.11.2022 г. като доставка без право на данъчен кредит с данъчна основа 43 028, 26 лв. (22 000,00 евро х 1,95583 лв.). Органите по приходите са направили констатация, че в конкретния случай са налице обстоятелствата по чл. 73а от ЗДДС. „Дик 2007“ ЕООД е заприходило автомобила по счетоводна сметка 3043 - Стоки (автомобили), като същият е продаден на физическото лице К. Р. Р. съгласно издадена от дружеството фактура № 0000000776/06.01.2023 г., която е отразена в „дневника за продажби“ за периода м.01.2023 г. с нулеви стойности. Впоследствие от страна на ревизираното дружество е съставен Протокол № 1/31.01.2023 г., включен в съответния отчетен регистър с данъчна основа 1 893. 10 лв. и ДДС в размер на 378. 62 лв. с отбелязване - „продажба на марж“. Органите по приходите са оспорили определената от ревизираното дружество данъчна основа за облагане с косвен данък по повод извършената от него продажба на лекия автомобил. За реална продажна цена на превозното средство е приета неговата покупна стойност 43 028, 26 лв. (22 000.00 евро х 1.95583 лв.). увеличена с посочената в издадения от дружеството протокол данъчна основа - 1 893. 10 лв. Прилагайки разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС ревизиращият екип е начислил на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС дължим косвен данък в размер на 7486, 89 лв. за периода м.01.2023 г., ведно с прилежащата лихва. Ревизионният акт е оспорен пред по – горестоящия административен орган, който го е потвърдил. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на процесния ревизионен акт, съдът е отхвърлил жалбата на „Дик 2007“ ЕООД, като неоснователна. Административен съд Пловдив е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентни органи по чл. 119 ал. 2 от ДОПК, в предвидената форма съгласно чл. 120 ал. 1 от ДОПК и съдържа изискуемите реквизити по чл. 120 ал. 2 ДОПК, като при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че ревизионният акт е материално законосъобразен. За да достигне до този извод първостепенният съд е обсъдил подробно събраните по делото доказателства, в това число и приетите без оспорване от страните основно и допълнително заключение на съдебно – счетоводна експертиза. Административният съд е уточнил, че доставчиците имат надлежна регистрация по ЗДДС към периода на издадените от тях фактури, които са включени в подадените в НАП дневници за продажбите, касаещи съответните данъчни периоди. Предмет на фактурите, издадени от „Ака 5“ ЕООД и от „Вид 7“ ЕООД, „Вен и Ко“ ЕООД са „хранителни стоки по опис“, „хранителни стоки“, а в издадените фактури от „Вен и Ко“ ЕООД стоките са наименувани. В хода на ревизията са представени спорните фактури със съпътстващи документи – приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, чиято доказателствена стойност е отречена от приходните органи, поради липсата доказателства за осъществен транспорт от получателя. Съдът е уточнил, че частните свидетелстващи документи приемо-предавателни протоколи и стокови разписки не са оспорени по отношение на автентичността на подписите. Прието е, че доказателствената стойност на приемо-предавателните протоколи и стоковите разписки е разколебана и обективираната в тях информация не отразяват действително осъществените факти, доколкото липсват доказателства установяващи транспортирането на големи количества стоки и доколкото провереното посредством съдебно-счетоводните експертизи счетоводство на жалбоподателя не потвърждава удостоверените данни в приемо-предавателните протоколи и стоковите разписки. Съдът се е позовал подробно на заключението по съдено – счетоводната експертиза, съгласно което са констатирани множество пропуски и несъответствия в счетоводното отразяване на процесните фактури от ревизираното дружество. Заключението не е могло да установи връзка между стоковия поток представен от „Дик 2007“ ЕООД с покупните и продажни фактури, поради установени несъответствия и невъзможност да бъде проверена всяка отделна стока по фактурите, тъй като в стоковия поток те не са описани като отделни видове стоки в пълнота. Въз основа на неопроверганото с доказателства заключение на съдебно-счетоводната експертиза, съдът е приел, че не е изяснено основанието, при което от ревизираното лице са закупени хранителни стоки, които са заведени като нехранителни стоки. Първоинстанционният съд е направил извод, че не е доказано фактическото приемо-предаване на процесните стоки, като в допълнение е посочено, че част от стоковите разписки към издадените фактури от „Вен и Ко“ ЕООД не са подписани за „приел“ /15 бр. от общо 29 бр./, а към издадените от „Вид 7“ ЕООД фактури има такива, към които не са приложени приемо-предавателни протоколи. Прието е, че не са представени доказателства за осъществяването на транспорта за сметка на „Дик 2007“ ЕООД, което е в подкрепа на извода за липса на реални доставки по спорните фактури. Според съда наличието на наемни договори за МПС не означава, че действително наетите товарни МПС-та са ползвани за транспортиране на стоките, тъй като жалбоподателят не е представил доказателства за това. Направен е извод, че в хода на съдебното производство не е доказана поддържаната в жалбата възможност - стоките по фактурите да са предавани на различни дати от датите на издаване на фактурите; индивидуализирането на вещите да е извършено с физическото им отделяне още в склад на доставчика и поетапното им усвояване от получателя, а в някои случаи и от негови съконтрагенти. Съдът е направил извод, че от приходните органи основателно е прието, че ревизираното лице участва в изготвянето на документи, които не обективират действително посочените в тях факти и включването на процесните фактури в дневника за покупките за съответния данъчен период и в СД по ЗДДС, както и упражняването на право на приспадане по тях, следва да се третират като участие в данъчна измама. В съдебния акт е направено позоваване на мотивите на решение на СЕС по дело С-18/13. По отношение на начисления с ревизионния акт ДДС във връзка със закупеният от „Дик 2007“ ЕООД лек автомобил „Тесла Х“ на стойност 43 677 евро, която продажба е декларирана от доставчика, като вътреобщностна доставка, съдът е приел за безспорно, че „Дик 2007“ ЕООД не е издал протокол по реда на чл.117 ал. 1 т. 1 ЗДДС, който да отрази в отчетните регистри по ЗДДС – дневник за продажбите и дневник за покупките. Прието е, че на са представени доказателства във връзка с твърдението на жалбоподателя, че не е съставен протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС поради технически причини на счетоводната програма. Съдът е направил извод, че правилно приходните органи са приели, че ревизираното дружество е осъществило вътреобщностно придобиване по см. на чл. 13 ал. 1 ЗДДС на процесния автомобил, поради което през м.01.2023 г. за дружеството е възникнало задължение за начисляване на косвен данък съгласно чл. 84 вр. чл. 86 ал. 1 ЗДДС. Прието е, че страните по доставката са регистрирани за целите на ДДС лица и предметът – лек автомобил е реално получен от ревизираното лице на територията на Република България. Доставчикът е избрал да прилага общия ред за доставките на стоки втора употреба. Предвид установеното, че „Дик 2007“ ЕООД не е изпълнило задължението си за начисляване на дължимия данък по осъщественото вътреобщностно придобиване с издаване на протокол по чл. 117 ал. 1 т. 1 ЗДДС, съдът е приел, че законосъобразно с ревизионният акт на основание чл.86 вр. чл. 13 ал. 1 и чл. 84 ЗДДС, е начислен ДДС в размер на 17 093, 38 лв., дължим за периода м.01.2023 г., ведно с прилежаща лихва. В тази връзка съдът е уточнил, че ревизираното лице е отразило издадената от доставчика инвойс-фактура в отчетен регистър „дневник на покупките“ като доставка без право на данъчен кредит и неоснователно се позовава на обстоятелството, че не е ползвало данъчен кредит при придобиване на превозното средство. Първостепенният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл.73а ал. 1 ЗДДС, тъй като дружеството само е определило, че по отношение покупката на лекия автомобил не са налице предпоставките на закона за възникване и упражняване правото на приспадане на данъчен кредит за придобиването му. По отношение на начисления ДДС с ревизионния акт във връзка със закупения от „Дик 2007“ ЕООД лек автомобил „БМВ“ на стойност 22 000 евро, която продажба е декларирана от доставчикът като вътреобщностна доставка към българското дружество е прието за установено, че ревизираното лице не е съставило протокол по чл. 117 ал. 1 т. 1 ЗДДС, а е отразило инвойс-фактурата от 07.11.2022 г. в отчетен регистър – дневник за покупките за м.11.2022 г., като доставка без право на данъчен кредит с данъчна основа 43 028, 26 лв. Ревизиращите са приели наличие на обстоятелства по чл. 73а от ЗДДС. Като безспорно установено между страните са приети обстоятелствата на заприходяване на автомобила по сч. с-ка 3043 Стоки /автомобили/ и продажбата същия с фактура от 06.01.2023 г. на физическото лице К. Р.. Фактурата е отразена в дневника за продажбите за периода м.01.2023 г. с нулеви стойности. Впоследствие ревизираното лице е съставило протокол № 1/31.01.2023 г., включен в съответния отчетен регистър с данъчна основа 1893, 10лв. и ДДС в размер на 378, 62 лв. с отбелязване – продажба на марж. Според съда правилно е прието от приходните органи, че в конкретния случай за „Дик 2007“ ЕООД не е изпълнена хипотезата на чл. 143 ал. 1 т. 4 ЗДДС, тъй като дружеството не е извършило придобиване на лекия автомобил от дилър, който да е приложил специалния ред на облагане на маржа на цената, предвид установеното, че нидерландският доставчик е декларирал доставката като вътреобщностна доставка към българското дружество. Прието е, че липсват доказателства, че ревизираният данъчен субект е дилър на стоки втора употреба по смисъла на § 1, т. 23 ДР ЗДДС. Съдът е възприел тезата на приходните органи, че от ревизираното дружество неправилно са смесени двата режима на данъчно облагане с косвен данък по повод придобиването и последващата реализация на МПС. Съдът е приел, че при придобиване на превозното средство за дружеството е приложим общия ред на облагане на вътреобщностното придобиване, за което е следвало да бъде съставен протокол по чл.117 ал. 1 т. 1 ЗДДС, а при продажбата му дружеството издава документ – протокол № 1/31.01.2023г., в който са направени записвания за приложимост на специалния ред на облагане на маржа на цената. Отбелязано е, че ревизираното лице не твърди и не представя доказателства, че разполага с фактури, в които е посочен режим на маржа по чл. 327 /1/ Директива 2006/112/ЕО. Прието е, че в хода на съдебното производство не е опровергана фактическата установеност за доставка, декларирана от доставчика като вътреобщностна. Съдът е обосновал извод, че след като ревизираното лице е придобило лекия автомобил с приложим общ ред за облагане е налице вътреобщностно придобиване и при реализация на същата стока е задължено да издаде данъчен документ, в който да определи данъчната основа по общия ред, регламентиран в чл. 26 и чл. 27 ЗДДС, а не както е направено – да прилага специалния ред на облагане на маржа на цената. посочено е, че в издадената фактура от чуждестранния доставчик липсва изрично отбелязване, че доставката е освободена, респ. че се прилага специалният ред за облагане на маржа на цената. Прието е, че в хода на съдебното производство не са представени доказателства, установяващи, че доставката е освободена съгласно законодателството на държавата членка, в която е регистриран съответният доставчик, съответно не е доказано изпълнението на условията по чл. 143 ал. 1 ЗДДС за приложение на по-благоприятния режим за облагане. Решението е правило. Настоящата съдебна инстанция установява обстоятелството, че касационната жалба не съдържа обосновани изводи за неправилност на първоинстанционното съдебно решение. В жалбата се съдържа упрек към приходните органи, че не са събрали необходимите доказателства, въз основа на които са обосновали констатациите в ревизионния акт и същите почиват на предположения. Развито е разбирането, че входа на съдебното производство ответникът е този, чиято е доказателствената тежест да установи осъществяването на фактическите основания за издаване на акта. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи. Правилни са изводите на Административен съд Пловдив, че от събраните по делото доказателства, в това число и от заключението на основаната и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи, не се установява реалното извършване на процесните доставки по фактурите издадени от доставчиците „Ака 5“ ЕООД, „Вид 2007“ ЕООД и „Вен и Ко“ ЕООД. Правилно първоинстанционният съд е съобразил обстоятелството на представяне по спора само на процесните фактури, приемо-предавателен протокол и стоки разписки, като е обосновал и правилни изводи, че само въз основа на тези доказателства не може да се направи извод за реалност на доставките на фактурираните големи по количество и многообразни по вид хранителни и нехранителни стоки. Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз, правото на данъчнозадължените лица да приспаднат ДДС, на който са лица платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки или получени от тях услуги, използвани за целите на техните облагаеми доставки, представлява основен принцип на общата система на ДДС. Предвиденото в чл. 167 и сл. от директивата право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, когато материалноправните и формалните изисквания или условия, от които това право зависи са изпълнени от желаещите да го упражнят данъчнозадължени лица. Правото на приспадане на ДДС, обаче зависи от изпълнението както на материалноправни, така и на формални изисквания или условия. Материалноправните изисквания или условия, за възникването на това право са изброени в чл. 168 от директивата. За да може съответното лице да се ползва от посоченото право е необходимо от една страна то да е данъчнозадължено по смисъла на директивата, и от друга страна стоките или услугите, за които иска да му се признае правото на приспадане на ДДС впоследствие да се използват от данъчнозадълженото лице за нуждите на облагаемите сделки, които то е сключило, и както се уточнява в б. а на чл. 168, стоките или услугите да са му били доставени от друго данъчнозадължено лице. Освен това съгласно чл. 167 от директивата правото на приспадане възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, а съгласно чл. 63 от директивата този данък става изискуем, когато стоките или услугите са доставени. От това следва, че правото на приспадане по принцип зависи от доказването на действителното извършване на сделката. Така, ако доставката на стоки или услуги не е действително извършена, не може да възникне право на приспадане. Отказът да се признае правото на приспадане на данъчнозадълженото лице при обстоятелства като разглежданите правилно е обоснован, това разбиране правилно е възприето и от първоинстанционния съд с констатацията, че не са представени доказателства за действителното осъществяване на сделките, с които се обосновава правото на приспадане. Тежестта на доказване пада върху данъчнозадълженото лице, което трябва да представи обективни доказателства, че стоките или услугите действително са му били доставени от друго данъчнозадължено лице за целите на подлежащи на облагане с ДДС негови сделки, по отношение на които то действително е платило ДДС. В настоящия случай тази съдебна инстанция определя като правилни изводите на първостепенният за непредставянето на доказателства за реалността на доставките по процесните фактури издадени от горепосочените доставчици на ревизираното лице при съобразяване и на констатациите на съдено – счетоводната експертиза, която е установила множество несъответствия при счетоводното отразяване на доставките и невъзможност за проследяване на реалните стокови потоци на „Дик 2007“ ЕООД. В случая от доказателствата по делото не може несъмнено да се установи какъв е механизмът на доставките, доколкото липсват данни за съществените елементи на сделките. С оглед декларирането обстоятелство, че извършването на транспорта на стоките е за сметка на ревизираното лице, следва да се съобрази липсата на доказателства за осъществяване на транспорта от „Дик 2007“ ЕООД, в това число и на разходи във връзка с транспортирането. Не е ясно как са били превозени, къде са били предадени процесните стоки. Не е установена обективната възможност на управителя единствен да осъществява товаренето и разтоварването на процесните множество стоки при съобразяване на установеното, че дружеството е имало назначени на длъжност „продавач – консултант“ осем физически лица, всички от женски пол. В хода на ревизията не е установено с годни доказателства, къде са били съхранявани фактурираните количества хранителни и нехранителни стоки, при съобразяване на установената липса на доказателства за наличие и функциониране на съоръжения за охлаждане и замразяване на стоките, за които се изисква специален режим на съхранение. Следва да съобрази и обстоятелството, че по делото не е установено, че доставчиците са разполагали със стоки от същия вид и количество като фактурираните, както и че това количество физически е предадено на получателя. В хода на ревизията от ревизираното лице и от неговите доставчици не е представена изискуемата счетоводна отчетност, въз основа на която да се проследи хронологичното осъществяване на спорните доставки, което е потвърдено и от заключението по основната съдебно – счетоводна експертиза. Наред с липсата на безпротиворечиви доказателства за получаване на процесните стоки от ревизираното лице, следва да бъде съобразена и констатацията на експерта по счетоводната експертиза, че от представения от „Дик 2007“ ЕООД стоков поток не може да се установи връзка с покупните и продажните фактури, тъй като в стоковия поток те не са описани като отделни видове стоки в пълнота. Експертът е констатирал невъзможност да проследи реални стокови потоци, доколкото самото счетоводство на ревизираното лице е некоректно. Съдебната инстанция възприема разбирането, че проверката за наличието на облагаема доставка е осъществена от органите по приходите в съответствие с правилата за доказване, установени в приложимите правни норми, като органите по приходите са извършили преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по конкретния случай. Неоснователно е изложеното в касационната жалба твърдение, че констатациите в ревизионния акт почиват на предположения. Както се посочи и по – горе, именно в тежест на ревизираното лице е да установи при пълно и главно доказване твърдените за осъществени факти от обективната действителност, от които черпи благоприятни за себе си последствия, в случая – признаването на претендираното данъчно предимство, което в случая не е сторено в хода на съдебното производство. В касационната жалба липсват оплаквания срещу първоинстанционното решение, в частта, с която ревизионният акт е възприет за законосъобразен относно начисления с него ДДС за данъчен период м.01.2023 г. в размер на 24 580, 27лв. главница и 5864,75 лв. лихви. Настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на ревизионния акт и в останалата му обжалвана част. В случая по делото не е спорно, че ревизираното лице е закупило лек автомобил „Тесла Х“ на стойност 43 677 евро, както и, че процесната продажба към българското дружество е декларирана от доставчика, като вътреобщностна доставка. Не е спорно, че ревизираното лице е получател по доставката и за същата не издал протокол по реда на чл. 117 ал. 1 т. 1 ЗДДС, който да отрази в отчетите регистри по ЗДДС – дневник за продажбите и дневник за покупките. При тази безспорна фактическа установеност правилно е прието от приходните органи и от административния съд, че за „Дик 2007“ ЕООД е било налице задължение за съставяне на протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, в който да начисли дължимия данък за вътреобщностното придобиване на лекия автомобил. В случая, тъй като инвойс-фактурата е заведена в отчетен регистър „дневник на покупките“ като доставка без право на данъчен кредит, то чл. 73а, ал. 1 от ЗДДС е неприложим. Обоснован и правилен на установените факти и приложимия материален закон е изводът на първостепенният съд за законосъобразност на оспорения ревизионен акт, в частта, с която на основание чл. 86 вр. чл. 13 ал. 1 и чл. 84 ЗДДС, е начислен ДДС в размер на 17 093, 38 лв., дължим за периода м.01.2023 г., ведно с прилежаща лихва. Правилен е изводът на административният съд за законосъобразност на ревизионния акт, в частта, с която на „Дик 2007“ ЕООД е начислен ДДС във връзка със закупения от лек автомобил „БМВ“ на стойност 22 000 евро. Безспорно е установено, че процесната продажба е декларирана от нидерландския доставчик, като вътреобщностна доставка към българското дружество, както и, че от „Дик 2007“ ЕООД не издаден протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Ревизираното лице е отразило инвойс-фактурата от 07.11.2022 г. в отчетен регистър – дневник за покупките за м.11.2022г., като доставка без право на данъчен кредит с данъчна основа 43 028, 26 лв. В случая органите по приходите са приели наличието на обстоятелства по чл. 73а от ЗДДС. Не е спорно по делото, че процесния автомобил е заприходен по сч. с-ка 3043 Стоки /автомобили/, както и, че същия е продаден впоследствие с фактура от 06.01.2023 г. на физическото лице К. Р.. Фактурата е отразена в дневника за продажбите за периода м.01.2023 г. с нулеви стойности. Впоследствие ревизираното лице е съставило протокол № 1/31.01.2023 г., включен в съответния отчетен регистър с данъчна основа 1893, 10 лв. и ДДС в размер на 378, 62лв. с отбелязване – продажба на марж. В случая от доказателствата по делото безспорно е установено, че ревизираното лице е придобило лекия автомобил по общия ред за облагане, доколкото продажбата е декларирана от доставчика, като вътреобщностна доставка, съответно за „Дик 2007“ ЕООД е налице вътреобщностно придобиване, което правилно е съобразено от ревизиращите и от Административен съд Пловдив. При тези безспорно установени факти обоснована е преценката на съдът, че при последващата продажба на процесния автомобил за ревизираното лице е възникнало задължение за издаване на данъчен документ, в който да определи данъчната основа по общия ред регламентиран в чл. 26 и чл. 27 от ЗДДС, което не е сторено от „Дик 2007“ ЕООД. Съгласно общото правило на чл. 13, ал. 1 ЗДДС придобиването на употребяван лек автомобил, който е транспортиран от друга държава членка и е получен на територията на страната, представлява вътреобщностно придобиване, за което ДДС е изискуем от получателя по силата на чл. 84 ЗДДС. Изключение на това правило е нормата на чл. 13, ал. 4 ЗДДС, която предвижда, че не е вътреобщностно придобиване придобиването на стоки, за които доставчикът прилага специален ред на облагане за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети, определен в законодателството на съответната държава членка. По дефиниция на чл. 144 ЗДДС мястото на изпълнение на доставката на стоки втора употреба от друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената по чл. 143, ал. 1, т. 4 ЗДДС, е мястото, където се намира седалището или постоянният обект на дилъра, от който той извършва тези доставки, данъчното събитие възниква по общите правила, а данъкът става изискуем на последния ден от данъчния период, през който е вникнало данъчното събитие за доставката. Начисляването на данъка е издаването на протокол, по ред и начин определени в ППЗДДС. Посочените норми от националния закон транспонират установения в чл. 311 и сл. от Директива 2006/112/ЕО специален режим за облагане на маржа на печалбата за стоки втора употреба. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 314 от Директивата за ДДС, режимът за облагане на маржа на печалбата, реализиран от данъчнозадължения дилър при доставката на стоки втора употреба като разглежданите в главното производство, представлява специален режим за облагане с ДДС, който дерогира общия режим по Директива 2006/112 (решение 19 юли 2012 г. по дело Bawaria Motors sp. z o. o., по дело С-160/11, т. 28, решение от 8 декември 2005 г. по дело Jyske Finans, C-280/04, Recueil, стр. I-10683, т. 35 и Решение от 3 март 2011 г. по дело Ауто Николови, C-203/10, т. 46). Според Решение от 3 март 2011 година по дело С-203/10, независимо от това дали разглежданите в главното производство стоки попадат или не в понятието "стоки втора употреба" по смисъла на член 311, параграф 1, точка 1 от Директива 2006/112, режимът за облагане на маржа на печалбата във всеки случай не е приложим към доставките на стоки като тези по настоящото дело, които самият данъчнозадължен дилър е внесъл в Съюза, при което приложим е бил общият режим за ДДС. (т. 52). В настоящия случай не се установява наличието на нормативно регламентираните условия за приложение на специалния режим на облагане. Доставчикът на „Дик 2007“ ЕООД не е данъчно незадължено лице, а предмет на доставката не е стока по чл. 50, ал. 1 от ЗДДС. Доставчикът не е освободен от данък съгласно законодателството на съответната държава членка, нито е дилъри, прилагащ специалния ред на облагане на маржа. Липсват доказателства, че ревизираното лице е дилър на стоки втора употреба по смисъла на § 1, т. 23 ДР ЗДДС. Доставката на лекия автомобил е декларирана от чуждестранния доставчик, като вътреобщностна доставка към ревизирано лице, за която „Дик 2007“ ЕООД е следвало да издаде протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Освен това, ревизираното дружество не разполага с фактура, в която изрично да е вписано, че доставчика е приложил режима на облагане маржа на цената, което изключва изначално възможността за двойно данъчно облагане при последващата продажба на процесната стока, за придобиването на която е приложим общият режим на ДДС. Правилно е прието от първостепенния съд, че при липсата на предвидените в закона предпоставки за прилагането на дерогиращия режим за облагане на маржа на печалбата от ревизираното лице, то при осъществяването на последващата продажба на лекия автомобил е приложим общия ред на облагане по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, за който ревизирания субект е следвало да начисли дължимия данък по реда на чл. 26 и чл. 27 от ЗДДС, а не да прилага специалния ред на облагане на маржа на цената. При съобразяването на тези обстоятелства следва извода за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд, което обуславя оставянето му в сила. Искане за присъждане на разноски е направено от касационния жалбоподател, но с оглед на изхода на спора, на него не се дължат разноски. Разноски се дължат на ответника за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер 300 евро за касационното съдебно производство. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение