Решение № 5066 от 12.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ди Пи Инвест Груп ЕООД с [ЕИК] и М. Павел, представлявани от адв. Ковачева срещу решение 5655/10.10.2022г., постановено по адм. дело 2265/2020г. на Административен съд София град, с което е отхвърлено оспорването на М. Павел срещу мълчалив отказ на главния архитект на Столична община, по заявление на М. Павел с вх. САГ19-ГР00-1445/26.06.2019г., с което е поискано допускане изработването на проект за ПУП-ИПРЗ на УПИ І за Жс и ОО , кв.54, м. Изток-Изток -Столична община, [адрес], за ПИ 68134.801.1520 по КККР на София. Касаторите смятат, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искат обжалваното решение да бъде отменено, както и атакуваният мълчалив отказ и преписката да бъде върната на административния орган с указния за прилагане на закона, като му бъде определен срок за произнасяне. Молят да бъдат присъдени направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът главен архитект на Столична община в писмен отговор, чрез упълномощен процесуален представител, оспорва касационната жалба. Излага доводи в подкрепа на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежни страни, а разгледана по същество за основателна по следните съображения. С атакуваното решение Административен съд София град е приел, че ПУП09г. е първият план за преструктуриране на жилищния комплекс. В съдържаща се в този план таблица Технико-икономически показатели за кв.54 /в който квартал се намира имотът предмет на искането/, според съда е определена - 18.6% плътност. Приел е също, че толкова е и реализираното към 2009г. налично застрояване в кв.54, което според съда означавало, че ПУП09г не предвижда да има ново застрояване в кв.54, тъй като наличното през 2009г. застрояване вече е надхвърляло с 0.6% допустимото по ЗРКП89г. 18%. Позовавайки се на тези установявания, е отхвърлил оспорването. Така постановеното решение е неправилно. Заявителят М. Павел е собственик съгласно нотариален акт на ПИ 68134.801.1520 по КККР15г с площ 800 кв.м. Посоченият имот представлява част от УПИ І За Жс и ОО , кв.54, който УПИ е с площ 5215кв.м. по действащ ПУП09г. В хода на съдебното производство г-н Павел е продал имота си на Ди Пи Инвест Груп ЕООД, което дружество е конституирано като заинтересована страна по делото. Административният орган е сезиран със заявление вх. САГ19-ГР00-1445/26.06.19г., с което М. Павел е поискал от главния архитект на Столична община да допусне изработването на проект за ПУП-ИПРЗ, като за притежавания от заявителя имот, от УПИ I се обособи нов УПИ V с предвидено в него застрояване. С първоначалното заявление и с допълнителни заявления от 04.10.2019г., 15.10.2019г. и 14.11.2019г. /по указание на адмнистративния орган/ са представени: мотивирано предложение, комбинирана скица, дендрологично заснемане и експертна оценка на съществуващата растителност, последната - надлежно заверена. Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗУТ "Лицата по чл. 131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината", а съгласно ал. 2 на същата разпоредба "Когато искането е за изменение на подробен устройствен план, към заявлението се прилага скица с предложение за изменението му". Това е предварителна процедура, при която се разрешава изработването на проект за изменение на действащ ПУП, в която дори не е необходимо да е посочено основанието за исканото изменение по чл. 134 от ЗУТ. В случая заявителят е лице по чл. 131, ал.1 от ЗУТ и към заявлението му и към допълнителните такива, както бе посочено по-горе са представени изискуемите книжа по ал. 2 на разпоредбата. В тази предварителна процедура преценката се ограничава само и единствено до съответствието на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако такъв е наличен. При наличие на тези предпоставки следва да се издаде положителен акт. Съдът неправилно е интерпретирал събраните по делото доказателства и необосновано е дал вяра на едното от вещите лица, заявявайки, че вярва на нейния професионализъм, като игнорира становището на формиралото се мнозинство от останалите съдебни експерти. От заключенията на вещите лица става ясно, че мотивирането предложение за изменение на ПУП отговаря както на правилата и нормативите за устройство на територията така и на действащия ОУП на София от 2009г. В този смисъл: мотивираното предложение като градоустройствени показатели, съответства на тези заложени в ОУП /арх. Пешева л.408/, мотивираното предложение отговаря на ОУП09 /до 40% плътност/, но не и на ПУП09 /18,6 %/ /арх. Пешева л.445 гръб/, видно от графичната част към мотивираното предложение и от обяснителната записка зададените параметри за застрояване отговарят на ОУП /тройна СТЕ л. 504/, Плътността и интензивността на застрояване на нов УПИ І отговарят на утвърдените с плана параметри за съответната устройствена зона /тройна СТЕ л. 505/, Градоустройствените показатели на нов УПИ V съответстват на изискванията на устройствена зона Жк и на чл. 22 от ЗУТ /тройна СТЕ л. 506/ и т.н. При тези установявания се налага извода, че главният архитект на Столична община е следвало да издаде разрешение за изработване на ПУП-ИПРЗ съобразно поисканото със заявлението на жалбоподателя. Следва да се отбележи, че в случая не следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 22 от ЗУТ, тъй като от една страна преструктурирането е извършено с ПУП09г., а от друга страна видно от заключението на тройната експертиза /л.502/ исканото изменение не обхваща територията на цял квартал с комплексно застрояване и се отнася само за един УПИ. Без значение за приключването с позитивен акт на административното производство са неспазените отстояния на двете седемнадесететажни сгради в сега съществуващия УПИ І, до вътрешната регулационна линия към УПИ ІІ и УПИ ІІІ, в същия кв. 54, както и че същите две сгради значително надвишават допустимата по действащите устройствени планове за квартала височина. Нарушенията отнасящи се до заварените от действащите планове сгради не могат да представляват ограничение за жалбоподателя да реализира инвестиционните си намерения. Не е налице е противоречие с нормата на чл. 22, ал. 6, изр. последно ЗУТ съгласно която предназначението на терени, находящи се в един квартал, не може да бъде променяно с цел уплътняване на застрояването. Това е така, тъй като предлаганите с мотивираното предложение /новообразувани/ УПИ І и УПИ V имат идентично предназначение със сега съществуващия УПИ І. Неоснователен е основният мотив, в обжалваното решение, че с предлаганото изменение би се нарушила допустимата плътност на застрояване, тъй като предвидената такава по ЗРКП89 е 18 %, а видно от баланса на територията съдържащ в ПУП09 за квартал 54, допустимата плътност е 18,6 % и вече е налице превишение. Таблицата баланс на територията в ПУП09 не поставя лимити в застрояването, които не следва да бъдат превишавани. Тази таблица сочи достигнатите до одобряването на плана показатели, към които са прибавени и предвижданията по този план. В този смисъл е становището на мнозинството от вещите лица, видно от разпита им в съдебно заседание /л.545/ и от представените писмени заключения. В потвърждение на това становище са и самите показатели посочени в таблицата баланс на територията . Така например колона 5 от таблицата е именувана етажност средна . Ако тази таблица поставяше лимит, колоната щеше да носи наименование максимално допустима етажност . Точно защото в таблицата е отразено вече достигнатото и планираното с ПУП09, конкретно за квартал 54 е посочено числото 13,9 отразяващо средната етажност на сградите в този квартал, а не лимит на застрояване. С още по-голяма тежест в подкрепа на извода, че таблицата отразява вече достигнатите показатели е и колона последна реституирани имоти . Вън от всякакво съмнение е, че плана не е в състояние да предвиди колко имота ще бъдат реституирани в съответния квартал. Не е възможно с ПУП да се предвиди ограничение колко имота е допустимо да бъдат възстановени в даден квартал и каква е максимално допустимата площ за реституиране, която не следва да бъде превишавана. Таблицата отразява съществуващото до момента на съставянето й, като конкретно за кв. 54 е посочено, че са реституирани три имота с обща площ 1413,25 кв.м. Допустимата за кв. 54 плътност е тази определена с ОУП09 40 %, която с мотивираното предложение не се превишава. По отношение на останалите, мотиви довели до отхвърляне на оспорването срещу мълчаливия отказ, същите не са относими към това производство, а са предмет на производството по изработване на изменение на ПУП, в което се котират и височините на новопредвидената сграда и отстоянията до съседните такива. Тези параметри обаче не са предмет на проверка, както и не е налице законово изискване същите да са включени в искането, при разрешаване да се изработи проект за изменение на ПУП. В настоящата процедура по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, както беше посочено следва да се установи дали искането е допустимо съобразно правилата по устройство на територията, т. е. дали е допустимо въобще да се изработва изменение на ПУП за територията и съответства ли на ОУП. Касае се за предварително производство по допускане да се изработи изменение на ПУП, а не до производството по изменение на самия ПУП, при изработването на който съответно вече следва да бъдат съблюдавани горните параметри В заключение - от събраните по делото доказателства се установява че мотивираното предложение за изменение на действащия устройствен план отговаря на правилата и нормативите по устройство на територията, както и на ОУП на Столична община. Предлаганите с исканото изменение нови УПИ І и УПИ V и застрояването в тях /съществуващо в УПИ І и новопроектирано в УПИ V/ отговарят на градоустройствените показатели, поради което главният архитект на Столична община е следвало да постанови положителен административен акт по заявлението с което е бил сезиран. Обжалваното решение следва да бъде касирано. Мълчаливия отказ като незаконосъобразен, следва да бъде отменен, а преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване с указанията дадени в настоящите мотиви. С оглед заявеното искане от касаторите за определяне на срок за произнасяне от страна на административният орган и с оглед нормите на чл. 174 от АПК и чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, този срок следва да е едномесечен. При този изход на спора, основателна се явява претенцията на касаторите за присъждане на деловодни разходи със следното уточнение в полза на М. Павел, следва да бъдат присъдени 2630,- лева от които 80,- лева държавни такси за двете инстанции и 2550,- лева адвокатски възнаграждения за двете инстанции, в полза на Ди Пи Инвест Груп ЕООД следва да бъдат присъдени разноските за касационната инстанция в размер 2620,- лева, от които 370,- лева държавна такса и 2250,- лева възнаграждение за адвокат за тази инстанция. На дружеството не следва да се присъждат разноски за първата инстанция, тъй като в тази инстанция същото е участвало като заинтересована страна, а стриктния прочит на чл. 143 от АПК позволява присъждане на разноски в полза на заинтересована страна, само при отхвърляне на оспорването ако административния акт е бил благоприятен нея условия които в настоящия случай не са налице. Въпреки своевременното възражение за прекомерност на възнаграждението, изразено от процесуалния представител на ответния административен орган, съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, претендираният и заплатен от касаторите адвокатски хонорар не е прекомерен. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,