Решение № 2416 от 7.3.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на МЕСОКОМБИНАТ ВАРНА АД срещу Решение 2385/12.04.2022г., постановено по адм. дело 10/2022г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлен искът на дружеството за обявяване на нищожност на Определение 6921/17.09.2021г., постановено по адм. дело 7842/2021 г. на Административен съд София - град. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага доводи, обосноваващи основната му защитна теза за нищожност на определението на АССГ, предмет на спора пред първоинстанционния съд. Твърди, че противно на формулираното от АССГ заключение, определението представлява нищожен съдебен акт, тъй като е налице пълна неразбираемост на волята на съда, изразена в мотивите му, която не може да бъде изведена по пътя на тълкуването, включително по чл.251 ГПК, вр. чл.144 АПК, или чрез поправяне по чл.175 АПК. Моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на делото по същество с прогласяване нищожността на Определение 6921/17.09.2021г., постановено по адм. дело 7842/2021 г. на Административен съд София - град. Ответникът чрез процесуален представител юрк. Иванова оспорва касационната жалба. Претендира разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна. С обжалвания съдебен акт е отхвърлен искът на МЕСОКОМБИНАТ ВАРНА АД срещу Решение 2385/12.04.2022г., постановено по адм. дело 10/2022г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). За да отхвърли иска първоинстанционният съд е приел, че съдебният акт е постановен от надлежен съдебен орган, в надлежния състав и в пределите на правораздавателната му власт. Определението, чиято нищожност се претендира е постановено в производство по чл. 147, ал.3 от ДОПК, образувано по жалба на МЕСОКОМБИНАТ ВАРНА АД против Решение 1032/07.07.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП - София, с което е оставена без разглеждане жалба вх. 53-04-237/01.06.2021 г. против Ревизионен акт Р-22221020002587-091-001/13.05.2021 г. като недопустима и производството е прекратено. Това решение е било оспореното по съдебен ред, като е образувано адм. д. 7842/2021 г. по описа на Административен съд София-град, по което е постановено Определение 6921/17.09.2021 г., с което жалбата е отхвърлена. АССГ е приел, че при постановяване на определението съдът не е излязъл извън правораздавателната си власт. За неотносими към валидността на процесния съдебен акт са счетени доводите изложени в исковата молба за наличието на особено съществен порок в атакувания съдебен акт, изразяващ се в напълно неясна и абсолютно неразбираема воля на съда, изразена в мотивите, която не може да бъде преодоляна по пътя на тълкуването. Решаващия съд е посочил, че волята на съда се изразява в диспозитива, а не в мотивите на съдебния акт, а в случая не е налице неяснота в диспозитива на атакуваното определение. Изложените доводи за допустимост на жалбата на дружеството против Решение 1032/07.07.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП - София са приети за доводи по съществото на правния спор, отнасящи се до правилността на съдебния акт, която подлежи на проверка при редовния инстанционен контрол, а не в производство по чл. 128а от АПК. Това е обусловило окончателната преценка на съда, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Определението, прогласяването на чиято нищожност се иска, е постановено в производство, образувано по жалба на МЕСОКОМБИНАТ ВАРНА АД против Решение 1032/07.07.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП - София, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството с вх. 53-04-237/01.06.2021 г. против Ревизионен акт Р-22221020002587-091-001/13.05.2021 г. като недопустима и производството е прекратено. Съгласно чл.147, ал.1 от ДОПК, когато жалбата е просрочена, тя се оставя без разглеждане от компетентния да я разгледа орган с решение. По силата на ал.3 на цитираната норма, решението по ал. 1 може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред административния съд, в чийто съдебен район е постоянният адрес или седалището на жалбоподателя към момента на извършване на първото действие по осъществяване на данъчно-осигурителния контрол от органите по приходите. Съдът се произнася с определение в 30-дневен срок. Определението на административния съд е окончателно арг. § 2 от ДР на ДОПК вр. чл.88, ал.3 АПК. В настоящия случай правилно е прието от първоинстанционния съд, че не е налице основание за обявяване на нищожност на Определение 6921/17.09.2021г., постановено по адм. дело 7842/2021 г. на Административен съд София град. Нищожността на съдебното решение представлява тежък порок на съдебния акт, който е свързан с нарушения на изискванията за неговата валидност. Касае се за нарушения във връзка с функционирането на съда, с надлежното формиране на състава му, с изключителното му овластяване да разрешава съдебни спорове, с изискванията за писмена форма и подписване на съдебното решение или с абсолютната невъзможност да бъде разбрана, дори и чрез тълкуване, изразената от съда воля. Единствено наличието на такъв непреодолим порок в правораздавателната дейност може да обоснове обявяване нищожност на съответния съдебен акт. Изложеното налага извод, че за да бъде обявено едно решение за нищожно, е необходимо наличието на изключително тежък порок, засягащ компетентността на съда, изразената в решението воля или много тежък порок във формата на решението. Предвид конкретните данни по делото първоинстанционният съд правилно е преценил, че при постановяване на определението, чиято нищожност се иска да бъде прогласена, не е осъществено нито едно от посочените изключително тежки нарушения, от което е изведено вярно и обосновано заключение, че съдебния акт е валиден. Правилни са изводите на съда, че съдебният акт на АССГ е постановен от законен състав, определението е писмено и е подписано от съдебния състав. С диспозитива ясно е изразена волята на съда да се отхвърли жалбата на МЕСОКОМБИНАТ ВАРНА АД против Решение 1032/07.07.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП София. В случая се твърди нищожност на решението поради това, че е налице неразбираемост на волята изразена в мотивите му. Въпросът за правното значение на мотивите е предмет на т. 18 от ТР 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, в което е посочено, че нарушаването на изискването за мотивираност на съдебния акт не означава липса на решение, а е основание за неговата отмяна като неправилно. Според мотивите на цитираното ТР, със сила на пресъдено нещо се ползува само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. С решението съдът подвежда фактите под правната норма, и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползуват със сила на пресъдено нещо. Диспозитивът на решението представлява източника на силата на пресъдено нещо, а мотивите към решението не са част от него. Допуснатите нарушения във връзка с мотивираност на съдебният акт не означават липса на решение, а е основание за неговата отмяна като неправилно. Както Върховният административен съд неведнъж е имал повод да посочи, исковото производство по реда на чл. 128а АПК не е допълнително средство за преодоляване стабилитета на влезли в сила съдебни актове чрез установяване на касационни основания за тяхната отмяна. В случая първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на утвърдените в теорията и практиката условия за действителност на съдебните актове, съотнесени към въведеното като предмет на иска по чл. 128а АПК определение на АССГ. Очевидно не е налице нито един от посочените пороци, обуславящи отпадането от правната действителност на разглеждания съдебен акт. Предвид изложеното, като е отхвърлил иска за прогласяване нищожността на Определение 6921/17.09.2021г., постановено по адм. дело 7842/2021 г. на Административен съд София - град, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, поради което и на основание чл. 143, ал. 3, вр. чл. 228 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), касационния жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на НАП разноски за осъщественото процесуално представителство пред касационната инстанция в размер на 100 (сто) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, осмо отделение