Решение № 6028 от 2.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15994/2010 г.

Решение № 6028 от 2.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15994/2010 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от Атанаска Радева Петрова и Цветанка Димова Захариева, и двете от гр. Варна чрез процесуалният им представител адвокат Липчев против решение № 1971/8.10.2010 г. по адм. д. № 3463/2009 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлен като неоснователен искът им по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Община Варна за заплащане на имуществени вреди от пропуснати ползи - лихви, с искане да се отмени като неправилно поради противоречието му с материалния закон и като необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторите, редовно призовани, не се явяват. О66етникът - Община Варна, не се представлява, но в писмено становище изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, като извърши на основание чл. 218 от АПК проверка на обжалваното решение, анализ на представените по делото писмени доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок по чл. 211 от АПК, против съдебен акт, подлежащ на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касаторите, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният административен съд е постановил обжалваното решение в открит съдебен процес, в който са били спазени изцяло всички процесуални права на страните, давани са били указания на касаторите в рамките на позволеното от закона, приети са били всичките им доказателства и на тях е бил извършен обстоен анализ. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че обезщетението, което жалбоподателите претендират, е предвидено в специален закон - чл. 29, ал. 4 от ЗОбС, поради което на основание чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ този закон не се прилага. Този извод на съда е правилен и законосъобразен. От събраните и анализирани в хода на съдебното производство писмени доказателства съдът е достигнал до правилният извод, че искът, предявен против общината за действия и бездействия на длъжностни лица при изпълнение на административна дейност е неоснователен, тъй като редът за обезщетяване на претендираните вреди от касаторите се регламентира от специален закон- чл. 29, ал. 4 от ЗОбС. Отговорността на държавата и общините за вреди, регламентирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е специална, и тя възниква тогава, когато за нейното реализиране няма друг установен в специален закон ред. В настоящия случай е било установено по безспорен начин, че касаторите са упражнили законното си право да обжалват пред съда размера на оценката на отчуждените им недвижими имоти и тя е била коригирана от съда. Установено е било също, че ответникът е изплатил изцяло определеното от съда парично обезщетение по тяхна сметка. Претенцията на жалбоподателите за лихви върху изплатените суми, чиято дължимост е също уредена в специалния закон - чл. 29, ал. 4 от ЗОбС, е гражданско правна и тя следва да се реализира по общия исков път пред общите граждански съдилища, а не в административното производство по ЗОДОВ. Следователно, като е отхвърлил предявеният от ищците иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Община Варна за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от неизплатени лихви, съдът е постановил един законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,