Решение № 4156 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9913/2020 г.

Решение № 4156 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9913/2020 г., VIII о., докладчик председателят Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на И. М., гр. Велико Търново, подадена чрез процесуалния му представител адв. К. С., срещу Инструкция за провеждане на предварителни проверки /изх. № 89/10.03.2011 г. на ПРБ, № Iз-673/16.03.2011 на МВР, в частта извън чл. 8 в частта "резолюция по чл. 4 и 5", чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2, чл. 11, ал. 2, чл. 13, ал. 1 и 2, издадена от Главен прокурор на Република България и министър на вътрешните работи. Ответна страна по делото е Главният прокурор на РБ, чрез процесуалния представител И. К., в писмено становище намира жалбата за недопустима и евентуално за неоснователна. Ответна страна по делото е Министър на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител Л. П., в писмени бележки и становище по съществото на спора, развива съображения за недопустимост на производството и евентуално за неоснователност на жалбата. Не претендира разноски. Участващият в делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на жалбата. Върховният административен съд, състав на осмо отделение намира жалбата за процесуално допустима и основателна по следните съображения: С определение на тричленния състав на ВАС от 21.09.2020 г. жалбата е допусната за разглеждане. Инструкция за провеждане на предварителни проверки /изх. № 89/10.03.2011 г. на ПРБ, № Iз-673/16.03.2011 на МВР /наричана тук Инструкцията/ е издадена от Главен прокурор на Република България и Министър на вътрешните работи и има за предмет правомощията на прокурора преди образуване на досъдебно производство, при предварителни проверки и горестоящия контрол. С решение на ВАС по адм. Дело № 14419/2011 г., потвърдено с решение на 5-членен състав на ВАС по адм. Дело № 12635/2012 г. са обявени за нищожни чл. 8 в частта "резолюция по чл. 4 и 5", чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2, чл. 11, ал. 2, чл. 13, ал. 1 и 2 от Инструкцията като е прието, че същата е подзаконов нормативен акт, който обаче като не е обнародван в ДВ, не е валиден акт. Относно характера на Инструкцията като нормативен акт е налице съдебно произнасяне по влезли в сила решения на ВАС, които са съобразяват от настоящия състав. Жалбоподателят в качеството си на адвокат доказва правния си интерес от обжалване на Инструкцията, както това е прието и в производството по обжалване на отмяната на същата инструкция. Уредените с Инструкцията обществени отношения кореспондират с професионалната сфера на дейност на жалбоподателя. Прилагането на правилата за действие, уредени в инструкцията, тяхната достъпност и публичност, са от значение за дейността на адвоката, за което са налице данни предвид образувано и разгледано дело за достъп до обществена информация /а. д. № 50/2020 г. на АСВТ и а. д. № 6801/2020 г. на ВАС. Инструкцията е била отменена от издателите си с Инструкция за отмяна на инструкция за провеждане на предварителни проверки изх. № 89/10.03.2011 г. на ПРБ, №Iз-673/16.03.2011 на МВР, издадена с изх. № И-208/11.02.2014 г. на ПРБ и изх. № Iз-191/10.02.2014 г. на МВР. Инструкцията за отмяна също е обявена за нищожна с влязло в сила решение по адм. Дело № 5252/2018 г. на ВАС, потвърдено с решение на петчленен състав по адм. Дело № 5881/2019 г. на ВАС. Прието е, че инструкцията за отмяна като необнародвана в ДВ също не е валиден нормативен административен акт. С молба, входирана на 25.11.2020 г. ответната в производството страна - Министър на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител П., навежда доводи за недопустимост на жалбата като се позовава на представени документи - съвместна заповед на главния прокурор на РБ и министъра на вътрешните работи № ЛС-2556 от 23.08.2013 г. по описа на ПРБ и № Iз -1477 от 05.08.2013 г. по описа на МВР и заповед № Iз-1235 от 02.07.2013 г. на главния секретар на МВР като иска прекратяване на образуваното съдебно административно производство пред ВАС. Със заповед № ЛС-2556/23.08.2013 г. на главния прокурор на РБ и министъра на вътрешните работи са утвърдени Правила за координация и взаимодействие между Прокуратурата на РБ и МВР по водени оперативни дела и преписки, извършване на проверки и провеждане на неотложни и първоначални действия по разследването /л. 83 и сл. от делото/. Твърди се от ответната страна, че тези правила съставляват по-нова уредба на едни и същи обществени отношения, свързани с извършване на предварителни проверки като извънпроцесуална дейност за установяване и събиране на достатъчно данни за извършен престъпление от общ характер, за взаимодействие и координация по провеждане на първоначални действия по разследване. Твърди се, че обжалваната инструкция не се прилага, отменена е по силата на издадените след нея и цитирани по-горе Правила, с което Инструкцията е престанала да бъде част от действащото право, поради което жалбата срещу нея и съответно образуваното дело нямат предмет. В случая тричленният състав на ВАС приема, че не е налице процесуална пречка за разглеждане на жалбата по смисъла на чл. 159, т. 1 и т. 3 АПК, приложими на основание чл. 196 АПК – актът не подлежи на оспорване или е оттеглен. Правилата за координация и взаимодействие /л. 84 не са нови и са съществували при отмяната на Инструкцията от издателите, който акт впоследствие е обявен за нищожен от съда. Издаването на нарочен акт за отмяна на Инструкцията индикира разбирането на издателите на актовете, че няма припокриване на уредените отношения с двата акта, което е наложило изричната отмяна на Инструкцията, въпреки издадените правила. Само твърдението на ответната страна, че Инструкцията на практика не се прилага, не означава, че тя е изрично или мълчаливо отменена. След направен анализ на представените правила и указания /л. 84 и 94 такова е и разбирането на настоящия съдебен състав. Освен, че в правилата липсва нарочна разпоредба за отмяна и изоставяне приложението на Инструкцията, е видно от уредбата в правилата, че не е налице идентитет. Най-общо формулирано - Правилата имат за цел и предмет създаването на организационни предпоставки и нормативи при взаимодействието между органите на ПРБ и МВР по преписки, проверки, неотложни и първоначални действия по разследване, а Инструкцията има за предмет дейността и действията на прокурора при предварителни проверки, преди образуване на досъдебно производство, контрола и предприеманите дисциплинарни и организационни мерки във връзка с тези действия. Дори и да има частично припокриване на уредените отношения, това не е достатъчно за да се направи извод за наличие на процесуална пречка за разглеждане на жалбата по смисъла на чл. 159, т. 1 и т. 3 приложим на основание чл. 196 АПК. По съществото на спора жалбата се приема за основателна. Искането на жалбоподателя е за обявяване нищожността на Инструкцията, извън тези разпоредби, вече обявени за такива с горецитираните решения на ВАС. Както към постановяване на предходните решения по адм. дела № 14419/2011 г. и № 12635/2012 г. на ВАС, така и понастоящем, няма данни и твърдения Инструкцията да е обнародвана в ДВ. Както е прието и в предходното решение на ВАС, Инструкцията е нормативен административен акт, за който е налице императивно изискване за обнародване в ДВ по смисъла на чл. 5, ал. 5 Конституция на РБ, чл. 78, ал. 2 АПК и чл. 37, ал. 1 ЗНА. Неспазването на това задължително изискване означава, че липсва завършващ елемент от фактическия състав по издаване на акта. В случая безспорната липса на този елемент съставлява тежък порок, отразяващ се пряко на валидността на акта. Актът не става част от действащото право и не влиза в сила. Същият е нищожен и не произвежда правни последици. С настоящия съдебен акт съдът следва да констатира тази нищожност и да я обяви в решението си. Разноски: С оглед изхода на спора разноски се дължат в полза на жалбоподателя – в претендирания и доказан размер на 630 лв. за адвокатско възнаграждение и платени такси.. Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение