Решение № 1130 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8232/2018 г.

Решение № 1130 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8232/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 и следващите от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на А. Андреев от [населено място], срещу решение № 315/10.05.2018 г. на Министерския съвет на Р. Б., издадено на основание чл. 34а, ал. 1 във вр. с чл. 34б и § 1 ДР ЗДС, за отчуждаване за държавна нужда на имоти и части от имоти – частна собственост в землището на с. А., община Н. З., област С., за изграждане на обект "Път ІІ-55 "В. Т.-Г. Обходен път на с. А. от км. 79+200 до км. 82+800 и изместване на електропровод 20 кВлт", съгласно одобрен със заповед № РД-02-14-29/23.01.2006 г. на заместник – министъра на регионалното развитие и благоустройството парцеларен план (ПП), в частта, в която се извършва отчуждаване и относно размера на определеното обезщетение от 184 лв. за отчуждената част (1. 919 дка) от ПИ № 037011, целият с площ от 7.150 дка, вид на територията - земеделска, начин на трайно ползване – нива, намираща се в м. "Търновски път", землище на с. А.. Жалбоподателят твърди, че не е налице държавна нужда за отчуждаване на част от имота му и определената оценка е крайно занижена. Прави искане за отмяна на решението на Министерския съвет в обжалваната част. Ответникът - Министерският съвет на РБ, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез пълномощниците си, оспорват жалбата и вземат становище за отхвърлянето й. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. Съгласно чл. 34а, ал. 1 ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на установената процедура, но в нарушение на материалноправните изисквания на закона. Наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, е установена с одобрен със заповед № РД-02-14-29/23.01.2006 г. на зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството парцеларен план, влязъл в сила, с което са изпълнени изискванията на чл. 33, ал. 2 ЗДС. Възражението на жалбоподателя за липса на държавна нужда не подлежи на обсъждане в настоящото производство. От представените по делото скици и извадка от одобрения парцеларен план се установява, че имот № 037011 попада в обхвата на предвидения за изграждане обект. От заключението на вещото лице е видно, че размерът на определената за отчуждаване площ съответства на предвижданията на плана и се засяга в обема, съответен на този с оспореното решение. Представените в административната преписка доказателства установяват, че е изпълнена изцяло предвидената в чл. 34, чл. 34а и чл. 34б ЗДС процедура по издаване на решението на Министерския съвет на РБ. То съдържа всички реквизити по чл. 34б, ал. 1 ЗДС, като е посочена държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и техните собственици. В случая се отчуждава част от имот, собственост на жалбоподателя, като стойността на обезщетението е определена по реда на чл. 32, ал. 2 ЗДС в размер на 184 лева. Назначената и изслушана по делото съдебно-икономическа експертиза дава заключение, че стойността по пазарна цена е 184, 47 лева. Определена е съобразно пазарни аналози за землището на с. А. съгласно представените от службата по вписванията 79 бр. копия от всички вписани сделки за периода 19.04.2016 г. – 19.04.2017 г. За с. А. са приложени 2 бр. нотариални актове за извършени покупко- продажби с предмет земеделска земя, с начин на трайно ползване нива и лозе, коите са приравнени по характеристики и са приети от органа и вещото лице за съпоставими сделки. Други доказателства за размер на обезщетението, различен от определения от вещото лице, не са представени от жалбоподателя. Съдът възприема заключението на съдебно-икономическата експертиза като мотивирано и компетентно изготвено. Разликата в цената от 0, 47 лева се дължи на неправилно извършено от органа закръгляване на обезщетението до цяло число съгласно § 3 от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. Това правило е приложимо, когато оценката на земеделската земя е извършена по реда на цитираната наредба. В конкретния случай цената е определена съгласно чл. 32, ал. 2 ЗДС въз основа на пазарни аналози за имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. В тази хипотеза законът не предвижда закръгляване на цената. С оглед изложеното жалбата е основателна. Решението на Министерския съвет в оспорената му част е издадено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде изменено, като обезщетението за отчуждения недвижим имот следва да се увеличи от 184 лева на 184, 47 лева. Предвид изхода от спора на жалбоподателя следва да бъдат присъдени своевременно поисканите и реално направени разноски в размер на 300 лв. – внесен депозит за експертиза. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение