Решение № 10008 от 5.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3067/2011 г.

Решение № 10008 от 5.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3067/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на околната среда и водите, чрез пълномощниците му юрк. Петков и юрк. Цветков, срещу решение № 747/17.01.2011 г., постановено по адм. дело № 7915/2010 г. от тричленен състав на ВАС, Пето отделение. В жалбата се твърди несъответствие на съдебния акт с материалния закон и необоснованост на правните изводи, като се иска неговата отмяна. Ответната страна - "Импакт Корпорейшън"АД, чрез пълномощниците си адв. Г. Костолов и адв. Н. Лазаров поддържат становище за неоснователност по подробно изложени в писмени бележки съображения. Процесуалният представител на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е депозирана с срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: С обжалваното решение съдът е отменил като незаконосъобразна заповед № РД-438/05.05.2010 г. на министъра на околната среда и водите, в частта й, в която е постановено "Импакт Корпорейшън"АД да заплати продуктова такса за опаковки за 2009 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че министърът на околната среда и водите необосновано с оглед установените факти е приел, че дружеството "Импакт Корпорейшън" АД не е изпълнило задълженията и целите си по чл. 11, ал. 2 от ЗУО, поради което, но в противоречие с материални закон, е издал обжалваната заповед. Изводът за необоснованост на административния акт е изведен от съда с оглед установените по делото факти, че дружеството е сключило договори с търговски дружества ("Топливо" ЕООД и "ЕлДиСи Интернешънъл" ЕООД), притежаващи съответните разрешения (отговарящи на законовите изисквания за извършване на дейност по преработка на отпадъци), като създадените облигационни връзки са прецени като изпълнение на задълженията на дружеството по чл. 24, ал. 2 от ЗУО. Съдът е посочил, че направеното от административния орган тълкуване на ЗУО, в посока, че дружеството не може да бъде освободено от отговорностите си по чл. 24, ал. 2 от ЗУО при неизпълнение на договорни задължения от страна на трети лица е неправилен. Този си извод съдът е направил, приемайки че евентуалното неизпълнение на договорни задължения от страна на дружествата, с които "Импакт Корпорейшън "АД е сключил договори за преработка на отпадъци, не може да бъде тълкувано като неизпълнение от страна на дружеството на задълженията му по чл. 24, ал. 2 от ЗУО. Допълнителен аргумент относно незаконосъобразността на административния акт е, че твърдяното неизпълнение на договорните задължения не е доказано, тъй като представените към преписката доказателства не установяват действителното положение към 2009 г., тъй като са съставени в хода на проверки извършени през 2010 г. и след изтичане на процесния период (2009 г.). Решението е неправилно. Съгласно чл. 236, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, съдът е длъжен да изложи мотиви за доводите и възраженията на страните, за преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи. Неизпълнението на това задължение спрямо относими за спора факти, доводи и приложим закон представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Спорното по делото неизпълнение на целите на "Импакт Корпорейшън "АД по чл. 11, ал. 2 във вр. с § 9, ал. 1, т. 6, б. "в" и "ж" от ПЗР на ЗУО, касае оползотворяване и рециклиране на дървесните отпадъци и отпадъците опаковки от пластмаса за 2009 г. По отношение на дървесните отпадъци, твърдението на министъра на околната среда и водите е, че целта заложена в закона за 2009 г. от рециклиране на 15 на сто от теглото на образуваните през годината отпадъци от опаковки от дървесина не е изпълнена от страна на дружеството, тъй като дружеството е оползотворило отпадъка, предавайки го на "Топливо" ЕООД, имащо разрешение за оползотворяване на отпадъка чрез преработка за използването му за производство на гориво (брикети). Производството на брикети е оценено като операция по оползотворяване по см. на § 1, т. 17, б. "а" от ДР на ЗУО, различаваща се от рециклирането като такава по см. § 1, т. 17, б. "в". Възраженията на дружеството спрямо оползотворяването на дървесния отпадък са свързани с това, че "Топливо" ЕООД, имащо разрешение № 11-ДО-148-01/08.06.2009 г. на РИОСВ -Смолян е носител на право да оползотворява отпадъци с код 15 01 03 (опаковки от дървесни материали) чрез извършване на всички операции под код R, включваща и операцията по рециклиране с код R3. В сега обжалваното решение, мотиви чрез пълноценно изследване на относимите към този спор факти и правна уредба липсват. Съдът е установил, че съгласно решение № 11-ДО-148-01/08.06.2009 г. на РИОСВ -Смолян, "Топливо" ЕООД до 2012 г. има разрешение да извършва дейности с код R по оползотворяване на отпадъци с код 15 01 03, съгласно условието оползотворяването да се извършва в инсталация за производство на дървени брикети, но не изразил каквото и да становище по отношение на спора това представлява ли рециклиране или не, респ. с преработения отпадък чрез "Топливо" ЕООД, "Импакт Корпорейшън "АД установява ли или не изпълнение на целите за 2009 г. по отношение на § 9, ал. 1, т. 6, б. "ж" от ПЗР на ЗУО. Наличието на договорни отношения между "Импакт Корпорейшън "АД и "Топливо" ЕООД очевидно е прието като безспорен факт, тъй като съда никъде в мотивите си не е обсъдил представените към преписката доказателства за съществувалата договорна връзка между двете дружества през 2009 г. Освен това направеното позоваване от страна съда на тази връзка е съвсем общо и непълно, при положение, че въз основа на него е изведен генералния извод, че дружеството е изпълнило целите си респ. оборено е твърдението на административния орган в обратния смисъл. По делото са представени договор от 01.06.2008 г. и анекс към него от 01.04.2009 г., видно от които "Топливо" ЕООД се е задължило в различни периоди от 2009 г. спрямо "Импакт Корпорейшън "АД, от една страна да приеме на своята производствена площадка за рециклиране дървени отпадъци, в определени количества, а от друга да събере и преработи от дървени отпадъци от опаковки, договореното количество за 2009 г. в размер на 800 тона. Предмета на търговските взаимоотношения между двете дружества е от съществено значение за оценката на дейността на "Импакт Корпорейшън "АД за постигане на заложените цели за 2009 г. в частта за отпадъците от дървесина, но същия не е изяснен от съда. Въпреки този си пропуск, съдът прави извод, че неизпълнението на договорните задължения от страна на "Топливо" ЕООД не може да е основание да се приеме, че "Импакт Корпорейшън "АД не е изпълнило целите си. Настоящата инстанция намира за необосновано да се обсъжда изпълнението на договор, чийто предмет като поети задължения от страните не е обсъждано. Нещо повече, ако съда приема, че евентуалното неизпълнение на договорни задължения от страна на дружествата, с които "Импакт Корпорейшън "АД е сключил договори за преработка на отпадъци, не може да бъде тълкувано като неизпълнение от страна на дружеството на задълженията му по чл. 24, ал. 2 от ЗУО, то по аргумент от противното и при липса на допълнителни мотиви от съда следва, че и изпълнението на тези задължения не може да бъде тълкувано като изпълнение на целите за периода, а това превръща тези договори в неотносими към предмета на доказване. Що се касае до спора относно изпълнението на целите по § 9, ал. 1, т. 6, б. "в" от ПЗР на ЗУО, за рециклиране до пластмаса на 17 на сто от теглото на образуваните през 2009 г. отпадъци от опаковки от пластмаса, следва да се отбележи, че освен казаното вече за липсата на ясни мотиви, касаещи относимостта на неизпълнението на сключените договори за преработка спрямо постигането на целите за периода, съдът не е дал отговор на основния въпрос по делото: ЗУО допуска ли, целите (посочени в чл. 11, ал. 2 и ал. 3) да се приемат за постигнати чрез установено предаване за оползотворяване на отпадъка или закона изисква да са установи оползотворяване на предаден отпадък чрез съответната операция и съответните количества. Обобщаващ и без ясна посока е мотивът на съда, че изводите на министъра на околната среда и водите за неизпълнение на договорните отношения от страна на съконтрахентите на "Импакт Корпорейшън "АД са базирани на доказателства, съставени няколко месеца слез изтичане на процесния период и от същите не може да се установи действителното положение през този период. На първо място и с оглед обема на събрания по делото доказателствен материал, твърде несигурно може да бъде направено предположение за кои писмени доказателства съдът намира, че следва да бъдат приети за неотносими към предмета на доказване. На второ място - момента на съставянето на даден документ може да бъде основание за изключването му, ако съдържащото се в него волеизявление или констатация са неотносими във времето спрямо предмета на доказване, но не и когато са относими към установяването на факти, включени в предмета на доказване. На трето място - при условие, че самото производство по отчет за изпълнение на целите по чл. 11 от ЗУО, предполага проверка на изпълнението след изтичане на периода т. е през 2010 г., то документите съставени по повод на тази проверка предполагат да бъдат съставени през 2010 г., да са последващи спрямо 2009 г., но да отразяват обстоятелства към 2009 г. С оглед на изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а делото върнато за ново разглеждане на друг тричленен състав, който да се произнесе съгласно указанията, съдържащите се в настоящите мотиви. При този изхода на делото и на основание чл. 226, ал. 2 от АПК, исканията за разноски пред настоящата инстанция следва да бъдат разгледани при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховния административен съд, Първа колегия, Петчленен състав