Решение № 7179 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4745/2018 г.

Решение № 7179 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4745/2018 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – гр. София, бул. "Цар Борис III" № 136, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Д. Попов, срещу решение № 89 от 21.02.2018 г. по адм. д. № 973/2017 г. по описа на Административен съд – Хасково. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, ал. 3, предл. първо и трето от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна и да се остави в сила оспореното уведомително писмо с изх. № 02-260-2600/17243#6 от 17.08.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция. Претендира присъждане сторените разноски за две съдебни инстанции. Като в условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответната страна - "Стил С" ООД, със седалище и адрес на управление град Харманли, ул. "Алеко Константинов" № 144, представлявано от С. Манолов, чрез пълномощника си адв. Д. Аврамов, с писмен отговор оспорва изцяло жалбата против първоинстанционното решение. Твърди, че жалбата е неоснователна и недоказана, а решението на съда е правилно, обосновано, постановено при спазване на процесуалните правила и съответства на целта на закона, поради което следва да се остави в сила. Излага съображения, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решене, същото съответства на доказателствата по делото и на установеното от тях действително фактическо положение, както и че е приложен правилно материалния закон. При развити доводи моли съдебният акт да бъде оставен в сила и да бъдат присъдени разноските по делото, пред касационната инстанция и тези пред административния съд. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост на касационната жалба, а по същество счита същата за неоснователна, поради което предлага обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, съдът е обявил нищожността на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" ("АЕП") от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. за кампания 2013 г., с изх. № 02-260-2600/17243#6 от 17.08.2017 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". За да постанови този резултат, съдът е установил, че в оспорения административен акт е посочено, че е издаден във връзка с влязло в сила решение № 71 от 1.04.2016 г., постановено по адм. д. № 320 по описа на Административен съд – Хасково (АС-Хасково) за 2015 г., потвърдено с решение № 6044 от 16.05.2017 г. постановено по адм. д. № 5737 по описа на Върховния административен съд (ВАС) за 2016 г., с което се отменя уведомително писмо с изх. № 02-260-2600/17243 от 24.09.2014 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" – Разплащателна агенция и се връща преписката за ново произнасяне от страна на административния орган, при спазване указанията на Върховния административен съд за тълкуване и прилагане на закона, преразгледал отново подаденото от дружеството заявление с УИН: 26.28.0313/06642 за кампания 2013 година. В оспореният административен акт, се сочи още, че за декларираните в заявлението за подпомагане за 2013 г. площи по мярка 214 "АЕП", направление "Биологично растениевъдство", ДФЗ – РА отказва финансово подпомагане, поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в описаните в табличен вид площи от 10 декларирани парцела – общо 23. 24 ха недопустима площ, въз основа на нормативни основания, изброени поотделно за всяка колона от таблицата, както и че общия размер на оторизираната сума – 0 лева за агроекологична дейност с код АП08 и наложени санкции за бъдещ период в общ размер от ЗЗ 135. 09 лева за АЕП код АП08 по чл. 16 от Регламент 65/2011 г. Въз основа на извършените фактически установявания административния съдът е приел, че на 24.09.2014 г. било издадено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2013 г. с изх. № 02-260-2600/17243, с което търговското дружество се уведомява за оторизирана субсидия по мярката, съгласно подадено от дружеството Общо заявление за подпомагане с УИН: 26.28.0313/06642 и Приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2013 г., като с уведомително писмо са наложени санкции за бъдещ период. Това уведомително писмо е обжалвано от дружеството, поради което е образувано адм. д. № 848/2014 г. по описа на Административен съд – Хасково. С решение № 27/23.03.2015 г., се отменя уведомително писмо, в обжалваната му част, с която са наложени санкции за бъдещ период в размер на ЗЗ 135. 09 лв. Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба и е било образувано адм. д. № 4129/2015 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС). С решение № 6583/4.06.2015 г. на ВАС е отменено решение № 27/23.03.2015 г. по адм. д. № 848/2014 г. на АС - Хасково и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на същия съд. След връщане за ново разглеждане на делото първоинстанционния съд по реда на чл. 226 от АПК, е образувано адм. д. № 320/2015 г. по описа на АС - Хасково. Постановено е решение № 71/1.04.2016 г., с което отново е отменено уведомителното писмо, в обжалваната му част, с която е наложена на "Стил С" ООД санкция за бъдещ период в размер на ЗЗ 135. 09 лв. по мярка 214 "Агроекологични плащания" направление "Биологично растениевъдство" по заявление за подпомагане 2013 г. с УИН 26.28.0313/06642. Така постановеното решение е било предмет на касационна проверка и с решение № 6044/16.05.2017 г. по адм. д. № 5737/2016 г. по описа на ВАС, е оставено в сила първоинстанционното решение. Предвид извършените установявания административния съд е приел, че оспореният административен акт е обективиран в писмена форма и е подписан от издателя си, който е административния орган, разполагащ с материална компетентност да издава административни актове. Но е приел за основателно възражението на жалбоподателя за нищожност на оспорения административен акт, независимо, че е издаден от компетентен орган и не се отклонява от формата за действителност. Това е така защото е прието за безспорно установено, че по подаденото общо заявление е било издадено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2013 г., с изх. № 02-260-2600/17243 от 24.09.2014 г., с което дружеството е уведомено за размера на оторизираната сума и за размера на наложената санкция за бъдещ период, като това уведомително писмо е било отменено, в частта относно наложената санкция за бъдещ период с решение № 71/1.04.2016 г. по адм. д. № 320/2015 г. на АС-Хасково, което е влязло в сила. Съдът е констатирал, че в така цитираните съдебни решение не е връщана административната преписка на административния орган за ново произнасяне, предвид което позоваването на същите е некоректно. А уведомителното писмо в обжалвана част е било отменено, а в останалата му част като необжалвана е станала стабилен административен акт. Въз основа на което, позовавайки се на общата разпоредба на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, съдът е приел, че административния орган недопустимо е започнал и провел производството, тъй като към датата на издаване на обжалваното уведомително писмо, вече е имало издаден от компетентен орган и влязъл в сила (частично) индивидуален административен акт със същия предмет и със същия адресат. От друга страна по въпросът относно наложените на дружеството санкции за бъдещ период по заявлението му с УИН: 26.28.0313/06642 за кампания 2013 г. е установено от съда, че е разрешен с влязло в сила съдебно решение и този въпрос не може да бъде пререшаван. Санкциите са отменени като незаконосъобразни, а административния орган не разполага с правна възможност и основание да ги наложи отново, с издаването на нов акт, в който евентуално да бъдат избегнати констатираните пороци. Въз основа на което е прието, че във вида, в който е издаден административния акт противоречи на влязло в сила съдебно решение, с което тази санкция е отменена, а нормата на чл. 177, ал. 2 от АПК изрично предвижда, че актове на административния орган извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда са нищожни. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил наведените основания за нищожност на оспорения акт, съобразно критериите за нищожност, установени от съдебната практика и доктрина и е стигнал до изводи, които напълно се споделят от настоящия касационен състав. Обоснован е правният извод на решаващият съд, че преди разглеждане на искането по същество, за административния орган е съществувало задължение да провери допустимостта на производство с оглед изрично регламентираните процесуални пречки по чл. 27, ал. 2 от АПК. В случая безспорно е установено, че по подадено общо заявление за подпомагане с УИН: 26.28.0313/06642 за кампания 2013 г. от търговското дружество е налице издаден индивидуален административен акт – уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програма за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. за кампания 2013 г. с изх. № 02-260-2600/17243 от 24.09.2014 г., с което дружеството е уведомено за оторизираната субсидия по мярката и за наложени санкции за бъдещ период в общ размер от ЗЗ 135. 09 лева. Така издаденото уведомително писмо в частта му по отношение на уведомяването за оторизираната субсидия по мярката не е било обжалвано и същото представлява стабилен административен акт, който е породило целените правни последици. Следователно към датата на издаване на уведомителното писмо – 18.08.2017 г., по отношение на частта отнасяща се до оторизираната субсидия по мярката включително в размер – 0 лева по АЕП код АП08, е било налице издаден от компетентен орган и влязъл в сила индивидуален административен акт със същия предмет и адресат, предвид което наличието на това обстоятелство съставлява абсолютна процесуална пречка за повторно разглеждане на заявлението за кампания 2013 година. Правилна е преценката на решаващия съд, че административния орган недопустимо е започнал и провел производството, приключило с обжалваното решение. При това положение повторния административен акт е нищожен, тъй като е постановен в недопустимо административно производството На следващо място издаденото уведомително писмо в частта с която са наложени санкции за бъдещ период в общ размер на ЗЗ 135. 09 лв. правилно е прието от административния съд, че във вида в който е издаден административния акт противоречи на влязло в сила съдебно решение, с което тази санкция е отменена. Съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. От текста на разпоредбата следва, че предпоставките за приложението й са следните: наличие на влязло в сила съдебно решение и противоречие на издадения акт с влезлия в сила съдебен акт. В конкретния случай от данните по делото правилно административният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК. С влязло в сила съдебно решение на Административен съд – Хасково, е отменено уведомително писмо изх. № 02-260-2600/17243 от 24.09.2019 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в обжалваната част, с която на "Стил С" ООД са наложени санкции за бъдещ период в размер на ЗЗ 135. 09 лева по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Биологично растениевъдство". Санкциите са отменени като незаконосъобразни, а административния орган не е разполагал с правна възможност и основание да ги наложи отново, с издаване на нов административен акт, с който да се избегнат констатираните пороци. Правилно административния съд е констатирал, че Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" некоректно в административния акт се е позовал на върната за ново произнасяне административна преписка, каквато първо не му е връщана за преразглеждане и второ с указания на ВАС за тълкуване и прилагане на закона, каквито не са му отправяни. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно. При извършената служебно проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо - постановено е от надлежен състав и не са налице процесуални пречки, които го правят недопустимо. Изводите на решаващия съд за нищожност на оспореното уведомително писмо са съобразени с приложимия закон и са изведени при обсъждане на релевантните факти. Предвид изложеното по-горе, съдът не е допуснал нарушения на материално-правните и процесуални норми и е формирал обосновани правни изводи. Мотивите на съда досежно процесното решение са обосновани и законосъобразни. Правилни са изведените в тази връзка изводи на съда. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АС - Хасково не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането за заплащане на разноски на ответника по касационната жалба е основателно, но само тези претендирани за касационна инстанция. По делото е представен списък на разноските в които е посочено, че се претендира адвокатско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 1500 лева и договор за правна защита и съдействие. От страна на процесуалния представител на касационния жалбоподател е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което същото следва да бъде уважено и претендираното възнаграждение следва да бъде намалено на половина, а именно на 750 лева. Въз основа на което касационният жалбоподател следва да заплати на "Стил С" ООД направените разноски за адвокатско възнагражедние в касационното производство, в размер на 750, 00 седемстотин и петдесет/ лева. Не следва да се присъждат от настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатска защита направени пред първоинстанционния съд по адм. д. № 973/2017 г. по описа на АС-Хасково. Производството е приключило в полза на дружеството. Първоначалната жалба е депозирана от адвокат Аврамов, в същата е направено общо искане за присъждане на разноски по делото, като административния съд е присъдил само 50 лв. – за заплатена държавна такса и не са присъдени разноски за адвокатска защита. Настоящата инстанция присъжда направени пред първоинстанционния съд разноски, само ако променя резултата по делото, какъвто не е настоящия случай. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение