Решение № 52 от 7.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 460/2011 г.

Решение № 52 от 7.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 460/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Радостина Караколева Производството е по реда на чл. 290 - чл. 293 ГПК по касационна жалба на В. Н. Н., чрез адвокат В. Г., срещу решение № 363/07.07.2010 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по т. д. № 231/2010 г., с което е потвърдено уважително решение на Врачански окръжен съд /В./ по отрицателен установителен иск на [фирма] /н/ по чл. 694 ТЗ срещу В. Н. Н. Касаторът В. Н. Н. поддържа оплаквания за недопустимост и неправилност. Твърди, че въззивният съд е потвърдил едно недопустимо първоинстанционно решение, постановено по непредявен от ищеца иск, при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Твърденията за недопустимост на първоинстанционното и въззивно решение В. Н. свързва с разширително, според него, тълкуване от съда на въведените с исковата молба факти и правни аргументи, както и неправилно разрешаване на спора и приложение на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата. Ответникът по жалбата - [фирма] /н/ чрез изпълнителния си директор М. П. оспорва касационната жалба и моли да се обезсили въззивното решение, постановено по въззивна жалба на синдика, който не е легитимиран да участва в производствата по установителни искове и да подава жалби по тях. [фирма] /н/ чрез междувременно избрания постоянен синдик А. К. моли да се обезсилят въззивното и първоинстанционните решения с оглед основанията за недопустимост, поддържани в жалбата на В. Н. и свързани с произнасянето от първоинстанционния съд по непредявен иск. С определение № 749/25.11.2011 г. ВКС, ТК, първо отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на САС по въпроса за допустимостта на въззивното решение, за която съдът следи служебно /т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/, свързана с постановяването му по въззивна жалба на синдика Р. М. и присъединилия се към нея В. Н. ВКС, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните намира следното: Пред В. е предявен отрицателен установителен иск по чл. 694 ТЗ от Б. -иновационен център С. " АД /н/ чрез изпълнителния директор М. П. против В. Н. Н. за несъществуване на вземане в размер на 44200 лв., представляващо неустойка по договор за управление. Искът е уважен от В., чието решение е потвърдено от САС. Пред САС производството е образувано по въззивна жалба на синдика на Б. -иновационен център С. " АД /н/ Р. М., при участието в производството на изпълнителния директор на Б. -иновационен център С. " АД /н/ М. П. като представител на дружеството, оспорил правото на синдика на въззивна жалба. В. Н. се е присъединил към жалбата на синдика Р. М. на основание чл. 265 ГПК. САС е приел, че в производството по чл. 694 ТЗ синдикът на дружеството в несъстоятелност участва редом с управителния орган и може да обжалва постановени решения, поради което в случая въззивната жалба от синдика М. е допустима. Приел е още, че спорът подлежи на разглеждане като търговски такъв с оглед разпоредбата на чл. 365, т. 4 ГПК, че искът е основателен и не се дължи претендираното от В. Н. обезщетение от 44200 лв. /прието от синдика/, тъй като правопораждащ юридически факт за възникване на мандатно правоотношение между дружеството и В. Н., във връзка с което се претендира това обезщетение, е решението на общото събрание за избор на В. Н. като чл. на СД, което решение е отменено. Договорът за управление само регламентира, но не обуславя правото на избраното лице да участва в управлението на дружеството. По така поставения въпрос, с оглед на който ВКС е допуснал касационно обжалване на делото, настоящият състав на ВКС намира следното: налице е задължителна съдебна практика на ВКС по смисъла на т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС, а именно решение № 155/13.10.2011 г. по т. д. № 652/2010 г. на ВКС. В това решение е прието, че синдикът не е легитимиран да участва в производството по иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ нито в собствено качество, нито като представител на длъжника, намиращ се в производство по несъстоятелност, поради което същият не е легитимиран да обжалва постановеното решение по този иск самостоятелно и независимо от длъжника. ВКС е направил извода, съобразявайки предмета на иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ и страните в производството по иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ - страни по материалното правоотношение, каквото качество синдикът не притежава, обсъдил е и е съпоставил разпоредбите на чл. чл. 694, ал. 1,3 и 4 ТЗ, чл. 637, ал. 3, т. 1 и ал. 4 ТЗ, чл. 692, ал. 3 ТЗ, чл. 635, ал. 3 ТЗ. В този смисъл е и приетото в решение № 190/19.12.2011 г. по т. д. № 976/2010 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК и представляващо също задължителна съдебна практика по смисъла на т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС. Настоящият състав на ВКС споделя изложеното в цитираните решения на ВКС относно ролята и процесуалните права на синдика в производството по иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ. Доколкото в случая въззивното решение е постановено по жалба на синдика на [фирма] /н/, който не е страна в производството по иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ и не е легитимиран да обжалва първоинстанционното решение по иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ нито в собствено качество, нито като представител на длъжника, който е в производство по несъстоятелност, а В. Н. се е присъединил към жалбата на синдика Р. М. на основание чл. 265 ГПК е налице постановяване на въззивно решение без основание. Разпоредбата на чл. 265, ал. 1 ГПК предоставя възможност всеки другар на съищеца или на съответника не по-късно от първото заседание във втората инстанция да се присъедини към подадената от него жалба, макар да е пропуснал да обжалва своевременно решението. Процесуалното положение на присъединилия се е в зависимост от това на обжалвалия. Правото за присъединяване важи в полза на обикновения другар /арг. от чл. 265, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК/, необходимите другари стават страни пред въззивната инстанция без да се присъединяват към подадената жалба - конституират се служебно /чл. 265, ал. 2 ГПК/. В настоящия случай и с оглед качеството и функциите на синдика на дружество в производство по несъстоятелност, по исковете по чл. 694 ТЗ не е налице нито обикновено, нито необходимо другарство между синдика на дружеството и ответника по иск по чл. 694 ТЗ. Синдикът изобщо не е страна в производството по такъв иск. Щом това е така, подадената от синдика въззивна жалба не е осъществила присъщия суспензивен ефект на своевременно подадена жалба на надлежна страна, нито деволутивен ефект, състоящ се в пренасяне на делото от първоинстанционния пред въззивния съд. Молбата на В. Н. за присъединяване няма ефект и на самостоятелна въззивна жалба на Н. като ответник по предявения иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ, тъй като няма данни тази молба да е постъпила в законния срок за обжалване на първоинстанционното решение. Решението на В. е връчено на В. Н. на 31.03.2010 г. Молбата на В. Н. за присъединяване към жалбата на синдика, който не е страна, имаща право на обжалване, е без дата, докладвана е в съдебно заседание пред САС на 11.06.2010 г., т. е. много след изтичане срока за обжалване на първоинстанционното решение за В. Н. Щом синдикът Р. М. не е бил легитимен да обжалва първоинстанционното решение, не е имало въззивна жалба от надлежната страна - В. Н., подадена в законния срок, нито е допустимо присъединяването на неподалия въззивна жалба В. Н. към жалбата на ненадлежната страна /синдика/, въззивното производство е образувано без надлежна въззивна жалба, а въззивното решение е постановено без надлежно сезиране на САС. Ето защо въззивното решение е, недопустимо и следва да бъде обезсилено на основание чл. 293, ал. 4 вр. чл. 270, ал. 3 предл. 1-во ГПК. Поради недопустимостта на въззивната жалба, образуваното въз основа на нея производство пред САС следва да бъде прекратено, а първоинстанционното решение да бъде обявено за влязло в сила. С оглед недопустимостта на въззивното решение, не следва да се обсъждат доводите на касатора В. Н. относно неправилността на решението, както и другите основания за недопустимост на въззивното решение. Все с оглед недопустимото произнасяне от САС, обезсилване на постановеното от него решение и прекратяване на въззивното производство, няма правна възможност за произнасяне в настоящото производство по допустимостта или правилността на първоинстанционното решение. Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на [фирма], поради липса на искане за това и на доказателства да са извършени разноски от тази страна пред ВКС. Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, съдът: