Решение № 8164 от 19.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1629/2009 г.

Решение № 8164 от 19.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1629/2009 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на Кмета на Община Варна Кирил Петров Йорданов, чрез процесуалния представител ю. к. Димитър Кискинов и е против Решение № 328 от 13.05.2008 г., постановено по адм. д. № 2430/2006 г. по описа на Варненски окръжен съд, Административно отделение, II състав. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Депозирано е писмено становище от ответник по касационната жалба Светлина Харалампиева Георгиева, чрез процесуалния й представител адв. Анушка Киркорова, с която се оспорва постановеното решение, както и становище на ответник Иван Николов Владимиров, чрез процесуалния му представител адв. Бердж Хаджолян, с която се оспорва касационната жалба и се иска оставянето на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С атакуваното решение Варненски окръжен съд, Административно отделение, II състав е отменил Заповед № 2772/19.11.2003 г. на Кмета на Община Варна, с която е разрешено на Евгений Тодоров Тотев и Детелин Тодоров Тотев - собственици на ПИ пл. № 330 по КП на местност "Кочмар" прокарване на временен път през ПИ № 331 с площ 12 кв. м. с форма на трапец с основи 0.96 м. и 4.27 м. и през ПИ № 186 с площ 7 кв. м. под формата на триъгълник. За да постанови решението си съдът е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, но е незаконосъобразна, като противоречаща на нормата на чл. 190, ал. 3 ЗУТ, тъй като с предвидения по нея път се засягат подобрения от строителен характер и трайни насаждения. Решението е правилно. Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на предходната, поради което намира, че не следва да се преповтарят в настоящия акт. Приетата и неоспорена експертиза в първата инстанция доказва по един категоричен начин, че разрешеният временен път засяга трайни насаждения, както и подобрения от строителен характер като външен водопровод, водомерна шахта, двукрила метална дворна врата, тротоарна дворна настилка с бордюр, метална колона с окачено електро-захранване, кабелна и телефонна инсталация и ограда от мрежа и железни колове. Установено е също така, че е налице друга техническа възможност за прокарване на временния път и тази възможност е по предвиденото с ПУП трасе. Няма, съобразно твърденията в касационната жалба, нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице отменителните основания, визирани в чл. 209 АПК и решението, на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, следва да бъде потвърдено, а касационната жалба да бъде оставена без уважение. Воден от изложените съображения Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав