Решение № 6561 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14576/2011 г.

Решение № 6561 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14576/2011 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Боянска, против решение от 11.08.2011 г., постановено от Софийски градски съд, административно отделение, III В състав, по адм. д. № 1394/2008 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушения на приложимия материален закон и необоснованост. Според касационния жалбоподател разпоредбата на чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ И ЗС предвижда отмяна на отчуждаване само, ако върху имота не е започнало фактическо строителство към момента на влизане в сила на закона. Касаторът оспорва изводите на съда относно незаконността на строителството и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно. Ответниците - Снежана Светославова Стамболийска, Милена Александрова Стамболийска, Барбара Александрова Стамболийска-Рьосслер, Мария Асенова Стамболийска и Никола Николов Чалашканов оспорват касационната жалба чрез упълномощен адв. Танчева, която с писмен отговор и в съдебно заседание пледира за оставяне в сила на съдебното решение, защото върху имота до приемането на закона няма осъществено отчуждително мероприятие, а твърдението, че е осъществено нарушение на § 5 от ЗУТ е неоснователно, тъй като ЗУТ е приет 2003 г. - 11 г. след ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ И ЗС и стоманеното хале не е построено във връзка с мероприятието, за което е отчужден и преотреден имотът. Ответниците - Димитър Добрев Добрев, Георги Асенов Саръиванов, Асен Георгиев Саръиванов и Иван Георгиев Саръиванов не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, тъй като е установено, че извършеното строителство е в изпълнение на мероприятието, за което е извършено преотреждането и то е осъществено преди влизане в сила на закона. Според участващия по делото прокурор обстоятелството, че има площ, която не е застроена и от която може да се обособи самостоятелен парцел, е ирелевантно за спора по чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ И ЗС. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение от 11.08.2011 г. е отменен като незаконосъобразен мълчалив отказ на кмета на Столична община да се произнесе по заявление с вх. № ДИ-94-94/21.05.1998 г. на Снежана Светославова Стамболийска, Милена Александрова Стамболийска, Барбара Александрова Стамболийска-Рьосслер, Мария Асенова Стамболийска, Димитър Добрев Добрев, Никола Николов Чалашканов, Георги Асенов Саръиванов, Никола Николов Чалашканов, Асен Георгиев Саръиванов и Иван Георгиев Саръиванов с искане за отмяна на отчуждаване на част от недвижим имот с пл. № 271, пол. 6, кв. 6 по рег. план на м. "НПЗ Орион - III индустриална зона", одобрен със заповед № 528/25.10.1949 г., идентична с част от имоти с пл. № 806 и 698, парцел III, кв. 6 от рег. план на м. "НПЗ Орион - III индустриална зона", одобрен със заповед № 258/05.08.1972 г., идентичен с парцел II кв. 7 от рег. план на м. "НПЗ Орион - III индустриална зона", одобрен със заповед № РД-50-09-438А/23.10.1984 г. Със същото съдебно решение Софийският градски съд е отменил отчуждаването, извършено по протокол от 05.02.1970 г. по рег. пр. № 24/1970 г. на СГНС - Димитровски РНС на имот № 271, пол. 6, кв. 6 по рег. план на м. "НПЗ Орион - III индустриална зона", гр. София в частта относно площ от около 840 кв. м от процесния недвижим имот по букви К, L, М, А, К на скицата към заключението на вещото лице инж. К. Дринова, която скица е неразделна част от това съдебно решение и кметът на Столична община е осъден за заплащане на разноски в размер на 260 лв. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд е приел, че бившият имот № 271 е бил с графично изчислена площ 8140 кв. м, като с протокол от 05.02.1970 г. по рег. пр. № 24/1970 г. на СГНС - Димитровски РНС са отчуждени 7960 кв. м от него. Установено е, че имотът е бил заявен на първа реституционна сесия през 1992 г. и за част от него с площ 2992 кв. м е постановена заповед № РД-43-193/03.12.1996 г., с която кметът на Столична община е отменил отчуждаването и тази част е отписана от актовите книги за държавна собственост. Оттук Софийският градски съд е извел заключение, че предмет на настоящото производство и на заявлението от 21.05.1998 г. е останалата част от отчуждения имот № 271 с площ 4968 кв. м. Настоящият съдебен състав счита, че при формулиране на диспозитивите на обжалваното съдебно решение са допуснати нарушения, водещи до необоснованост и неразбираемост на съдебното решение, изразяващи се в следното: След като съдът е преценил, че предмет на административното и съдебното производство е част от бивш имот № 271 с площ 4968 кв. м, това означава, че оспореният мълчалив отказ на кмета на Столична община също е формиран по отношение на гореописаната площ. Като е отменил изцяло обжалвания мълчалив отказ с първия диспозитив на решението си първоинстанционният съд би следвало да е установил, че той е незаконосъобразен спрямо цялата претендирана площ. Това обаче не е така, защото с втория диспозитив на атакуваното съдебно решение Софийският градски съд е отменил отчуждаването само за 840 кв. м, съставляващи част от процесния имот № 271. Следователно по отношение на останалите 4128 кв. м, включени в предмета на настоящия спор, не е отменено отчуждаването и би следвало мълчаливият отказ да е отменен досежно претенцията само за част от 840 кв. м, а по отношение на останалата процесна площ първоинстанционният съд е трябвало задължително да впише диспозитив, с който да отхвърли жалбата срещу оспорения мълчалив отказ по отношение на посочените 4128 кв. м, спрямо които не е отменено отчуждаването. Върховният административен съд констатира, че е налице и несъответствие между мотивите и диспозитивите на обжалваното решение. Това е така, защото в правните си изводи първоинстанционният съд е вписал, че мероприятието за което е отчужден имота не е реализирано, не е започнало фактическо строителство и изграденото стоманобетонно хале върху част от имота е незаконно изградено - не е построено в изпълнение на отчуждително мероприятие и липсват доказателства за законност на изпълненото строителство. При тези констатации би следвало да се реституира изцяло претендираната част, възлизаща на 4968 кв. м, но с втория диспозитив на обжалваното решение е отменено отчуждаването само за 840 кв. м. С оглед на това възниква въпросът дали цялата останала част от 4128 кв. м е заета от посоченото стоманобетонно хале и доколко по отношение на визираната част се приема, че са налице кумулативно формулираните от законодателя изисквания за отмяна на отчуждаването, регламентирани в императивната норма на чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ И ЗС. Настоящият съдебен състав констатира, че приложената към заключението на вещото лице скица, която е подписана от решаващия състав и съставлява неразделна част от съдебното решение, не съдържа отразяване на реституираната вече част с площ 2992 кв. м, както и обозначаване на площта на стоманобетонното хале, което е обсъдено от първоинстанционния съд в мотивите на решението. В горепосочената скица върху терена, отреден за Оптикомеханичен завод, са отразени три броя "МС" - масивни сгради и не може да се установи коя от тях е стоманобетонното хале, какви са другите сгради и включени ли са в процесната площ от 4968 кв. м. Освен гореописаните пороци на обжалваното решение, водещи до неговата необоснованост, настоящият съдебен състав счита, че е налице и друг пропуск на първоинстанционния съд, поради който не може да се установи доколко е допустимо атакуваното съдебно решение. Софийският градски съд е приел, че подадена пред него жалба е процесуално допустима, като се е аргументирал с това, че е предявена от активно легитимирани страни да претендират отмяна на отчуждаването на недвижими имоти по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ И ЗС, тъй като са наследници на бивши собственици на отчужден незастроен недвижим имот. Това обаче не е достатъчно, защото заявлението за отмяна на отчуждаването е подадено на 21.05.1998 г., тоест във възстановения срок с § 2 от ПЗР на ЗОСОИ /ДВ, бр. 107 от 1997 г./. Правна възможност да подадат заявление по този ред имат само лица, които не са подавали заявление за същия недвижим имот в предходния преклузивен срок, регламентиран в чл. 4, изречение първо от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ И ЗС. Съобразно Решение № 4 от 11.03.1998 г. на Конституционния съд на Република България, постановено по конст. д. № 16/97 г., /ДВ, бр. 30/98 г./, възстановяването на срока е необходимо, за да се приложи разпоредбата на § 3 от ПРЗ на ЗОСОИ, с която се дава възможност за първи път да се иска отмяна на отчуждаването, извършено по нормативни актове, необхванати от първоначалната редакция на чл. 1, ал. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, така че правоимащите по тази нова реституция не биха могли да упражнят правото си на отмяна на отчуждаването без възстановяване на 6-месечния срок. Следователно за да е допустимо подаването на заявление във възстановения срок следва това право да се упражнява за първи път, тоест предоставената от закона възможност да не е вече използвана и изчерпана чрез подаване на предходно заявление за същия недвижим имот. Първоинстанционният съд в случая изобщо не е обсъдил този правнорелевантен въпрос, въпреки, че той е определящ за допустимостта на административното и съдебното производство, образувано по заявлението от 21.05.1998 г. По делото има безспорни данни, че в полза на жалбоподателите вече е отменено отчуждаването на част от бившия отчужден имот № 271, пол. 6, кв. 6 по рег. план на м. "НПЗ Орион - III индустриална зона", одобрен със заповед № 528/25.10.1949 г., идентична с част от имоти с пл. № 806 и 698, парцел III, кв. 6 от рег. план на м. "НПЗ Орион - III индустриална зона", одобрен със заповед № 258/05.08.1972 г., идентичен с парцел II кв. 7 от рег. план на м. "НПЗ Орион - III индустриална зона", одобрен със заповед № РД-50-09-438А/23.10.1984 г. От приетата по делото административна преписка е видно, че в нея е приложена заповед № РД-43-193 от 03.12.1996 г., с която по искане вх. № 1194Р-20-15/07.06.1995 г. кметът на Столична община е отменил отчуждаването на част от гореописания имот № 271, която е с площ 2992 кв. м. Освен тази заповед в административната преписка се съдържа и друг документ, издаден на същата дата - 03.12.1996 г. с № РД-54-216, с който кметът на Столична община е постановил Отказ по искане за отмяна на отчуждаване, с който не е уважил искане вх. № 1194Р-20-05/12.05.1995 г. за отмяна на част от бившия имот № 271. В конкретната хипотеза, за да се произнесе по допустимостта на производството Софийският градски съд е следвало да изиска цитираните две искания, за да установи дали те са обхващали бившия имот № 271 с обща отчуждена площ 7960 кв. м. Ако е така, тогава заявителите вече да упражнили веднъж правото си да претендират отмяна на отчуждаване върху същия недвижим имот, с което се е погасила възможността им да искат отново през 1998 г. отмяна на отчуждаване за нереституираната част от имота по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. В случая е без значение дали е постановен изричен отказ или е бил формиран мълчалив отказ по отношение на частта от 4968 кв. м, която е предмет на настоящото дело, тъй като правнорелевантен е фактът на заявяването на имота през 1992 г., съответно 1995 г. В приетото като писмено доказателство писмо от 26.07.2000 г. кметът на район "Връбница" - СО е вписал, че имотът е заявен на първа реституционна сесия 1992 г., което би следвало да означава, че се отнася до целия отчужден имот № 271 с площ 7960 кв. м. В приложената административна преписка се съдържа изложение, озаглавено "Допълнителни писмени бележки към заявление вх. № ДИ 94-00-376/24.08.1992 г.", подадено на 07.06.1993 г. от Никола Станков Чалашканов, лично и като пълномощник на всички наследници на Григор Иванов Бояджиев, Иван и Надежда Бояджиеви, на трета страница от което изложение се обсъждат отчуждени 7960 кв. м за нуждите на ДИП "Златарска промишленост". При тези данни настоящият съдебен състав счита, че има основание да се предположи, че целият бивш отчужден имот № 271 с площ 7960 кв. м е бил вече заявен с предходни искания от същите жалбоподатели преди 1998 г., но категорично не може да се установи това обстоятелство, тъй като първоинстанционният съд не е изискал горепосочените заявления вх. № ДИ 94-00-376/24.08.1992 г., вх. № 1194 Р-20-15/07.06.1995 г. и вх. № 1194Р-20-05/12.05.1995 г. По изложените съображения следва да се приеме, че обжалваното решение страда от съществени пороци, изискващи неговата отмяна и връщане делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. При повторното разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да установи дали за първи път на 21.05.1998 г. жалбоподателите са заявили процесните 4968 кв. м, съставляващи част от бившия отчужден имот № 271 с площ 7960 кв. м и ако предходните заявления вх. № ДИ 94-00-376/24.08.1992 г., вх. № 1194 Р-20-15/ 07.06.1995 г. и вх. № 1194Р-20-05/12.05.1995 г. са се отнасяли до целия отчужден имот № 271 с площ 7960 кв. м, тогава следва да остави жалбата без разглеждане поради нейната процесуална недопустимост. Ако в хода на процеса се установи, че съдебното производство е допустимо, тогава Софийският градски съд следва да се произнесе по съществото на спора като назначи нова съдебно-техническа експертиза, към която да се приложи комбинирана скица с означения в цвят и с букви на бившия отчужден имот № 271 с площ 7960 кв. м, на реституираната вече част от 2992 кв. м, както и на изграденото стоманобетонно хале с прилежащите към него части. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение