Решение № 4136 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11657/2013 г.

Решение № 4136 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11657/2013 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград, против решение № 1393 от 22.07.2013 г. по адм. дело № 405 от 2013 г. на Административния съд - Благоевград, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа доводи, че решението е постановено в противоречие с приложимия Закон за водите. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - ЕТ "Струма-ББМ-Борис Манчев" със седалище гр. Разлог, чрез управителя на дружеството - Борис Божинов Манчев, с писмена защита оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като разгледа касационната жалба, намира, че същата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - Благоевград, е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 8 от 15.02.2013 г. на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград, с който на основание чл. 195б, ал. 1 и 2 от Закона за водите (ЗВ) във вр. с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 2 от ЗВ вр. чл. 166 от ДОПК и чл. 2, ал. 1 и ал. 2, т. 2.1 вр. чл. 4 вр. с чл. 6 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г., приложима на основание § 29 от ПЗР на ЗВ, по отношение на ЕТ "Струма-ББМ-Борис Манчев" - гр. Разлог, е установено задължение в размер на 1122,50 лв. за времето от 01.01. до 31.12.2011 г. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че оспореният акт е незаконосъобразен поради допуснато нарушение на материалния закон, поради това, че с въведените две промени в разпоредбата на чл. 194 от Закона за водите е отпаднало задължението за заплащане на такса за водовземане и на такса за ползване на воден обект, когато се отнасят за аквакултури и свързаните с тях дейности. Решението е правилно. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорвания административен акт, като счита същите за обосновани и изведени въз основан на фактите по делото и приложимия материален закон при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Действително в първоначалната редакция на чл. 194, ал. 1 от Закона за водите в т. 1 е било предвидено заплащане на такса за водовземане и по т. 2, б. "б" - такса за ползване на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности. С въведените две изменения на посочената разпоредба обаче (ДВ, бр. 36 от 2008 г.) е отпаднала т. "б" на чл. 194, ал. 1, т. 2 от закона, с което съответно отпада и задължението за плащане на такса за ползване на воден обект за аквакултури. С второ изменение е приета нова т. 4 на чл. 194, ал. 7 от ЗВ, съгласно която такса за водовземане по т. 1, б. "а" и "б" не се заплаща в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗВ, а именно за аквакултури и свързаните с тях дейности. Оттук напълно обосновано следва изводът, че с въведените две промени в разпоредбата на чл. 194 от Закона за водите отпада задължението за заплащане на такса за водовземане и на такса за ползване на воден обект, когато се отнасят за аквакултури и свързаните с тях дейности, т. е. те са освободени от заплащане и на двата вида такси: на такса за водовземане на основание чл. 194, ал. 7, т. 4 от ЗВ и на такса за ползване на воден обект - поради отпадането на б. "б" от чл. 194, ал. 1, т. 2 от ЗВ (изм., ДВ, бр. 36 от 2008 г.). От изложеното е видно, че не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК, оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна и такива не следва да му се присъждат. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,