Решение № 195 от 15.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6326/2007 г.

Решение № 195 от 15.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6326/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 218а, б. "а" от ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК /обн. Д.в. бр.59/20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г. Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Г. и С. Д. А. срещу решение от 29.06.2007 г. на СГС, II г отд., постановено по гр. д. № 2248/2006 г. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Касаторите молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ответниците по касация - С. Р. Царев от гр. С. и И. Б. В. от с. Ж., оспорват касационната жалба като подробни съображения излагат в писмени бележки по делото. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение от 06.04.2006 г., постановено по гр. д. № 5712/2004 г. на СРС, 32 състав и вместо него е постановил друго, с което на осн. чл. 108 ЗС е осъдил Н. Д. Г. и С. Д. А. и двамата от гр. С. да отстъпят собствеността и предадат владението върху следните имоти УПИ * - 818, целия с площ от 1 100 кв. м., УПИ ХХV-818 целия с площ от 720 кв. м. и УПИ III - 818, целият с площ от 500 кв. м., находящи се в строителните граници на с. Ж. Ответниците са осъдени да заплатят разноски в размер на сумата от 628 лв. За да постанови това решение въззивният съд е приел, че ищците са установили активната си материално правна легитимация по предявения иск с правно осн. чл. 108 ЗС. В тази насока се е позовал на обстоятелството, че двамата ищци са едни от наследниците на С. К. Ц., бивш жител на с. Ж., починал на 09.03.1956 г. както и на решение на П. комисия № 5069/02.06.1997 г. в община П., с което на осн. чл. 10, т. 7 ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на С. К. Ц. във възстановими стари реални граници на посочените в него имоти. Приел, е че е налице идентичност между парцелите, които са предмет на ревандикационния иск и част от имота, който е бил реституиран с решението на поземлената комисия. След анализ на събраните поделото свидетелски показания и приета експертиза на в.л. Попов, въззивният съд е направил извод, че ответниците владеят части от процесните парцели. Доколкото тези части не са обособени реално е приел, че ответниците упражняват фактическа власт върху целите УПИ. Изложил е съображения, че ответниците не се намират в имота на правно основание, доколкото представения по делото нотариален акт, предвид констативния му характер, не е противопоставим на ищците и доколкото същият се отнася до имот, находящ се в друга местност от землището на с. Ж.. С оглед на тези съображения е приел, че са налице предпоставките, обуславящи основателността на ревандикационния иск по чл. 108 ЗС и е уважил същия. Решението е правилно. Неоснователни са оплакванията на касаторите за допуснати нарушения на материалния закон: На първо място - че иска е предявен преждевременно и е неоснователен, доколкото към решението на поземлената комисия няма скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие и гори съгл. изискването на чл. 14 ЗСПЗЗ и чл. 18ж ППЗСПЗЗ, която заедно със влязлото в сила решение на поземлената комисия, да легитимира ищците като собственици на процесните имоти. Доколкото в случая процесните УПИ са образувани от имот, който е бил включен в границите на населеното място, определени с подробен градоустройствен план, наличието на такава скица не е елемент от фактическия състав, определящ удостоверителната сила на решението на поземлената комисия досежно правото на собственост върху имотите, които са негов предмет. Този извод следва от изричния текст, залегнал в разпоредбите на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, според които влязлото в сила решение на поземлената комисия, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота, освен в случаите на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, на каквото основание в случая е възстановена собствеността върху процесния имот. Неоснователно е оплакването, че в нарушение на закона съдът е възстановил на ищците целите претендирани от тях парцели /сега УПИ/, а не съответните идеални части според наследствените им дялове. Представеното по делото удостоверение на наследници на С. К. Ц. установява по безспорен начин, че двамата ищци не са единствени наследници на бившия собственик на възстановените земеделски земи. Върховният касационен съд, състав на III г.о. обаче споделя становището на въззивния съд, че предявеният иск с пр. осн. чл. 108 ЗС, представлява действие на управление относно процесните имоти, поради което може да се предяви само от един или няколко от съсобствениците за целия имот, които са обикновени, а не необходими задължителни другари в процеса. Приетата пред въззивната инстанция съдебно - техническа експертиза с в.л. инж. П, е дала заключение, че само УПИ III - 818 е образуван изцяло от собствения на ищците имот пл. № 818. По отношение на останалите два УПИ II - 818 и УПИ - ХХV -818 е установено, че парцелите /сега УПИ/ са образувани с придаваеми части и от други имоти. Неоснователно е оплакването на касаторите, че предвид това обстоятелство с обжалваното решение съдът е присъдил на ищците имот, който е по-голям от този, за който са доказали правото си на собственост. Предмет на ревандикационния иск, респ. на осъдителното решение са парцелите, които са отредени за собствения на ищците имот пл. № 818, доколкото същите представляват самостоятелен обект на собственост. Същевременно, видно от заключението на в.л. Попов регулационният план, с който са отредени процесните парцели е одобрен с решение № 831 по протокол № 24/30.03.2001 г. на СОС при действието на ЗТСУ/ отменен със ЗУТ, който е обнародван в д.в. бр. 1/02.01.2001 г., и влиза в сила от 31.03.2001 г./Съгласно чл. 110 ЗТСУ недвижимите имоти, придадени към парцели на други лица се смятат за отчуждени от деня на влизане в сила на дворищно регулационния план като между собственика на парцела и собственика на придаваемия имот възникват облигационния отношения във връзка със заплащане на продаваемото място. Следователно, с оглед действащите към момента на влизането и в сила законодателни разрешения, по силата на самата регулация, ищците са станали собственици на парцелите като цяло. Без значение за правилността на решението е обстоятелството, че ответниците владеят само част от процесните парцели. Оплакването за нарушение на чл. 18, ал. 1, б. "е" ППЗСЗЗ в случая е безпредметно, доколкото нотариалния акт, с който праводателя на ответниците се легитимира като собственик на неурегулирано дворно място от 1000 кв. м. с едноетажна къща, находящо се в с. Ж., м. "С" признато като негов единствен стопански двор от ТКЗС "В" се отнася до друг имот, различен от възстановения имот на ищците, обстоятелство, установено по един безспорен начин в процеса. Неоснователни са оплакванията и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е събрал и обсъдил всички относими към правния спор доказателства, както и наведените доводи и възражения на страните. Валидността на решението на поземлената комисия, за възстановяване правото на собственост на наследниците на С. Ц. не е била оспорена до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция, поради което съдът не е бил длъжен по пътя на косвения съдебен контрол да проверява неговата валидност като титул на собственост. Направените от въззивната инстанция фактически и правни изводи съответстват на събраните по делото доказателства, поради което оплакванията за необоснованост на постановеното решение са неоснователни. Основния довод в тази насока е, че съдът е приел наличие на идентичност на заявената нива от 7 786 кв. м. дка в м. "К" и имот с кад. № 505, като сам е посочил, че доказателствата в тази насока са косвени. Тази констатация на въззивният съд е без значение, доколкото идентичността на двата имота е призната с неоспореното решение на поземлената комисия, където собствеността върху нивата е възстановено с посочване на кадастралния и номер 505 по кадастралния план на с. Ж., изработен на база летене от 1954 г. като е отразена и идентичността на имота с парцелите, отредени за него с регулационния план на селото от 1990 г. Същевременно по делото е безспорно установено, че имот кад. № 505 е бил записан на името на наследодателя на ищците С като последващата му регулачна история е проследена от приетите по делото съдебно технически експертизи. С оглед на изложеното, касационната инстанция счита, че решението не страда от пороци, водещи до неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода от спора пред настоящата инстанция, касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по касация разноски за тази инстанция в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, 3-то гражданско отделение