Решение № 15988 от 25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5584/2019 г.

Решение № 15988 от 25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5584/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на ОД на МВР - П., чрез процесуален представител, срещу решение № 102/27.02.2019 г., постановено по адм. дело № 1056/2018 г. по описа на Административен съд – П.. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Сочи, че не са налице всички кумулативно предвидени предпоставки, посочени в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана. Ответникът – В. Д., чрез процесуален представител, в писмен отговор поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение в обжалваната част е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С решението в обжалваната част, Административен съд - П. е уважил иска на В. Д. от [населено място], [област] срещу ОД на МВР – П. за сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, направени разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено във връзка с обжалването на наказателно постановление (НП) № 18-0315-000236/08.05.2018 г., издадено от началника на РУ П. към ОД на МВР – П., с което на същия е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от шест месеца. Присъдил е и законната лихва за периода от 16.10.2018 г. до окончателното изплащане. За да стигне до този правен резултат, административният съд след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства е приел, че предявеният иск е основателен, тъй като са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – налице е отменено като незаконосъобразно, с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, издадено при упражняване на административна дейност, от отмененото НП за ищеца са настъпили част от твърдените от него имуществени вреди - ползване на адвокатска помощ при обжалването и отмяната но НП; налице е вреда и тя е в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между незаконосъобразното НП и настъпилите вреди. Съдът е приел иска за имуществени вреди за доказан в претендирания от ищеца размер за сумата от 300 лв. Съдебното решение е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В конкретния случай ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., за осъществено процесуално представителство по съдебно оспорване на наказателно постановление № НП 18-0315-000236/08.05.2018 г. издадено от началника на РУ П. към ОД на МВР – П. по АНД № 160/2018 г. на Районен съд – П.. Няма спор по делото, че с влязло в сила решение № 89/17.09.2018 г. по АНД № 160/2018 г. РС- П. е отменил изцяло оспореното НП. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 16.10.2018 г. По делото са представени доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение във връзка извършена правна защита и съдействие от адв. З. В., а именно Договор за правна защита и съдействие за осъществено процесуално представителство по оспорване на процесното НП от 31.08.2018 г. В същия е посочена сумата от 300 лв. заплатена от В. Д. изцяло в брой при сключването на договора. От представения по делото Протокол от с. з. от 12.09.2018 г. по АНД № 160/2018 г. се установява, че адв. Василев се е явил в съдебно заседание. В тази връзка съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция и не е необходимо да се приповтарят. Наказателното постановление е издадено в резултат на упражнена дейност по административно наказване, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, поради което претенцията за обезщетение за вреди от отменено наказателно постановление, следва да се реализира по реда на исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: налице е незаконосъобразен акт на длъжностно лице на държавата, който е отменен, издаден е по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото за защитата си по образуваното и водено дело по обжалването на наказателното постановление лицето е ангажирало адвокат, на който е заплатило съответното възнаграждение, а по същество това представлява имуществена вреда вследствие издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. При постановяване на решението съдът е съобразил и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на колегиите на ВАС на РБ като е присъдил на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на наказателното постановление. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника се дължат направените в касационното производство разноски, доказани по основание и размер за сумата от 300 лв., съгласно представен по делото Договор за правна защита и съдействие от 10.04.2019 г. (л. 20) от настоящото дело. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение