Решение № 23 от 25.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2359/2014 г.

Решение № 23 от 25.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2359/2014 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Предявен е иск от [община] срещу [фирма] с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 3 и т. 5 ЗМТА за отмяна на решение от 10.04.2014 г. по арб. дело № 46/2013 на Търговски арбитражен съд при Национална юридическа фондация. Искането за отмяна на посоченото арбитражно решение в е обосновано с твърденията на ищеца, че арбитражният орган се е произнесъл по спор извън обхвата арбитражното споразумение, както и че решението противоречи на обществения ред в РБ. Ответникът в писмен отговор на ИМ оспорва иска като неоснователен и моли за отхвърлянето му, като счита за неоснователни всички твърдения на ищеца за допуснати нарушения при постановяване на арбитражното решение. Претендира присъждане на разноските в настоящото производство. Съдът, съобразно със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намери за установено следното: Искът е предявен в срока по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА. С арбитражното решение, чиято отмяна се претендира ищецът по настоящия иск е осъден да заплати на Т. О. сумите от: 8 575,74 лева-договорена мораторна неустойка върху просрочените плащания за просрочени плащания за извършени погребални услуги по договор между страните от 30.06.1998 г. от датата на падежа на всяко задължение до окончателното плащане и 27 227 лева на същото основание за за извършени услуги за почистване на гробищен парк, основана на същия договор. По оплакванията в исковата молба, че арбитражното споразумение противоречи на обществения ред, като основание по чл. 47, т. 3 ЗМТА: Визираното основание за отмяна, изисква арбитражното решение да е постановено в нарушение на свръхповелителни правни норми, въз основа на които е изграден правопорядъка в Републиката. Такива са нарушенията, свързани със състезателното начало, равенството на страните в процеса, както и други разпоредби с универсално значение. Сочените нарушения от ищеца следва да са конкретизирани и с оглед на тях да може да се направи извод за накърняване на основополагащ правен принцип. В случай, че на страната е предоставена възможност да заяви становище пред арбитражния съд и да ангажира доказателства, както и когато фактите и доводите са обсъдени в решението, равенството и състезателността в гражданския процес и изискването за мотивиране на акта на решаващия орган са спазени. Евентуалната грешка на арбитражния съд по неправилно приложение на материалните норми, не представляват основание за отмяна по чл. 47, т. 3 ЗМТА. В случая правораздавателният орган е разгледал и решил спора въз основа на наведените с ИМ факти и въз основа на посочените договорни клаузи. Обстоятелството, че е квалифицирал исковете като такива за неустойка за забава, а не за договорна лихва не води до недопустимост на постановеното арбитражно решение и в този смисъл не е налице твърдяното на това основание от ищеца противоречие на решението със свръхповелителни правни норми, въз основа на които е изграден правопорядъка в Републиката. В същия контекст не е налице и разрешаване на спор извън предмета на арбитражното споразумение като основание за отмяна по чл. 47, т. 5 ЗМТА: при постановяване на арбитражното решение, предмет на разглеждане са именно съответните клаузи от сключения между страните договор и тяхното неизпълнение, който спор е и предмет и на арбитражното споразумение. Тълкуването на договора, с оглед намиране общата воля на страните по него е не само възможност за правораздавателния орган, но и негово задължение-аргумент от императивната норма в чл. 20 ЗЗД. С оглед изложеното, съдът намира, че искът за отмяна на арбитражното решение се явява неоснователен на претендираните в исковата молба основания и следва да се отхвърли. Ищецът следва да заплати на ответника разноските по делото в настоящото производство, представляващи договорено и платено възнаграждение за процесуално представителство от адвокат в настоящото производство в размер на 2640 лева, съобразно представените доказателства за това: пълномощно, договор за правна помощ и извлечение пои сметки в Ц.. Водим от горното, ВКС, II т. о.