Решение № 6336 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 572/2016 г.

Решение № 6336 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 572/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Х. Х. от [населено място] срещу решение № 6959 от 12.11.2015 г., постановено по административно дело № 11342/2014 г. от Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед рег. № П-13-7179/30.09.2014 г., издадена от експерт в Държавна агенция"Национална сигурност" /ДАНС/. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон се иска отмяната му и (постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от него заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - експерт при Държавна агенция "Национална сигурност", представляван от юрк. Хараланова, оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административно производствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Наведените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на оспорените административен и съдебен акт поради нарушаване на чл. 124а, ал. 4 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" (ЗДАНС, редакция, ДВ, бр. 52/2013 г., отм.) са неоснователни. Съдът е изяснил фактическата обстановка, като е събрал относимите за случая доказателства, въз основа на които обосновано и законосъобразно е приел, че са налице данни за лицето, че е лицето извършва престъпление свързани с дейностите по чл. 4, ал. 1, т. 19 от ЗДАНС в действалата към онзи момент редакция ДВ бр. 53/14.06.2013 г., а именно- неистински или подправени парични знаци, платежни инструменти и официални документи. Както правилно е приел и първоинстанционния съд за прилагането на тази принудителна административна мярка/ПАМ/ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин авторството и вината на лицето, за което има данни да е извършило противоправно деяние. Достатъчно е обосновано предположение в тази насока. А пред първоинстанционния съд са приложени и приобщени материали от образувано досъдебно производство № 30/2014 година, по описа на СЛСО при СП. Неоснователен е наведеният довод за допуснато нарушение по чл. 5, т. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, тъй като разпоредбата предвижда забрана за лишаване от свобода, при изрично предвидени изключения, едно от които - това по б. "с" на цитирания текст е законен арест или лишаване от свобода на лице с цел да се осигури явяването му пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление, макар в случая да не касае до арест по смисъла на Наказателно процесуалния кодекс, а до наложена принудителна административна мярка. В случая са налице цитираните предпоставки, а освен това при задържането на Х. са изпълнени и изискванията по чл. 5, т. 2 от Конвенцията, за което касатора се е подписал. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. С оглед изхода на спора Х. следва да заплати ответника сумата 100 лева разноски за юрисконсулт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение