Решение № 4803 от 12.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2360/2025 г.
ВАСВторо отделение12.05.2025 г.докладчик Мариета Милева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение 9876 от 03.12.2024 г. по адм. дело 596/2024 г. по описа на Административен съд Бургас и вместо него постановява:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО решение 574 по протокол 26 от 27.01.2022 г. на общински съвет Созопол в частта относно ПИ с идентификатор 81178.1.291 по КК на гр. Черноморец.
ОСЪЖДА община Созопол, гр. Созопол, пл. Хан Крум 2 да заплати на Ю. Х. Г., [ЕГН] и на С. А. С., [ЕГН] общо сумата 4180.00 (четири хиляди сто и осемдесет) лева разноски по делото пред двете инстанции.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА Членове: /п/ МАРИЕТА МИЛЕВА/п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Ю. Х. Г. и С. А. С., подадени чрез адв. Кръстев, срещу решение 9876 от 03.12.2024 г., постановено по адм. дело 596/2024 г. по описа на Административен съд Бургас, с което са отхвърлени жалбите им с искане за прогласяване на нищожността на решение 574 по протокол 26/27.01.2022г. на общински съвет Созопол, в частта относно ПИ с идентификатор 81178.1.291 по КК на гр. Черноморец. Жалбоподателите поддържат, че решението на административния съд е неправилно поради необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Молят да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който решението на общинския съвет да бъде отменено. Претендират и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът общински съвет Созопол оспорва касационните жалби. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила с присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид изложеното в касационните жалби и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страни, за които оспореното решение е неблагоприятно, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни. Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалби на Ю. Х. Г. и С. А. С. с искане за обявяване нищожността на решение 574 по протокол 26 от 27.01.2022 г. на общински съвет Созопол, с което на основание чл. 129, ал. 1 ЗУТ е одобрен подробен устройствен план план за улична регулация (ПУП- ПУР) за елементи на техническата инфраструктура извън границите на населеното място, за обект Второстепенна обслужваща улица с о.т.91а-91b-91c-91d с ширина на пътното платно 4,00 м. и тротоари двустранно по 1,50м., завършваща с обръщало при осова точка 91d и улица тупик с ширина 3,50м за осигуряване достъп до новообразувани имоти в м. Мокро скала, землище на гр. Черноморец, в трасе и сервитут в част от поземлени имоти с идентификатори 81178.1.316; 81178.1.313; 81178.1.312;81178.1.332; 81178.1.290 и 81178.1.291, в частта за имот с идентификатор 81178.1.291. Съдът приема, че решението на общинския съвет в оспорената част не е нищожно, тъй като е издадено от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Според съдебния състав компетентността на общинския съвет да одобри ПУП-ПУР в посочения обхват следва от нормата на чл. 21, ал. 7във връзка ал.1 ЗОС, тъй като предмет на плана е изграждането на обект публична общинска собственост общински път (чл. 8, ал. 3 ЗП). По тези съображения с решението, предмет на оспорване отхвърля подадените жалби. Решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие с представените доказателства. Изводът, че решението на общински съвет Созопол в оспорената част представлява валиден административен акт, тъй като е издаден от материалнокомпетентен орган, е незаконосъобразен. Неправилно е прието, че компетентността на общинския съвет като издател на акта следва от нормата на чл. 129, ал. 1 ЗУТ, според която подробните устройствени планове за линейните обекти на техническата инфраструктура извън границите на населените места и селищните образувания се одобряват от общинския съвет по доклад на кмета на общината. Действително, оспореното решение 574 по протокол 26 от 27.01.2022 г. на общински съвет Созопол, е взето по докладна записка на кмета на община Созопол за одобряване по реда на чл. 129, ал. 1 ЗУТ на ПУП- ПУР за елементи на техническата инфраструктура, извън границите на населеното място за обект Второстепенна обслужваща улица с о.т.91а-91b-91c-91d в м. Мокро скала, землище на гр. Черноморец. От събраните по делото писмени доказателства обаче се установява, че проектът е изработен на база одобрено техническо задание, разрешение на общински съвет Созопол по реда на чл. 124а, ал. 1 ЗУТ и решение на ОЕСУТ и предвижда урегулиране на ПИ с идентификатор 81178.1.316 по КК на гр. Черноморец, находящ се в землището на гр. Черноморец, м. Мокро скала, по заявление на собствениците на имота - физически лица, с обособяване на пет урегулирани поземлени имоти (УПИ) с отреждане за вилни сгради, застрояване в тези имоти при определени устройствени показатели и ПУП- ПУР за транспортен достъп до тези имоти за нова обслужваща улица- тупик от о.т. 91а, между о.т. 91 и о.т. 679 от съществуваща улица, завършваща с обръщало при о.т. 91d, с дължина 159 м. и ширина на пътното платно 4 м., с тротоари от двете страни, с трасе, преминаващо през няколко частни имота, включително през ПИ с идентификатор 81178.1.291, собственост на жалбоподателите. При тези факти разпоредбата на чл. 129, ал. 1 ЗУТ се явява неприложима, тъй като одобреният проект за ПУП по своя обхват попада сред изключенията, предвидени в чл. 129, ал. 2 ЗУТ. Последният текст регламентира, че подробният устройствен план за поземлени имоти извън границите на населени места и селищни образувания, включително за необходимите за тях елементи на техническата инфраструктура, се одобрява със заповед на кмета на общината. В случая одобреният с решението на общинския съвет проект е за трасе на линеен обект на техническата инфраструктура, извън границите на населеното място, като част от единен проект, предвиждащ одобряване на ПУП- ПРЗ за ПИ с идентификатор 81178.1.316 в м. Мокро скала, землището на гр. Черноморец, чрез урегулирането му с обособяване на пет УПИ, като обслужва само тези имоти. Следователно предмет на разработката не е ПУП-ПУР по смисъла на чл. 110, ал.1, т. 2 ЗУТ (план за регулация на улици и на прилежащи обекти публична собственост), а трасе за достъп до новообразувани урегулирани имоти, разположено в землището на гр. Черноморец, извън населеното място (арг. § 5, т. 6 от ДР на ЗУТ). Разпоредбата на чл. 21, ал. 7 ЗОС, на която административният съд се позовава също не намира приложение, тъй като разработката е процедирана с цел осъществявяне на частни инвестиционни намерения. По тези съображения настоящата инстанция приема, че процесният проект попада в хипотезата на чл. 129, ал. 2 ЗУТ и компетентен да го одобри е кметът на община Созопол. Това налага заключението, че оспореното решение на общински съвет Созопол е издадено извън правомощията на този орган, т.е. издателят е некомпетентен. Порокът е особено съществен, тъй като нарушава изискванията за валидност, не може да се санира и е основание за обявяване нищожността на административния акт. Следователно като достига до извод в обратен смисъл и отхвърля жалбите против решението на общинския съвет, съставът на Административен съд Бургас постановява неправилно решение, което следва да бъде отменено. С оглед изложеното по-горе и при условията на чл. 222, ал.1 АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който решение 574 по протокол 26 от 27.01.2022 г. на общински съвет Созопол да бъде обявено за нищожно в частта относно ПИ с идентификатор 81178.1.291 по КК на гр. Черноморец (определение по 218, ал. 3 ЗУТ за определяне предмета на делото). При този изход на спора, направеното искане и доказателствата за действително извършени разходи по водене на делото пред двете съдебни инстанция община Созопол, юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорения административен акт, следва да заплати на Ю. Х. Г. и С. А. С. общо сумата 4180.00 лв. разноски по делото пред двете инстанции, включващи 150.00 лв. държавна такса за производството пред двете инстанции, 30.00 лв. за обнародване в Държавен вестник и 4000.00 лв. възнаграждение за адвокат. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,