Решение № 568 от 15.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 502/2010 г.

Решение № 568 от 15.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 502/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Даниела Атанасова Производството пред касационната инстанция е образувано по жалба на адв. Т., защитник на подсъдимата С. Т. Т., срещу въззивна присъда № 278 от 9.07.2010 г. на Окръжен съд-Благоевград, постановена по внохд № 290/10 г. С жалбата и допълнението към нея се релевират оплаквания за нарушения на материалния закон и явна несправедливост. Искането, което се отправя е отмяна на въззивната присъда, поради явна несправедливост на наказанието. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП пледира за оставяне без уважение на касационната жалба. Адвокат Т., защитник на подсъдимата и самата подсъдима, редовно призовани за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явяват. Депозирани са допълнителни писмени съображения от защитата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 566 от 12.05.2010 г., постановена по нохд № 449/09 г., Районният съд - гр. Петрич е признал подсъдимата С. Т. Т. за невиновна в извършването на престъпление по чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, като на основание чл. 304 от НПК, вр. чл. 9, ал. 2 от НК я е оправдал. С въззивна присъда № 278 от 9.07.2010 г., постановена по внохд № 290/10 г., ОС-Благоевград е отменил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда, като е постановил нова, с която подсъдимата е била призната за виновна в това, че през месец март 1998 г. в района на ж. п. гара Кулата, общ. П, в съучастие [населено място], като съизвършител, е излязла през границата на страната [населено място], без разрешение на надлежните органи на власт, като извършеното е при условията на повторност, поради което и на основание чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 от НК и чл. 55 от НК й е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три месеца. На основание чл. 68 от НК, съдът е постановил подсъдимата Т. да изтърпи и отложеното наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, наложено с присъда № 44 от 10.07.1996 г. по н.о.х.д. № 62/96 г. на Кюстендилски окръжен съд. Определен е първоначален строг режим на изтърпяване на двете наказания в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Касационната жалба е основателна. В жалбата и допълнението към нея, касаторът акцентира върху нарушение на материалния закон, свързано с отмяна приложението на чл. 9, ал. 2 от НК с въззивната присъда. Малозначителността на деянието, указана в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК е сред обстоятелствата, които изключват обществената опасност и противоправността на престъплението. Поначало деянията, които осъществяват указаните в състава на дадено престъпление признаци, са именно общественоопасните прояви, заплетени от правната норма. По изключение е възможно дадено деяние да съдържа признаците от състава на престъплението, но само привидно-без действително да е общественоопасно или без да е такова в достатъчна степен, че при конкретните условия, то не е от естество да засегне въобще обществените отношения, които са негов обект или пък това засягане може да бъде незначително. Тези две хипотези са визирани в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК - не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците от състава на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Независимо, че тази разпоредба се явява изключение, тя има своето значение, тъй като е относима, така както беше посочено по-горе към едно от основните качества на престъплението, а именно обществената опасност и свързаната с нея противоправност. Нормата на чл. 9, ал. 2 от НК е приложима по отношение на всички видове престъпления и тя е свързана със самото деяние, като личността на подсъдимия може да има значение, но само когато в състава на престъплението са възведени определени качества на дееца. От своя страна, характерът на обществената опасност на деянието се определя от насоката на отрицателното обществено въздействие на деянието и видът на засегнатите от последното обществени отношения. Това определя и различната степен на обществена опасност на деянията. Последната е обусловена от обстоятелствата, свързани с характера и значението на отделното обществено отношение, чрез отрицателното въздействие, върху което се засяга обществената система и от характера и степента на неговото засягане. Към значимите за това обстоятелства следва да се отнесат следните категории: характера на конкретното обществено отношение, степента на отрицателно въздействие върху тези отношения, начина и способа на действие, отрицателно въздействие върху друго обществено отношение, особено положение на субекта и други. Тези обстоятелства са различни за конкретните казуси и налагат внимателен анализ относно резултата на конкретното и комплексно въздействие върху обществените отношения . Установените от решаващите съдилища факти, отнесени към гореизложените разбирания, възприети в доктрината и практиката, сочат, че независимо от принципния подход на въззивната инстанция, в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, като без да се изключва обществената опасност на деянието, същата е явно незначителна т. е. налице е една ниска степен, която не е достатъчна, за да бъде третирано извършеното от подсъдимата като престъпление. И това е така, доколкото от извършване на престъплението е изминал един значителен период от време, който не може да не бъде отчетен и който пряко влияе върху степента на обществената опасност на престъплението по чл. 279 от НК, поради настъпилата либерализацията в режима на предвижване на гражданите, членове на ЕС. Наред с това, не могат да бъдат игнорирани причините и мотивите за извършване на деянието, обусловени от негативно развитие на други обществени отношения. Водим от горното, ВКС, първо наказателно отделение