Решение № 13093 от 29.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5834/2018 г.

Решение № 13093 от 29.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5834/2018 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 13.02.2018 г. по адм. д. № 2881/2017 г. Бургаският административен съд е признал за установено по отношение на началника на РДНСК Югоизточен район, че задължението, предмет на заповед №ДК-02-БС--41/14.11.2007 г. на началника на РДНСК Бургас не подлежи на принудително изпълнение поради изтекла давност. Решението се обжалва с касационна жалба от началника на РДНСК Югоизточен район. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответниците по касационната жалба Е. С. и Й. С. я оспорват. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: За да постанови посоченият резултат, Бургаският административен съд е приел, че задължението за премахване на незаконен строеж по влязла в сила заповед за това не следва да е изпълнява поради погасяването му по давност. В мотивите на решението са изложени подробни фактически съображения за датата на влизане на заповедта в сила и предприетите действия от органа по изпълнението след това. По тези факти не е налице спор. Бургаският административен съд е приел, че давността е изтекла, считано от предприетите от органа по изпълнението действия по принудителното изпълнение на заповедта. Отправените покани за доброволно изпълнение съд е квалифицирал като актове по изпълнението, но не и такива по принудителното изпълнение. Като краен резултат решението на Бургаския административен съд е правилно. Съгласно нормата на чл. 292 АПК, задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание и то такива, сочещи на неизискуемост на дължимото изпълнение /изключване или погасяване/, разпоредено с влезлия в сила административен акт, който съставлява изпълнителното основание. В случая ищецът се позовава на изтекла петгодишна давност по чл. 285, ал. 1 АПК, която специалната разпоредба визира, че "изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали пет години от влизането му в сила", т. е. давността започва да тече от влизане в сила на изпълнителното основание /заповедта за премахване на незаконния строеж/ и тече до момента, в който изпълнителното основание "се приведе в изпълнение". Така визираното привеждане в изпълнение не е обвързано с действия по принудителното изпълнение, а напротив - с надлежното връчване на поканата за доброволно изпълнение. В този смисъл е нормата на чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК, установяваща като основание за прекратяване на изпълнителното производство изтеклата давност – "по възражение на длъжника, ако от деня, в който задължението е станало изискуемо до получаване на поканата по чл. 277 е изтекла давността по чл. 285". При тази изрична регламентация в АПК е неотносим въпроса за разграничаване действията по изпълнение и тези по принудително изпълнение, с оглед разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД. От изложеното следва, че с връчване на поканата за доброволно изпълнение по чл. 277 АПК в образувано служебно по реда на чл. 276, ал. 1 АПК изпълнително производство се прекъсва давността по чл. 285, ал. 1 АПК, изпълнителното производство е висящо и давност не тече. Изтеклата погасителна давност се свързва с връчването на поканата за доброволно изпълнение, а не с не с изпращането й. Бургаският административен съд законосъобразно е приел, че изпратените покани за доброволно изпълнение през 2008 и 2013 г. не са връчени редовно на адресатите. През 2008 г. адресатът на заповедта е бил жив и с известен адрес. Връчването на поканата за доброволно изпълнение по реда на § 4 ДР на ЗУТ не е редовно връчване. Тази разпоредба не е приложима в изпълнителното производство, което се регламентира от АПК, не от ЗУТ. Освен това адресатът на заповедта е с известен адрес. През 2013 г. поканата за доброволно изпълнение е отправена към лице, което е починало и наред с изложеното по - горе не може да се приеме, че тя е връчена редовно. Само в този случай е налице прекъсване на давностния срок. Поканата за доброволно изпълнение е връчена редовно след изтичане на 5 - годишния давностен срок. Задължението е погасено по давност и крайният извод на Бургаския административен съд в този смисъл е законосъобразен. Решението следва да се остави в сила. РДНСК Югоизточен район следва да бъде осъдена да заплати на Е. Й. С. разноски по делото за тази инстанция в размер на 750 лв. адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд