Решение № 14818 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1120/2014 г.

Решение № 14818 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1120/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане против решение от 07.11.2013 г., постановено по адм. дело № 6052/2013 г. на Административен съд София-град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са неправилност на решението, като необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалния и материален закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АССГ е отменил заповед № РД-01-556/14.05.2013 г. на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане, с която на Димитър Кънев Димитров е наложено дисциплинарно наказание "забележка". Установено е по делото, че Димитров е изпълнявал длъжността директор на Дирекция "Социално подпомагане" /ДСП/ - Попово. С оспорената пред АССГ заповед на касационния ответник е наложено дисциплинарно наказание "забележка", на основание чл. 89, ал. 2, т. 2 от Закона за държавния служител, за извършени нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в това, че не е изчерпал законовите способи за иницииране на процедура по учредяване на попечителство при условията и по реда на чл. 153, ал. 3 от Семейния кодекс (СК) по отношение на детето Димитър Здравков Маринов, настанено в Дом за деца, лишени от родителска грижа /ДДЛРГ/ - Попово, също така не е проконтролирал в периода 22.06.2012 г. - 26.02.2013 г. законосъобразното управление на случаите на децата Стоян и Веско Мариянови, пребиваващи в ДДЛРГ - Попово, въпреки наличието на предпоставките по чл. 84, ал. 2 във връзка с чл. 93, ал. 2 от СК, както и не е проконтролирал ОЗД при ДСП - Попово във връзка със законосъобразното прилагане на нормативната уредба и спазването на нормативно определените срокове за работа по случаите на реинтеграция, водени от отдела, както и по отношение на спазването на регламентираните в нормативната уредба срокове по предприемане на действия по вписване на деца в Регистъра за пълно осиновяване. Административното производство е започнало по инициатива на изпълнителният директор на АСП, който е разпоредил извършването на проверка по сигнал в периода 18.03.2013 - 20.03.2013 г. от назначена комисия в отделите "Закрила на детето" /ОДЗ/ към дирекции "Социално подпомагане" в градовете Търговище, Омуртаг и Попово. Констатациите от проверката са отразени в доклад. Директорът на дирекция "Закрила на детето" в АСП е възприел описаната фактическа обстановка от комисията извършила проверката и констатациите й относно установени пропуски в дейността на ДСП - Попово, неупражнен контрол върху работата на служителите в ОЗД по управление на случаи на реинтеграция на деца; неупражнен контрол във връзка с неспазване на срокове, регламентирани в нормативната уредба и лошо взаимодействие между органите по закрила на дете на територията на общината. С докладна записка вх. № 807-67/29.03.2013 г. същият предложил на дисциплинарнонаказващия орган да наложи на Димитров дисциплинарно наказание "забележка". С оспорената пред АССГ заповед дисциплинарнонаказващият орган е наложил наказание "забележка" на Димитров. Като е проверил законосъобразността на оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че същият е постановен от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на административнопроизводствените правила, но при нарушаване на предписаната от закона форма, както и че същият е издадена в нарушение на материалния закон. Поради това заповедта е отменена като незаконосъобразна. Касационната инстанция при извършената проверка на правилността на обжалваното решение, намира същото са правилно и обосновано по следните съображения: Обосновани са изводите на АССГ за спазване на изискванията на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл /в редакцията й на ДВ бр. 24/2006 г./, която предвижда, че дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Двете изисквания са кумулативно предвидени и са спазени от административния орган. В случая Димитър Димитров е изслушан от наказващия орган на 18.04.2013 г., като е представила писмени обяснения на същата дата. Основателен е изводът на АССГ, че административния акт е постановен в нарушения на разпоредбите на чл. 89 - 91 от ЗДСл. Тези разпоредби регламентират основанията за дисциплинарна отговорност и определяне на дисциплинарно наказание. Правилно съдът е приел, че не е налице основание за дисциплинарна отговорност, поради недоказаност на дисциплинарното нарушение по т. 1 и т. 2 от заповедта, изразяващо се в твърдението, че Димитър Димитров в качеството му на директор на Дирекция "Социално подпомагане" /ДСП/ - Попово е осъществил нарушенията на служебните задължения по чл. 89, ал. 2, т. 2 от ЗДСл, посочени като основание за издаване на оспорваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание "забележка". Съдът подробно е обсъдил всички представени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Направеното от служителя по отношение осъществяването на процедурата по учредяване на попечителство над лицето Димитър Здравков Маринов сочи за активност от негова страна, като от приложеното по дело Удостоверение изх. № АОК 81/09.04.2013 г. е видно, че органът по настойничество и попечителство на свое заседание от 21.03.2013 г. е назначил попечител и зам. попечител на Димитър Здравков Маринов. По отношение на нарушението по т. 2 от заповедта, изводите на АС, че за периода 22.06.2012 г. - 26.02.2013 г. Димитров не е извършил визираното в заповедта нарушение са правилни. Съгласно т. 2 от заповедта, Димитров е наказан за това, че не е проконтролирал в периода 22.06.2012 г. - 26.02.2013 г. законосъобразното управление на случаите на децата Стоян и Веско Мариянови, пребиваващи в ДДЛРГ - Попово, въпреки наличието на предпоставките по чл. 84, ал. 2 във връзка с чл. 93, ал. 2 от СК. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че служителят е изпълнявал задълженията си, като след възстановяването му на длъжността директор на дирекция "Социално подпомагане" /ДСП/ - Попово на 22.06.2012 г. ситуацията с децата Стоян и Веско Мариянови е променена, като видно от писмо изх. № 121/0067 от 14.08.2012 г. и писмо изх. № 121/0072 от 28.08.2012 г. същият е отправил предложение до изпълнителния директора на Агенцията за социално подпомагане гр. София относно назначаване на служител на длъжността началник на отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане", община Попово с цел по-добра организация и контрол по мероприятията, свързани с работата в отдела, което не кореспондира с констатациите в оспорената заповед. Също така АССГ правилно е посочил, че по отношение на визираното в т. 3 в оспорената заповед нарушение няма конкретна формулировка относно това какви задължения е имал ответникът и какви мерки за контрол в ОЗД при ДСП - Попово не е предприел и кои са нарушените от същия правни норми. Следователно, Административен съд София-град като е преценил оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание "забележка" на Димитър Димитров за незаконосъобразна и я е отменил е постановил решението си в съответствие с приложимия материален закон. Предвид на изложеното и събраните по делото доказателства следва да се приеме, че оспореното решение на Административен съд София-град на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на разноски от касационния ответник, касаторът следва да му заплати разноските по делото в размер на 850 лева, представляващи адвокатско възнаграждение на пълномощника му. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение