Решение № 71 от 28.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 927/2021 г.

Решение № 71 от 28.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 927/2021 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 303 и сл. ГПК. Делото е образувано по молба на В. Х. П. -М. чрез пълномощника й адв. С. А., за отмяна на влязло в сила решение № 56627 от 05.03.2019 г. по гр. д. № 70185/2015 г. на Софийски районен съд, 165 състав, с което е отхвърлен предявения от молителката иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията на Общото събрание на собствениците в сграда в [населено място], [жк], [жилищен адрес] проведено на 15.10.2015 г. Поддържаното основание за отмяна е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Твърди се, че поради процесуални нарушения при връчване на съобщенията до молителката, тя е била лишена от възможността да осъществи правото си на обжалване на постановения първоинстанционен акт. Подадената от нея въззивна жалба е била оставена без движение за внасяне на държавна такса, но даденото от съда указание не й е надлежно връчено, а е оформено съобщение, че е търсена три пъти в рамките на един месец и не е могла да бъде намерена, при което съдът е приложил чл. 41 ГПК. Постановил е връщане на въззивната жалба на 30.07.2019 г., съобщението за което също е връчено по реда на чл. 41 ГПК. Ответникът по молбата Етажна собственост с адрес: гр. София, ж. к. Връбница - 2, бл. 632, вх. А представляван от "Образцов вход" ЕООД в качеството му на професионален управител на етажната собственост, е представил писмен отговор, в който намира молбата за неоснователна. В съдебно заседание се представлява от юрисконсулт и претендира юрисконсултско възнаграждение. С определение № 57 от 23.03.2021 г. молбата е приета за допустима. По основателността на молбата настоящият състав намира следното: Визираните от молителката процесуални нарушения, които според нея са ограничили правото й на участие в процеса, касаят уведомяването й за нередовностите на въззивната й жалба и възможността да обжалва последвалото връщане на жалбата поради неотстраняване на нередовностите. Видно, че подадената от В. П. -М. въззивна жалба е оставена без движение с разпореждане от 09.05.2019 г. като са дадени указания за внасяне на държавна такса 25 лв. в едноседмичен срок. Съобщението до жалбоподателката е изпратено на адреса й в [жк], посочен от нея по делото, на който тя е получавала съобщения, включително съобщението за постановеното първоинстанционно решение /получено от нея на 09.04.2019 г. /. Това съобщение, с указанията от 09.05.2019 г., е върнато в цялост с отразяване, че адресът е посетен на 15. 05., 31. 05. и 16.06.2019 г. /неработен ден/ и не е открито лице, на което да бъде връчено; на оставеното съобщение никой не се отзовал. При тези данни администриращият съд е приел, че съобщението е редовно връчено на основание чл. 41 ГПК - виж разпореждане от 18.06.2019 г. На 30.07.2019 г. е постановил връщане на жалбата. При опит за връчване на разпореждането длъжностното лице по призоваване отново е посочило, че е посетило адреса на три дати: 06. 08., 31. 08. /неработен ден/ и 09.09.2019 г. и не е намерило лице, на което да връчи; оставило е съобщение, но контакт не е потърсен. С оглед на това администриращият съд отново е постановил разпореждане за редовно връчване по чл. 41 ГПК. При горните констатации се налага извод, че наведените в молбата за отмяна твърдения за нарушения на правото на защита, са несъстоятелни. Прилагането на чл. 41, ал. 2 ГПК по отношение на уведомяването на въззивницата за нередовностите на въззивната й жалба и за последвалото връщане на жалбата, е извършено при спазването на установената практика за удостоверяване, че адресатът отсъства от адреса повече от един месец. Отразено е в случая от връчителя, че адресът е посетен три пъти в рамките на повече от един месец, като едното посещение е в неработен ден, което осигурява възможност за намиране на адресата в обичайното време на пребиваване на посочения по делото адрес. В този смисъл е практиката по Решение № 298 от 10.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 505/2011 г., IV г. о. Неотбелязването на часове на посещенията и на мястото, на което са оставени съобщенията за връзка с връчителя, не опорочава прилагането на чл. 41, ал. 2 ГПК. Такива изисквания в закона липсват, а и от страна на молителката не са ангажирани доказателства за опровергаване на констатираното от връчителя, че на посочените дати не се е намирала на адреса. Оформеният от връчителя официален удостоверителен документ се ползва с доказателствена сила относно удостоверените с него обстоятелства и в тежест на заинтересованата страна е да го опровергае, което в случая не е сторено. За съда не е съществувало задължение преди да пристъпи към прилагане на чл. 41, ал. 2 ГПК да извърши справка за наличните адреси на страната, както счита молителката. Касае се за адрес, който страната - ищец сама е посочила по делото и е било редовно призовавана от него. Оставеното от връчителя съобщение не представлява залепване на уведомление по смисъла на чл. 47 ГПК, тъй като тази норма е приложима за ответника, а както бе посочено настоящата молителка е ищец и жалбоподател в процеса. В случая оставената бележка от връчителя е само начин за установяване на контакт. Поради това развитите в молбата за отмяна съображения, свързани със спазването на правилата на чл. 47 ГПК са неотносими. Нямат значение за основателността на молбата и доводите, свързани с експедитивността на действията на връчителя и на съда, както и очакванията на молителката, че връчването на съобщения и постановяването на разпореждания от страна на съда ще става по-бавно. Съобразно изложеното не може да се приеме, че е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК - че поради нарушение на съответните правила страната е била лишена от възможност да участва в делото. Молбата за отмяна на това основание следва да се остави без уважение. При този изход ответникът по жалбата, който е защитаван от юрисконсулт, има право на юрисконсултско възнаграждение - чл. 78, ал. 8 ГПК. Размерът на възнаграждението следва да се определи на 120 лв. съгласно чл. 23, т. 4 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.