Решение № 8204 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13160/2010 г.

Решение № 8204 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13160/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Донка Маринова Атанасова, от град Дряново, срещу решение № 3 от 5.08.2010 г., постановено по адм. дело № 2 от 2010 г. на Административен съд - Габрово, в частите с които е оставил без разглеждане като недопустими исковите й претенции, както и в частите с които другите й искове срещу НЕЛК - София, за сумите над 3 693,05 лева и над 2000 лева - до пълните им размери, са отхвърлени като неоснователни. Твърди се в жалбата, че решението е неправилно като се излагат доводи поддържани и пред първата инстанция. Моли да бъде отменено и съдът да й присъди претендираното обезщетение изцяло по всички искове. Решението, но в уважителната му част, се оспорва и от НЕЛК - София, също с касационни основания за неправилност и необоснованост. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Настоящата инстанция констатира, че касационните жалби са подадени от легитимирана страна, в 14-дневния преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, при което са процесуално допустими. При касационната проверка съдът прецени оплакванията във връзка с доказателствата по делото, при което установи следното: Предмет на производството пред първата инстанция, развило се по реда на чл. 203 и сл. от АПК, са били искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, общо в размер на 30 100,37 лева причинени на ищцата от обявено по съдебен ред за нищожно решение на НЕЛК, с което този орган (НЕЛК) отменя експертно решение № 0578/037/22.05.2005 г. на ТЕЛК - Габрово с което са определени 52 % намалена работоспособност на Атанасова. Твърденията в исковата молба са за причинени имуществени и неимуществени вреди. Решението е правилно. Доколкото жалбите на страните са взаимно свързани, то същите ще бъдат разгледани общо. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. За да бъде реализирана отговорността на държавата за вреди следва да са установени всички елементи от фактическия състав на нормата, визирани в чл. 4 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посоченият фактически състав не може да бъде ангажирана отговорността на държавата на основание чл. 1 от ЗОДОВ. Правилно в конкретния случай съдът е приел, че първият иск за солидарното осъждане на Агенция за държавна финансова инспекция - София (АДФИ) и Национална експертна лекарска комисия -София-за сумата от 9 434,43 лева- обезщетение в размер на брутно трудово възнаграждение, за конкретно сочен времеви период- е недопустим. Правилен е извода на съда, че се касае за обезщетение, предвидено по закон- чл. 85, ал. 3 от Закона за държавния служител, което по своето естество е имуществен спор, подсъден за разглеждане от общите съдилища. Правилна е преценката на решаващият съд, че не са налице нормативните изисквания на чл. 204 АПК - за допустимост на този иск. На същите основания за недопустимост, АС - Габрово е оставил без разглеждане и вторият иск на ищцата за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, в размер на шест брутни заплати. Правилно съдът е приел, че се касае за спор, неподсъден на административните съдилища, и че не е налице причинна връзка между административна дейност на ответника, респективно негови административни актове и причинена вреда. За да приеме, че се касае за недопустимост и на третата претенция на Атанасова - обезщетение за имуществени вреди- представляващи разходи във връзка с водени съдебни процеси - съдът правилно е изходил от факта, че съдебните производства са приключили с позитивни актове за ищцата и в тези производства същата е могла да претендира присъждане на сторените разноски. За да отхвърли останалите искове, частично или изцяло, съдът е приел, че същите са неоснователни (изцяло или частично), доколкото Атанасова не е доказала твърденията си за наличие на пряка причинна връзка между твърдените вреди и действия, бездействия или актове на административните органи. Правилно съда е приел, че търсената обезвреда - за неполучено обезщетение за безработица, последното е следствие на неоспорен и влязъл в сила административен акт на трети орган. Правилно, съда, въз основа на събраният доказателствен материал, е приел, че искът на ищцата за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващо левовата равностойност на винетни стикери за лек автомобил за 2006 и 2007 г. - е основателен по отношение на ответника - НЕЛК. Именно, поради обявеният за нищожен акт на този орган (с който обаче е отменено експертното решение оценяващо трудоспособността на касаторката) - то последната не е могла да се възползва от правната възможност да получи безплатен стикер за сочените години; доказала е, че е заплатила със свои средства същите. Обосновано също така е прието, че НЕЛК, с нищожния си акт, е отговорен за причинените вреди на Атанасова и същата не е получила следващи й се интеграционни плащания за времето от 1.02.2007 г. до 8.02008 г. Законосъобразно, ценейки събраните в процеса доказателства, съда е обезщетил ищцата и със суми, представляващи равностойността на забавени плащания на инвалидна пенсия; забавяне провокирано от нищожния акт на НЕЛК. Правилно, съдът изхождайки от принципа за справедливост и отчитайки влошаване здравословното състояние на ищцата, провокирано от стреса, свързан с участието в съдебните и административни спорове, съдът е намерил, че сумата 2000 лева репарира тези вреди, като искът до 3 000 лева е отхвърлен като неоснователен. В предвид на изложеното и двете жалби са неоснователни. Решението не е постановено при поддържаните от касаторите доводи за незаконосъобразност и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК. Върховният административен съд, трето отделение,