Решение № 4513 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14745/2009 г.

Решение № 4513 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14745/2009 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДС). Образувано е по касационна жалба на Димитър Георгиев Ангелов от гр. Кюстендил, против Решение от 25.05.2009 г. постановено по а. д. № 4685/2008 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Ангелов против Заповед № 336/27.06.2008 г. директора на Агенция "Митници" (АМ) с която, на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДС, за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от с. з., му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Недоволен от решението, Ангелов го обжалва. Твърди, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и е необосновано. Твърди, че АССГ не е съобразил нормите на чл. 82, ал. 1 и 2, чл. 86 и уреждащите дисциплинарното производство - чл. 93, 95 и 96 от ЗДС. Моли отмяната му и постановяване на друго, с което спорът да се реши по същество. Претендира направените разноски. Ответната страна - директорът на АМ, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът също счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе изцяло установеното от фактическа страна от съдебния състав на АССГ. То те не оспорва от касатора. Предмет на жалбата му е приложението на материалния закон от първоинстанционният съд. При правилно установеното от фактическа страна, касационната жалба се явява неоснователна. Безспорно по делото е, че Ангелов е бил преназначен със Заповед № 2167/26.05.2005 г. (л. 54 от делото) на директора на АМ като държавен служител на длъжността "държавен инспектор" с ранг III младши в Митница Бургас (МБ) към Регионална митническа дирекция Бургас (РМДБ). Преназначаването е станало с негово съгласие, а в посочената заповед не е определено точно работното място, където той ще изпълнява длъжността си. Със Заповед № 99/10.06.2005 г. (л. 66) на директора на РМДБ касаторът е включен в списъка дежурни служители в Митнически пункт Лесово (МПЛ). Със Заповед № 133/29.06.2007 г. (л. 71) на същия директор, Ангелов е включен в списъка на дежурни в смени на Митнически пункт летище Бургас (МПЛБ). Той е изпълнявал възложените му служебни задачи на това работно място до м. 04.2008 г., когато е отсъствал без основателни причини от работа по време на определените му нощни смени на 7, 11, 15, 19, 23 и 27.04.2008 г. и дневни такива на 10, 14, 18, 22, 26 и 30.04.2008 г. За поведението на Ангелов е уведомено ръководството на РМДБ и АМ. Било е образувано дисциплинарно дело. Дисциплинарният съвет (ДС), след запознаване с обясненията на касатора е изготвил решение, с което е изразил становище за извършено дисциплинарно нарушение и е предложил налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Издадена е и обжалваната от Ангелов Заповед № 3336/27.06.2008 г. на директора на АМ с която му е наложено такова. Доводите на Ангелов за допуснати нарушения на материалния закон се развиват от защитата му в няколко насоки: Доводът за допуснато нарушение на чл. 82 от ЗДС е неоснователен. Нормата урежда института на "преназначаването" на държавния служител на друга длъжност в същата администрация. В случая няма преназначаване на друга длъжност. И на двете работни места - в МПЛ и МПЛБ, Ангелов е изпълнявал длъжност "държавен инспектор". Липсват данни и дори твърдения по делото, естеството на изпълняваните служебни задачи и функции да се е променило на двете места. По въпроса впрочем са изложени обстойни правни изводи от страна на СГС, които по същество не са оспорени. Те се споделят от ВАС и последният не намира смисъл да ги преповтаря. Твърдението за допуснато нарушение на чл. 86 от ЗДС също е неоснователно. С текста се урежда правомощието на органа по назначаване, при служебна необходимост, да командирова временно, за срок до 30 денонощия, държавния служител в друго населено място, в рамките на същата администрация. За да се твърди нарушение на нормата, е необходимо в заповедта от която е възникнало служебното правоотношение, да е определено населеното място в което ще се изпълнява службата. В случая такава определеност липсва. ВАС споделя изцяло съжденията на съдебния състав на АССГ относно (не)задължителността на "мястото на изпълнение на задълженията" като елемент от заповедта от която възниква правоотношението. В конкретния случай, видно от Заповед № 2167/26.05.2005 г. на директора на АМ, Ангелов е преназначен в РМДБ, МБ, без определяне на конкретно населено място в което ще работи той. Изяснено по делото е, че тази митница (МБ) има 5 митнически бюра и 6 митнически пункта. Т. е. изпълнението на служебните задължение в което и да е от тези подразделения отговаря изцяло на условията на служебното правоотношение и не противоречи на акта от който то е възникнало. Разпределянето на служителите на МБ в което и да е от посочените подразделения не съставлява "командироване" по смисъла на чл. 86 от ЗДС, поради което липсва и нарушение на тази норма. Неоснователен е и доводът за допуснато нарушение на чл. 93 от ЗДС. Видно от доказателствата по делото, административнонаказващият орган - директорът на АМ е изпълнил задълженията си да изслуша наказания служител или да му предостави възможност същият да изготви и представи писмени обяснения. Такива са представени от Ангелов с вх. № 4422/38 от 09.06.2008 г. (л. 147) а на 09.06.2008 г., Ангелов е изслушан от директора на АМ. Последното е видно от приложения по делото на л. 24, Протокол № 215/11.06.2008 г. Доводът за допуснато нарушение на чл. 95 от ЗДС е формулиран, но неконкретизиран. Нормата урежда сформирането и функционирането на ДС в АМ. Липсва посочване на допуснатото, според касатора, нарушение на нормата. При така направеното изложение, ВАС не е в състояние да разгледа твърдяните нарушения и да им даде отговор. При служебната проверка относно приложението на закона в тази му част, ВАС не констатира допуснати от АССГ нарушения. Липсва нарушение и на чл. 96 от с. з. Разпоредбата урежда процедурата, по който действа ДС. Видно от доказателствата по делото, ДС е сезиран от директора на АМ със Заповед № ЗАМ-159/26.05.2008 г. с което му е наредено да образува дисц. дело за разследване дали Ангелов е извършил посочените по-горе дисциплинарни нарушения, да проведе разследване и му предостави решението си в законовите срокове. В съответствие с чл. 96 от ЗДС, ДС е образувал д. д. № 5/2008 г., провел е заседанието си по него на 27.05.2008 г. и след запознаване със събраните доказателства, е приел решение, че има извършени дисциплинарни нарушения, за които е предложил налагане на наказание "уволнение". Цялото дисц. дело, вкл. съставения протокол от заседанието на ДС, са предоставени на директора на АМ с Докладна записка № 4422/38 от 28.05.2008 г. С посочената процедура са изпълнени всички изисквания на чл. 96 от ЗДС. ВАС не установи пропуски или нарушения на този текст. Не водят до други изводи представените пред настоящата инстанция нови писмени доказателства - заповеди на директора на РМДБ за командировка на служители от дирекцията за изпълнение на служебни задачи в други населени места. Както се посочи по-горе, в случая липсва "командироване" на касатора поради липса на посочено населено място, в което той да изпълнява служебните си задължения. При такава липса, за "работно място" следва да се приеме цялата територия, върху която упражнява правомощията си РМДБ. При служебната проверка за валидност, допустимост и законосъобразност, ВАС установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, при липса на допуснати от съда нарушения на материалния закон. В заключение следва да се посочи, че фактически касационни доводи по смисъла на чл. 209 от АПК за отмяна на обжалваното решение не се излагат от касатора. Разгледаните такива всъщност са доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради което не касаят правилността на решението на АССГ. Предвид обстоятелството обаче, че се твърди допуснати нарушения на материалния закон именно от съда, ВАС ги обсъди по-горе и констатира, че те са неоснователни. Направено е искане от процесуалния представител на АМ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изводите на съда, то се явява основателно. Следва на основание чл. 143, ал. 1, от АПК във вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да бъде осъден Ангелов да заплати на АМ сумата 150,00 лв. По изложените съображения касационната жалба на Ангелов се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение