Решение № 9738 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11875/2017 г.

Решение № 9738 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11875/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. А., гражданин на Афганистан, подадена от адв. М. А., срещу Решение № 4583 от 07. 07. 2017 г., постановено по административно дело № 5617/2017 г. на Административен съд С. - град (АССГ). В жалбата се поддържат твърдения, че съдебното решение е неправилно, неоснователно и незаконосъобразно. Касационният жалбоподател счита, че административният съд не е взел предвид всички доказателства относими към делото, както и не е отчел установената фактическа обстановка. Посочено е, че ситуацията в по- голяма част от провинциите в Афганистан е опасна, като стават ежедневни атентати и въоръжени сблъсъци, които отнемат стотици жертви. Счита, че предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на афганистанския гражданин са абсолютно закономерни. Касационният жалбоподател М. А. в съдебно заседание, чрез адв. Ангелова моли за уважаване на касационната жалба по съображенията подробно описани в нея. О. П. на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ- МС), в открито съдебно заседание, чрез юрисконсулт Димов, моли за оставяне без уважение на касационната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното съдебно решение за постановено, съобразно закона и правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на съдебното решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Намира същото за валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. С обжалвания съдебен акт- Решение № 4583 от 07. 07. 2017 г., постановено по адм. дело № 5617/2017 г. на АССГ е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на М. А., гражданин на Афганистан срещу Решение № 7611 от 30.03.2017 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на чужденеца е отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Решаващият съд, за да постанови този резултат приема, че оспореното административно решение е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, съгласно чл. 75, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Същото е издадено при спазване на предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административно производствените правила и при правилното приложение на материално правните разпоредби. Намира, че във връзка със събраните по делото доказателства, включително изнесената лична история на жалбоподателя при направеното с него интервю, административният орган законосъобразно е достигнал до извода за липса на предпоставките за предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Счита, че причините, посочени от жалбоподателя, поради които иска закрила по реда на ЗУБ са извън предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от закона, при наличието на които тази закрила се предоставя. Изследвани са твърденията на лицето, като е установено, че като цяло жалбоподателят не желае да остане в България, а иска да използва страната, за да може да премине нелегално в трети страни и да достигне до Германия. В заключение приема, че оспореното решение № 7611 от 30.03.2017 г. на Председателя на ДАБ е законосъобразно, издадено без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при правилно приложение на закона и като такова следва да бъде оставено в сила, а оспорването - отхвърлено. Настоящият състав на ВАС счита, че решението на АССГ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че съдебното решение е необосновано и неоснователно. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146 от АПК. Неоснователни са твърденията в жалбата, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон - чл. 209, т. 3 от АПК. Правилно адм. съд на база събраните доказателства е приел, че по отношение на чужденеца, не съществуват реални заплахи, той не e имал проблеми с властите, които да обосновават у него основателен страх от преследване, поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Видно от доказателствата по делото, основната причина за напускането на Афганистан е целта за пристигне и установяване в Европа, поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Събраните по делото доказателства в своята съвкупност обосновават извод, че касаторът е икономически имигрант, което не съответства на изтъкнатите в заявлението за предоставяне на статут причини. Не се споделят развитите доводи в касационната жалба, че от адм. орган и АССГ е нарушена материалната разпоредба на чл. 9 ЗУБ. За признаване на хуманитарен статут следва чужденецът да е бил принуден да напусне страната си, поради заплаха за живота, сигурността и свободата на основата на излагане на реална опасност от тежки посегателства с оглед на чл. 9, ал. 1, т. 1- 3 от ЗУБ. Обосновани са изводите на адм. съд за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут. Предвид данните, съдържащи се в делото липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователно е твърдението за необоснованост на съдебното решение, поради това, че административният орган е извършил неправилна преценка на ситуацията в Афганистан. Решаващият съд точно, задълбочено и обстойно е анализирал събраните доказателства по отношение на политическата обстановка в страната на произход на жалбоподателя. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че решението е незаконосъобразно постановено, тъй като не са отчетени всички факти, свързани с бежанската история и настоящата ситуация в страната на произход. АССГ е обсъдил всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето, заедно с въпросът, относно сигурността в Афганистан. Съобразно чл. 75, ал. 2 от ЗУБ от ДАБ е извършена задълбочена оценка на относимите факти и обстоятелства. Видно от мотивите на обжалвания акт, ДАБ е разгледала подробно данните от представената по делото Справка от 12.09.2016 г. и е мотивирала решението си именно с установеното в нея актуално положение в Афганистан. Обосновано се приема, че липсват данни свободата и живота на чужденеца да са били реално застрашени. Неговите твърдения, че е имал проблеми с талибаните са общи и противоречиви. На следващо място, видно от представените по делото справки относно актуалното положение в Афганистан към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ. Извършени са отделни въоръжени стълкновения, но те са инцидентни и в локализирани райони. Няма данни за влошена ситуация в провинция Баглан, където живеят роднини на лицето и където той е роден. Според нормите на международното право Афганистан не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Афганистан, сочи за неприложимост на разрешенията, дадени в Решение С- 465/2007 г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Бежанската история сочи, че чужденецът е напуснал страната на произход с цел да търси по- добър стандарт на живот. Той е използвал България като транзитен пункт за миграция към Германия, където твърди, че има роднини. За това свидетелства и Докладна записка, с вх. № РД 09-ВР-217/10.05.2018 г., от която е видно, че кандидата за предоставяне статут на бежанец е напуснал самоволно РМЦ и е в неизвестност. Причините за престой в България са от икономически характер и не се обхващат от приложното поле на ЗУБ. Бежанската история на лицето не обосновава наличието на хипотеза по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че решението на АССГ следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,