Решение № 226 от 14.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 652/2012 г.

Решение № 226 от 14.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 652/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Р. България за възобновяване на чнд № 4021/2011 г. на Софийския районен съд и за отмяна на постановеното по него определение от 28.04.2011 г., с което е определено общо наказание на Д. А. Д. на основание чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 НК по нохд № 10949/08 г. на Софийски РС и по нохд № 64/09 г. на РС гр. Търговище, в размер на три месеца лишаване от свобода и връщане на делото за ново групиране на наказанията по осъжданията, описани в обстоятелствената част на искането и приспадане на срока на изтърпяната част от наказанията по всички осъжданията, предмет на групиране. В искането се изтъкват доводи за допуснато съществено нарушение на материалния закон - несъблюдаване на правилата на съвкупността и рецидива. В съдебно заседание прокурорът от ВКП поддържа искането по изложените в него съображения и пледира за уважаването му. Осъденият Д. Д. се явява лично и с адвокат Г. и изразяват становище за основателност на искането за възобновяване, отмяна на съдебния акт и извършване на ново групиране на наложените на осъдения наказания за множество престъпления, при най-благоприятното съотношение на него. В последната си дума осъденият иска законосъобразно групиране и поддържа доводите на защитата. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЛЕД КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА ЗА НАЛИЧИЕТО НА ОСНОВАНИЯТА ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ, НАМЕРИ СЛЕДНОТО: Искането за възобновяване, депозирано от Главния прокурор, е процесуално допустимо, тъй като е подадено срещу акт на въззивен съд, неподлежащ на касационен контрол, и това право е упражнено в шестмесечен срок от влизането му в сила. Искането за възобновяване на наказателното производство по същество е и основателно. С определение от 28.04.2011 г. по нчд № 4021/11 г. на Софийския районен съд на осъдения Д. А. Д. е определено общо наказание, съгласно чл. 25, вр. с чл. 23, ал. 1 НК от наложените му по нохд № 64/09 г. на ТРС и нохд № 10949/08 г. на СРС, в размер на три месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим, в затворническо общежитие от затрит тип. Съдът е приспаднал времето, през което лицето е било задържано под стража и е изтърпявало наказанията лишаване от свобода и пробация. Постановено е отделно изтърпяване на наказанията, наложени по нохд № 480/09 г. РС гр. Търговище и нохд № 191/10 г. на РС гр. Търговище. Определението е влязло в сила на 14.05.2011 г. От данните по делото за съдимостта на Д. е видно, че определението предмет на искането, е постановено в нарушение на закона. По начина, по който е процедирал районният съд се стига до извода, че не е диференцирал множеството престъпления за които Д. е осъден, част от които са извършени при съвкупност, а друга - в рецидив. Хронологията на извършване на деянията и влизане в сила на присъдите за тях сочи, че правилното приложение на материалния закон изисква съобразяване със следните фактически данни: Деянието по нохд № 10949/08 г. на СРС е в съвкупност с деянието по нохд № 480/09 г. на РС гр. Търговище и едновременно с това е в рецидив с деянието по нохд № 761/05 г. на РС гр. Търговище, така че общото наказание по нохд № 64/09 г. и нохд № 10949/08 г. е определено неправилно. Неправилно е постановено и наказанието по нохд № 480/09 г. да бъде изтърпяно отделно. Най-благоприятното съчетание на наказанията по процесните осъждания, съгласно ПП № 4/65 г. на ВС и ТР № 11/87 г. на ОСНК на ВС изисква определянето на общо най-тежкото наказание, наложено по нохд № 10949/08 г. СРС и нохд № 480/09 г. на ТРС в размер на една година лишаване от свобода и отделно изтърпяване на наложените на осъдения наказания по нохд № 761/05 г. на ТРС, нохд № 64/09 г. ТРС и нохд № 191/10 г. ТРС. В този случай съдът ще следва да постанови, при изпълнение на наказанията да се приспадне срокът на изтърпяване на наказанието по всяка една от влезлите в сила присъди, съгл. чл. 25, ал. 2, респ. по ал. 3 НК. Неправилното приложение на материалния закон се явява основание за възобновяване по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Това обуславя основателността на искането на Главния прокурор за възобновяване на производството по делото, отмяната на постановеното по него определение и връщане делото за ново разглеждане от Софийския районен съд, в друг състав. С оглед изложеното и на осн. чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение