Решение № 13421 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11033/2010 г.

Решение № 13421 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11033/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Мария Койчева Манова, чрез процесуалния й представител адв. Златев, против решение № 921 от 30.04.2010 г., постановено по адм. дело № 543/2009 г. по описа на Административен съд - Варна, ХV състав, в частта, с която е отменена заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. на областния управител на област с административен център гр. Варна, за одобряване на плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на селищно образувание "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" относно новообразуван имот № 1655 с площ от 306 кв. м, и записването му в регистъра на собствениците на името на Койчо Денев Османлиев, като в тази част преписката е върната на органа за ново произнасяне, при спазване на указанията на съда по тълкуването и приложението на закона. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - областният управител на област с административен център гр. Варна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Василев, в писмена молба, изразява становище за основателност на касационната жалба. Ответниците - Коста Иванов Костов и Йорданка Георгиева Жекова не вземат становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - Здравка Илиева Караатанасова, чрез пълномощника си адв. Михалева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна - Господин Илиев Господинов, чрез пълномощника си адв. Пеев, също оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Останалите заинтересовани страни - Пенка Османлиева, Дениз Денев, Станка Ралчева и Стела Костова не вземат отношение по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че от анализа на доказателствата по делото правилно е прието, че наследниците на Койчо Денев Османлиев не са доказали по безспорен начин придобитите при трансформацията права. Наследниците на Жеко Георгиев Жеков притежават активна процесуална легитимация да оспорят плана за новообразувания имот в частта му за новообразуван имот № 1655, записан на лице с неустановена трансформация на права по § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съществува друг ред за решаване на спора за собственост. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Варненския административен съд е образувано по жалба, подадена от Коста Иванов Костов и Георги Жеков Георгиев, заместен в процеса от наследницата си Йорданка Георгиева Жекова, против цитираната заповед на областния управител на област с административен център гр. Варна, с която на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ е одобрен плана на новообразуваните имоти (ПНИ) за земеделските земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на селищно образувание "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" в землището на Виница, община Варна, в частта по отношение няколко имоти по ПНИ, в това число и за понастоящем спорния имот № 1655 по ПНИ. Жалбоподателите, в качеството си на: наследник на собственика Жеко Жеков, с възстановено право на собственост и купувач на наследство върху имота, са възразили против отреждането му на ползвател и вписването на същия в регистъра към плана, тъй като са считали, че имотът следва да им бъде отреден. От доказателствата по делото, съдът е приел за установено, че с решение № 584 от 21.01.1999 г. на наследниците на Жеко Жеков е признато право на възстановяване на собствеността върху нива от 13 дка, в м. "Лафалу", съответна на имоти № № 3340 и № 3341 по ПКП от 1999 г., части от които, попадат в новообразуван имот № 1655 по ПНИ - 209 кв. м. от стар имот № 3340 и 24 кв. м. от имот № 3341 или общо 233 кв. метра от новообразувания имот. От друга страна съдът е приел, че за лицето, записано като собственик в регистъра към ПНИ не е установена по безспорен начин надлежна трансформация на правото на ползване в право на собственост. В тази насока не е дадена вяра и на констатациите в заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, съгласно която е налице идентитет между предоставения за ползване и оценен, съответно и заплатен от ползвателя имот и този, който му е отреден с ПНИ. При тези данни съдът е приел, че заповедта и одобрения ПНИ в тази част са незаконосъобразни, поради което е постановил отмяната им и е върнал преписката на органа за ново произнасяне, при спазване на дадените указания относно правата върху новообразувания имот № 1655 по ПНИ. Така постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Планът на новобразуваните имоти се изработва за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В помощния план се включват данни за имотите, предоставени за ползване и тези, съществували преди образуването на ТКЗС. Регламентацията на ЗСПЗЗ и тази в ППЗСПЗЗ, за посочените планове - помощен и ПНИ, съответно нормите на § 4к и сл. от ЗСПЗЗ и чл. 28 и сл. от ППЗСПЗЗ, ясно говорят, че предимство при отразяванията в ПНИ имат ползвателите на имоти, правото на собственост върху които е придобито, чрез процедура по трансформация на правото на ползване в право на собственост. Едва след установяването на границите на тези имоти и определяне на имот за всеки правоимащ по § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, от останалата земя, при спазване на изискванията на чл. 28, ал. 6, 7 и 8 от ППЗСПЗЗ се образува имот, върху които правото на собственост се възстановява на бившите собственици. Затова с решенията на ОСЗ, които касаят земеделски земи, попадащи в терени по § 4, само се признават правата на собственост, а реалното възстановяване на собствеността се извършва след отчитане на правото на собственост, придобито от ползвателите. В този смисъл колизията на правата е законодателно решена в полза на ползвателите с трансформирано право на ползване в право на собственост, разбира се при стриктно спазване на изискванията за придобиването. В случая необоснован е изводът на съда, че липсва последната предпоставка по отношение вписания в плана ползвател, а именно спазване на изискванията по трансформацията на правото на ползване в право на собственост, тъй като наследницата му не е установила извършена по надлежния ред трансформация на това право, предоставено на наследодателя й, съответно че вписването му в регистъра на собствениците и отреждането на спорния имот е без основание. В преписката е представен оценителен протокол № 1108 от 21.09.1993 г., в който е обективирана оценката на имота, извършена от нарочно назначената от кметския наместник на кметство "Чайка" комисия, извършила оценка по реда на действащата към онзи момент разпоредба на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, придружен с вносни бележки за заплащане на сумите по оценката. Съдът е приел, че протоколът е негодно доказателство, тъй като в него има задрасквания на сумата по оценката. Изводът не може да бъде споделен. На първо място, извършената поправка е заверена с подписа на кметския наместник, чиито помощен орган е назначената комисия, действаща като техническа комисия, съгласно изискванията на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, в приложимата редакция от ДВ бр. 34/1992 г. В нормата е визирано, че оценката се определя от общината, т. е. компетентен е кметският наместник, който видно от приподписването на протокола е одобрил оценката. Освен крайната сума, кметският наместник е корегирал и някои от корекционните коефициенти, в резултат на което оценката значително е увеличена. Видно от приложените по делото доказателства - други оценителни протоколи относно правата на част конституираните други заинтересовани страни, по същия начин е процедирано от кметство "Чайка", като коефициентите и крайните оценки са корегирани, в посока увеличение от одобрилия оценките кметски наместник. Следователно не се касае до неустановено от кого извършена "поправка", а до корекция на сумата, извършена от компетентния съгласно закона орган. Освен това съгласно цитираната и действаща към момента на оценяването нормативна уредба, чрез издаването на оценка на имота, имплицитно се признава правото на трансформация на правото на ползване в право на собственост, в това число наличието на всички предпоставки затова, включително и признаване на предоставяне на правото на ползване по надлежния ред, по силата на някои от неизчерпателно посочените в нормата на § 63 от ППЗСПЗЗ актове. Впрочем, по делото не е било спорно, че право на ползване е предоставено на Койчо Османлиев, а и в оценителния протокол е цитирано удостоверение № 1175 от 19.04.1971 г., установяващо предоставянето на правото на ползване по надлежния ред, поради което представянето на удостоверението не е било необходимо. Оценителният протокол е стабилен административен акт, който е породил права. Самият оценителен протокол също не е оспорен в производството като доказателство. Ако все пак, съдът е считал, че удостоверението е следвало да бъде представено, то същият в изпълнение на задълженията си по чл. 171, ал. 4 от АПК, е трябвало да даде конкретни указания на страната в тази насока. Вярно е, че в с. з. на 17.06.2009 г. са дадени указания за установяване на предпоставките по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, но в тази насока е бил представен оценителния протокол, т. е. ако съдът е считал, че е необходимо събирането и на други доказателства е следвало да укаже на страната, за кое обстоятелство същите са необходими. Безспорно също така е установено, че сумите по оценката са заплатени от ползвателя, т. е. изпълнени са всички елементи от фактическия състав за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. В настоящото производство е представен и нотариален акт № 58, т. IХ, д. 7559/1996 г. от 19.08.1996 г., с който Койчо Османлиев е признат за собственик на имот с площ от 596 кв. м, в процесната местност, представляващ имот № 1655 по КП на същата, при описани граници, като правото е признато на основание § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. При съставянето на акта са представени изискуемите документи, в това число и удостоверението, установяващо предоставянето на правото на ползване и оценителния протокол. При тези данни, необоснован с оглед доказателствата е изводът на съда за липса на надлежна трансформация на правото на ползване върху имот № 1655, идентичен според заключението на експертизата с процесния имот по ПНИ, в право на собственост. Обстоятелството, че с ПНИ е отреден по-малък по площ имот - от 306 кв. м, вместо признатите 596 кв. м, които са в рамките на ограничението по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, не може да се тълкува във вреда на лицето, вписано в регистъра като собственик, както е направил съдът, за да изведе извод за липса на идентичност и да не даде вяра на заключението на вещото лице. Напротив, Койчо Османлиев или наследниците му са имали основание да оспорят ПНИ, но не са го сторили, поради което на бившите собственици са отредени по-големи имоти. Категорично е установено, както от писмените доказателства, така и от заключението на вещото лице, че Койчо Османлиев е записан във всички предходни кадастрални, помощни и съдържащи данни за обезщетяване на бившите собственици планове, именно като собственик на имот № 1655. Няма основание за отреждане на имота на бившите собственици, тъй като по посочените съображения с предимство се ползват правата на ползвателите. Правилно посоченото е съобразено от административния орган, като с ПНИ на ползвателя е отреден имот № 1655 и същият е вписан като собственик в регистъра към плана, неразделна негова част. Органът е отчел качеството на правоимащ по § 4а, съответно чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ на Койчо Османлиев, поради което заповедта му е законосъобразна в тази оспорена част и неправилно е била отменена от съда. По изложените съображения, оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - § 4к, ал. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 28 от ППЗСПЗЗ следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна настоящият състав следва да се произнесе по спора по същество. По посочените по-горе съображения, следва да се отхвърли първоначалната жалба, в частта по отношение имот № 1655 по ПНИ, против заповедта на областния управител като неоснователна. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение