Решение № 11871 от 22.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11646/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Министерство на образованието и науката гр.София, против Решение 124/17.06.2020 г., постановено по адм. дело 583/2018 г., по описа на Административен съд Велико Търново, в частта, в която министерството е осъдено да заплати на Т. Петрова от гр. Свищов, сумата от 15 970.91 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, произтекли от отменена заповед РД - 09 - 727/03.06.2015 г., на министъра на образованието и науката, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.07.2016 г., до окончателното й изплащане. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в тази му част и постановяването на друго, с което предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ бъде отхвърлен изцяло. Претендира разнонски за двете съдебни инстанции. Ответната страна Т. Петрова, с писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуален представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Подадена е и частна жалба от Т. Петрова, чрез пълномощник против Определение 263/28.07.2020 г., постановено по адм. дело 583/2018 г., по описа на Административен съд Велико Търново, с което е оставено без уважение искането на пълномощника й адв. Й. Йорданов за изменение на Решение 124/17.06.2020 г., постановено по адм. дело 583/2018 г., по описа на Административен съд Велико Търново,, в частта за разноските. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което бъдат присъдени разноски на пълномощника на ищцата по чл. 38, ал.1, т. 3 от Закон за адвукатурата. Министерство на образованието и науката, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на частната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната и частната жалби. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: По касационната жалба на министерство на образованието и науката: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С цитираното решение в обжалваната му част Административен съд Велико Търново е осъдил министерство на образованието и науката да заплати на Т. Петрова от гр. Свищов, сумата от 15 970.91 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, произтекли от отменена заповед РД - 09 - 727/03.06.2015 г., на министъра на образованието и науката, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.07.2016 г., до окончателното й изплащане. За да постанови този резултат съдът е приел, че по делото е установено наличието на всички кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на министерство на образовнието и науката за вреди по чл.1 от ЗОДОВ. Приел е за безспорно установено, че незаконосъобразната заповед РД 09-727 от 03.06.2015 г. на министъра на образованието и науката е в пряка и непосредствена причинна връзка с невъзможността ищцата да продължи да изпълнява длъжността ректор след 03.06.2015 г., до назначаването на нов временно изпълняващ длъжността ректор със Заповед РД 09-1777/04.12.2015 г. на министъра на образованието и науката. Обосновал е извод, че именно актът на министъра е в пряка причинна връзка с понесената от ищцата имуществена вреда, представляваща лишаването й от уговореното и очаквано увеличение на имуществото й от възнаграждението за длъжността ректор, договорено с председателя на ОС на Академията възнаграждение съгласно трудов договор 1259 и допълнително споразумение 1260 от 28.05.2015 г., до избора на нов ректор от общото събрание. Предвид това искът за обезщетение за имуществени вреди е доказан по основание. Базирайки се на приетата СИЕ по първоначалното дело е заключил, че за процесния период общият размер на допълнителното трудово възнаграждение като ректор /7 минимални работни заплати за страната/ възлиза общо на 15 970,91 лева, както следва: за периода 03.06-30.06.2015 г. - 2290,91 лв., за месеците 07, 08, 09, 10 и 11.2015 г. по 2660 лв. месечно и за периода 01.12.-04.12.2015 г. 380 лева. Именно това е размерът на пропуснатите ползи на ищцата, които следва да бъдат репарирани от ответника. Тези пропуснати ползи ще представляват данъчен и осигурителен доход при изплащането им /арг. от чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗДДФЛ/, поради което не следва да бъдат намалени с данъците и осигурителните вноски, които биха били внесени от СА Д.А. Ц., ако бяха изплатени на ищцата. При тази установена фактическа обстановка административният съд е приел, че са налице основания за уважаване на тази претенция за обезщетяване в размер 15 970, 91 лв. и е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан в останалата част до пълния размер за сумата от 16 470 лв. Решението е правилно в обжалваната му част. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи , като правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него. Административният съд правилно е осъдил министерството на образованието и науката да заплати на Т. Петрова сумата от 15 970,91 лв. представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, произтекли от отменената заповед РД 09-727/03.06.2015 г. на министъра на образованието и науката, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.07.2016 г. до окончателното изплащане.Установено е с решение 3320/04.03.2020 г., постановено по адм. д. 2160/2019 г. от 3 - чл. състав на ВАС, че отменената като незаконосъобразна заповед РД 09-727 от 03.06.2015 г. на министъра на образованието и науката е в пряка и непосредствена причинна връзка с невъзможността ищцата Т. Петрова да продължи да изпълнява длъжността ректор на СА Д. А. Ц. - Свищов след 03.06.2015 г., до назначаването на нов временно изпълняващ длъжността ректор със Заповед РД 09-1777/04.12.2015 г. на министъра на образованието и науката. Кумулативно необходимите предпоставки за ангажиране на предвидената в закона отговорност за вреди са: 1. незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие; 2. незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3. реално настъпили имуществени или неимуществени вреди от тези актове (действия или бездействия); 4. пряка и непосредствена причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт (действия или бездействия) и вредоносния резултат. Установените по делото факти налагат правния извод, че са налице всички необходими предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на предвидената в закона отговорност за имуществени вреди. В тази връзка съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция и не е необходимо да се преповтарят. По изложените съображения не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания, поради което обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. С обжалваното определение административния съд е оставил без уважение искането на пълномощника на Т. Петрова за допълване на решение 124/17.06.2020 г. , постановено по адм.д. 583/2018 г. в частта за разноските. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че ищцата не попада в понятието юрист съгласно смисъла вложен от законодателя в чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, както и че пълномощника й адв. Йорданов не е оказвал безплатна правна помощ на ищцата след като в договора за правна помощ и съдействие намиращ се на гърба на приложено бланково пълномощно от 05.08. 2016 г. е посочено, че ищцата му е заплатила сумата от 2000 лв. при първоначалното разглеждане на делото. Изводите на административния съд относно недължимостта на претендираните разноски са неправилни. Разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА не използва понятието правоспособен юрист, за да е необходимо ищцата да е преминала законовия стаж и да е положила изпит за правоспособност, каквито са изискванията на чл. 294, ал. 1 от ЗСВ. Неоснователен е и втория аргумент на съда по искането по чл. 248 от ГПК. Съгласно чл. 2, ал. 4 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнагражденията за процесуално представителство се дължат за всяка инстанция, включително и при връщане на делото за ново разглеждане съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК. В конкретния случай делото е върнато за ново разглеждане на Административен съд Велико Търново. Видно от представените доказателства при повторното разглеждане от първоинстанционния съд, между Т. Петрова и нейния пълномощник е сключен договор за оказване на безплатна правна помощ от страна на адв. Йорданов на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, тъй като ищцата е придобила през 2020 г. квалификация юрист. По тези съображения решението в частта, в която е оставено без уважение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение, както и обжалваното определение по реда на чл. 248 от ГПК следва да бъдат отменени като неправилни, като на процесуалния представител на Т. Петрова се присъди адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по адм. дело 583/2018 г. по описа на ВтАС в размер на 1009 лв. на основание чл. 38, ал. 2, от ЗА. При този краен извод в полза на процесуалния представител на Т. Петрова следа да се присъдят и разноските за настоящата инстанция в размер на 1009 лв. съгласно чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38,ал.1, т. 3 от ЗА. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,