Решение № 2554 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14620/2011 г.

Решение № 2554 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14620/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 239 от АПК. Образувано е по искане за отмяна /неправилно в титулната му част квалифицирано от подателя като жалба/ на Кирил Драганов Иванчев от гр. София на влязло в сила решение № 4445 от 28.12.2010 г. по адм. дело № 6976/2010 г. на Административен съд София - град и на влязло в сила решение № 10382 от 12.07.2011 г. по адм. дело № 5041/2011 г. на Върховния административен съд, второ отделение. От пълномощника на ответника по делото Началник сектор РДНСК- Югозападен район, гр. София е изразено становище за неоснователност на искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав приема, че искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240 от АПК и е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. В искането за отмяна не е конкретизирано кое от изчерпателно изброените основания от чл. 239 от АПК е налице. В проведеното на 26.01.2012 г. съдебно заседание на пълномощника на жалбоподателя бе указано от съда да конкретизира основанията на искането си, но същият заяви, че не може да направи това, като моли съда да съобрази волята на неговия доверител, изразена в искането за отмяна. При тези данни, съпоставяйки изложените фактически основания в искането за отмяна с всяко едно от изчерпателно изброените основания и хипотези на чл. 239, т. 1 - до т. 6 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав приема следното: Хронологично фактите от данните по делото са следните: С влязло в сила решение № 4445 от 28.12.2010 г. по адм. дело № 6976/2010 г. на Административен съд София - град е отхвърлена като неоснователна жалбата на Кирил Драганов Иванчев срещу заповед № Д 79-10-49 от 27.04.2010 г. на началник сектор София при РДНСК- Югозападен район, с която е оставен в сила издадения от главния архитект на район "Витоша" - Столична община мотивиран отказ от 16.05.2009 г. за одобряване на проект и издаване на разрешение за строеж "Беседка", на покрива на съществуваща сграда в УПИ VI-394, кв. 218, м. "Павлово-Бъкстон" по плана на гр. София. Това решението като неподлежащо на обжалване е окончателно. С решение № 10382 от 12.07.2011 г. по адм. дело № 5041/2011 г. на Върховния административен съд, второ отделение в производство по чл. 239, т. 1 от АПК е отхвърлено искането на Кирил Иванчев за отмяна на влязло в сила решение № 4445 от 28.12.2010 г. по адм. дело № 6976/2010 г. на Административен съд София - град, като това решение е окончателно. Повторно с настоящото искане за отмяна пред настоящата инстанция на ВАС, неправилно в титулната му част представено като жалба, се иска отмяната на влязлото в сила решение № 4445 от 28.12.2010 г. по адм. дело № 6976/2010 г. на Административен съд София - град, както и на влязлото в сила решение № 10382 от 12.07.2011 г. по адм. дело № 5041/2011 г. на Върховния административен съд, второ отделение, което е постановено в производство по чл. 239, т. 1 от АПК. Доводите на искателя са за "допуснати пропуски от съда при изясняване на истината", като в тази връзка подробно се излагат оплаквания за създаването на пречки от кмета и главния архитект на община Витоша, довели до издаването на заповедта, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд. Така изложените доводи са за незаконосъобразност на решението на съда, който е разгледал по същество жалбата на Кирил Иванчев срещу административния акт. Тези доводи не би могло да се отнесат към нито едно от изчерпателно изброените основания за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 - до т. 6 от АПК. Тъй като настоящата производство е извънинстанционно, само при сезиране и при установяване от съда на наличието на някое от основанията изброени в цитираната разпоредба от АПК, съдът следва да уважи искането за отмяна. Видно от съдържанието на обстоятелствената част и петитума на искането за отмяна, оплакванията са извън приложното поле на цитираната разпоредба от АПК. Изчерпателно изброените в нормата на АПК основания са приложими, само ако се установи, че са налични конкретно за всеки отделен случай, а цитираната норма не би могло да се тълкува разширително, тъй като отмяната не е фаза от редовното административното производство пред съда, а е самостоятелно извънинстанционно производство, поради което, Върховният административен съд, петчленен състав приема, че искането за отмяна е неоснователно. Воден от изложеното, Върховният административен съд, петчленен състав приема, че искането за отмяна на основание чл. 239 от АПК и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК следва да се отхвърли като неоснователно, поради което