Решение № 2014 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6638/2010 г.

Решение № 2014 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6638/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Павлин Василев Демирев от гр. Бургас срещу решение № 293 от 16.03.2010 г. по адм. дело № 1440/2009 г. по описа на Административен съд Бургас. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон - отменително основание съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - заместник-кметът на община Бургас, не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Павлин Демирев срещу заповед № 1893 от 16.07.2009 г. на заместник кмета на община Бургас. С оспорената заповед на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА във вр. с чл. 37б, ал. 4 и 5 от Наредбата за управление на отпадъците и поддържане на чистотата на територията на община Бургас е разпоредено да се изпълни принудително преместване на излязло от употреба МПС (ИУМПС), собственост на жалбоподателя, паркирано върху територия, общинска собственост. Съдът е изложил съображения за недопустимост на жалбата поради просрочие и с оглед разпоредбата на чл. 149, ал. 5 АПК е разгледал искането за обявяване на нищожността й, като е приел, че при издаването на същата не са допуснати нарушения, довели до нищожност на обжалваната заповед, поради което е отхвърлил жалбата. Обжалваното решение е правилно. Обоснован е изводът на съда по същество за недопустимост на жалбата поради просрочие, поради което в съответствие с нормите на процесуалния закон е преценил дали е налице основание за обявяването на нищожността й. В този смисъл, правилно Административен съд Бургас е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма. Административният орган е изразил волята си ясно и по недвусмислен начин, следователно не се установяват толкова тежки пороци на административния акт, които да доведат до неговата нищожност. Същевременно, неоснователни са оплакванията, изложени в касационната жалба, че съдът не е преценил съответствието на чл. 37б, ал. 4 от Наредбата за управление на отпадъците и поддържане на чистотата на територията на община Бургас с чл. 23 ЗАНН. В конкретния случай предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заповедта на заместник-кмета на община Бургас, която е индивидуален административен акт, а не конкретна разпоредба на горната Наредба на Общински съвет - гр. Бургас, която може да бъде оспорена самостоятелно. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон, поради което не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,