Решение № 8008 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10209/2018 г.

Решение № 8008 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10209/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – П. против решение № 1429/20.06.2018 г. по адм. дело № 3066/2016 г. на Административен съд – П.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на т. 66 и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП)(отм.); и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – В. В. от [населено място] изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробен писмен отговор и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Позовава се на т. 66 и ПКТП (отм.); , отбелязвайки че законодателят е поставил изискването трудът да е бил положен при условията на първичната преработка на суровините, като дейностите, които са от този диапазон са посочени в точка 31 ПКТП (отм.); , а именно-предене, тъкане и текстилно облагородяване на тъкани. Позоваването на шифъра на длъжността, отразен в трудовата книжка, отговарящ на длъжност "шлосер-монтьор по ремонта" не е достатъчно за обосноваване на това заключение. Не са налице доказателства, които да установяват цех /участък/ и място на работа. Освен длъжността в документите няма отбелязани категория труд и основание по ПКТП. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 1429/20.06.2018 г. по адм. дело № 3066/2016 г. Административен съд – П. е отменил решение № 2153 – 15 – 294/07.12.2016 г. на директора на ТП на НОИ – П., с което е отхвърлена жалбата на В. В., от [населено място] срещу разпореждане № [ЕГН], протокол № 01326/22.08.2016 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ, в частта му, с която е определен общия осигурителен стаж, проценти осигурителен стаж и размера на пенсията по негово заявление вх. № 2113 – 15 – 2371/21.06.2016 г. Изпратил е преписката само в посочената част по заявление вх. № 2113 – 15 – 2371/21.06.2016 г. на В. В., от [населено място] на ръководител "ПО" при ТП на НОИ – П. за произнасяне по направеното в заявление искане, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени със съдебното решение. Присъдил е разноски. По делото е установено, че В. В. от [населено място] е работил за периода 09.06.1975 г. – 27.10.1991 г. в завод "А. Ю." гр. П.("Филтекс" АД, гр. П.) на длъжностите "шлосер", "маш. техник", "ел. техник", "шевен техник", "маш. техник", "монтьор". Заводът е възникнал през 1954 г. от национализирани частни предприятия като първоначално е работил с два цеха – шапкарски и за вълнен трикотаж, а по-късно се е специализирал в производство на дамско и детско плетено облекло и трикотаж. През седемдесетте години са били открити цехове във В., Асеновград, П. и Л.. Вълев е полагал труд основно в с. В. където производството е било със затворен цикъл – от бобиниране на преждата, плетене и кроене, до готовите изделия. Обосновано при тези данни административният съд е приел, че трудът е бил полаган в специализирано предприятие на текстилната промишленост. Изследвайки длъжностите, които е заемал Вълев за периода 1975 г. – 1991 г., административният съд е установил, че трудът му като "шлосер – монтьор по ремонта на машини и съоръжения" с шифър 80527425 (по класификацията на персонала, зает в народното стопанство от 1986 г.) за периода 02.01.1984 г. – 31.07.1989 г. следва да бъде категоризиран на основание т. 66 и ПКТП (отм.); от втора категория. Съгласно т. 66 и ПКТП (отм.); от втора категория е труда на работниците и инженерно-технически работници, работещи до началник цех включително в подготвителните и основните цехове (участъци) в памукотекстилната, вълнената, копринената и трикотажната промишленост. Работещите в конфекционните цехове на трикотажната и шивашката промишленост не се ползват с права по т. 66 и ПКТП (отм.); Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора пред касационната инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени направените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока – договор за правна защита и съдействие № 121003/23.04.2018 г. възлизат на сумата от 300, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение