Решение № 10146 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1539/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Б. Я., чрез процесуалния му представител адвокат Тенчев, срещу Решение 4393 от 16.05.2024 г., постановено по адм. дело 2898/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. Изложени са съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановеното при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи исковата претенция изцяло, като му се присъдят и направените по делото разноски. Ответната страна Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Пловдив, чрез юрисконсулт Пенкова в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Пловдив се е развило по исковата молба на Н. Б. Я. против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Пловдив, с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е предявил иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди, произтичащи от отменената като незаконосъобразна заповед за прилагане на принудителна административна мярка 23-1030-000293 от 20.04.2023 г., издадена от началник група към ОДМВР - Пловдив, сектор Пътна Полиция Пловдив, изразяващи се в заплатена неустойка по развален договор за наем на лек автомобил, поради невъзможността на ищеца да го предостави за ползване, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Във връзка с обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените от тях, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователен предявения иск. За да постанови този резултат е приел, че е налице отменен като незаконосъобразен акт, но по делото не е доказано да са причинени вреди, като пряка и непосредствена последица от него. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт на техни органи или длъжностни лица. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилен е изводът на административния съд в обжалваното решение за неоснователност на предявения иск, тъй като в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, не е установил наличието на всички законови предпоставки. Освен безспорно установената отмяна на административен акт, с който е прекратена регистрацията на лекия автомобил, чиито съсобственик е ищеца, за срок от 6 месеца, по делото не са доказани останалите елементи на изведения от закона фактически състав. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че са доказани по делото реално претърпени от ищеца вреди, като пряка и непосредствена последица от отменения акт заплатена неустойка по договор за наем от 01.04.2023 г., сключен между Екстрийм България-ЕКСБУЛ ЕООД, като наемател и Н. Б. Я., като наемодател. Видно от предмета на този договор, наемодателят отдава собствения си лек автомобил за временно възмездно ползване на наемателя при неговото поискване за посочен период. С отмененият по съдебен ред административен акт са засегнати права на наемодателя, но неблагоприятното развитие на гражданското правоотношение по договора за наем не може да се изведе като вреда по ЗОДОВ. Развитието на правоотношението произтича от поведението на страните по договора. Ищецът е страна по него и е знаел последиците от неговото изпълнение и неизпълнение. Неизпълнението му поражда договорна отговорност чл. 79 и сл. ЗЗД, а не отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Според чл. 79, ал. 1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. По делото не се ангажирани доказателства, от които да се установява неизпълнението, непредаването на лекия автомобил на наемателя да е основано от длъжника на отменения административен акт. Такъв извод не може да се направи и от показанията на разпитания по делото свидетел. Отделно от това ответникът по делото е оспорил автентичността на договора за наем и кореспонденцията във връзка с изпълнението и прекратяването му, като ищецът е заявил, че ще се ползва от тях. Касае се за частни документи, които не носят подписа на страната, която ги оспорва, при което тежестта за доказване на тяхната истинност пада върху представилата ги страна, каквото доказване в случая не е налице. При така изложените съображения обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Пловдив за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно за сума в размер от 100 лева при приложението на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение