Решение № 9401 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11079/2012 г.

Решение № 9401 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11079/2012 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Иван Стойков Иванов против решение от 27.06.2012 г. по адм. дело № 81/2009 г. на Административен съд град Ловеч, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 12/28.01.2009 г. на директора на Областна дирекция на МВР Ловеч. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Областна дирекция (ОД) на МВР Ловеч не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на оспореното решение. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу заповед № 12/28.01.2009 г. на директора на Областна дирекция на МВР - град Ловеч, издадена на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 6, и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, с която на Иван Стойков Иванов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", за това, че на 27.12.2008 г. касаторът заедно с Тило Дамгов са взели и превозвали намерен убит едър дивеч - мъжко и женско диви прасета, с което са нарушили разпоредбата на чл. 85 от Закона за лова и опазване на дивеча, а също така се държал грубо и арогантно с представители на обществото, които видели двете убити прасета в автомобила, в който пътувал и Иванов, като случаят е станал достояние на широк кръг лица и е отразен в средствата за масова информация, с които си деяния е нарушил т. 7, т. 8 и т. 9 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. На основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение с МВР от длъжността полицай (ВПА), категория "Е", първа степен в "Охранителна полиция", в РУ на МВР гр. Угърчин към ОД на МВР Ловеч. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена фактическата страна по спора, а именно, че дисциплинарното производство е започнало със заповед № 238/29.12.2008 г. на директора на ОД на МВР Ловеч, с която на основание чл. 230, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и въз основа на предварителни данни - получен сигнал в РУ на МВР Угърчин за произшествие с ПТП е образувано дисциплинарно производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР. Дадени са писмени обяснения от жалбоподателя и са събрани сведения и обяснения от свидетели на инцидента. За резултатите от дисциплинарното разследване е изготвена обобщена справка рег. № 157/15.01.2009 г., връчена на служителя на 20.01.2009 г. срещу подпис, като същият е бил уведомен, че има право в 24 - часов срок да даде допълнителни обяснения и възражения. На 26.01.2009 г. е изготвена докладна записка до директора на ОД на МВР - Ловеч за липса на постъпило възражение от жалбоподателя съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от ППЗМВР. На 28.01.2009 г. е съставен протокол за изслушване на държавен служител, от който се установява, че жалбоподателят е изслушан лично от дисциплинарнонаказващия орган, като протоколът е подписан от директора на ОД на МВР Ловеч, дисциплинарно-разследващия орган и от държавния служител. Дисциплинарното производство е приключило със становище на старши юрисконсулт от 26.01.2009 г. за наличие на основание по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР за реализиране на дисциплинарната отговорност за извършено тежко дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Въз основа на заключението от разследващия орган, дисциплинарно наказващият орган - директорът на ОД на МВР - Ловеч е издал обжалваната заповед, с която въз основа на доказателствата, събрани в хода на дисциплинарното разследване е приел, че деянието на лицето съставлява нарушение на т. 7, т. 8 и т. 9 от Етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, като му е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Според съда така издадената заповед по чл. 233 от ЗМВР е законосъобразен индивидуален административен акт. Същата е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с разпоредбата на чл. 228 от ЗМВР правомощия, в изискващата се форма и съдържание, което съответства на чл. 246 от ППЗМВР, при спазване на административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство и на материалния закон. Спазено е изискването на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, а именно заповедта да се издаде в двумесечен срок от откриване на нарушението, който срок, с оглед нормата на чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР се брои от датата на изготвяне на обобщената справка и представянето й на наказващия орган. Решаващият съд е приел, че жалбоподателят е осъществил визираните от дисциплинарнонаказващия орган нарушения, които обуславят налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Според него в хода на дисциплинарното производство, разследващият орган служебно е събрал многобройни доказателства, от анализа и съпоставката на които правилно е обоснован извод, че полицай Иванов заедно с Тило Дамгов са взели и превозвали намерен убит едър дивеч - мъжко и женско диви прасета, с което е нарушил разпоредбата на чл. 85 от Закона за лова и опазване на дивеча, а също така се държал грубо и арогантно с представители на обществото, които видели двете убити прасета в автомобила, в който пътувал и Иванов. Тези действия на жалбоподателя са станали обществено достояние, чрез излъчен репортаж по БТВ на 28.12.2008 г. в емисията "Новини", в интернет сайт на dir.bg и на агенция Фокус, както и публикации в регионалните вестници "Фактор" и "Ловеч прес", като това обосновава извод за нарушаване на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Това са разпоредбите на т. 7 от него, която задължава служителя да пази доброто име на институцията, която представлява, на т. 8, според която служителят насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си, както и на т. 9, която задължава държавния служител да се отнася с уважение към всички представители на обществото. Според съда правилно наказващият орган е приел, че жалбоподателят е извършил нарушаване на служебната дисциплина по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, като към него е приложено съответстващото му с оглед нормата на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР дисциплинарно наказание. По тези съображения е прието, че жалбата, като подадена против законосъобразен индивидуален административен акт е неоснователна. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Оплакванията на касатора за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост са неоснователни. Първоинстанционният съд е възприел фактическа обстановка, съответстваща на доказателствата по делото и е изложил подробни мотиви по релевантните за спора факти. Тези доводи са били подробно обсъдени от първоинстанционния съд и касационната инстанция изцяло споделя изложените в мотивите на оспореното решение съображения. В тази връзка административният орган обосновано и подробно е обсъдил поведението на жалбоподателя и отражението му върху обществото и МВР, с което служителят е уронил доброто име на институцията, в която е на служба. Доводите, които се правят от жалбоподателя, в насока, че в мотивите на своето решение административният съд се позовава на издадено по отношение на него наказателно постановление потвърдено от Ловешкия районен съд и Административен съд - Плевен са неотносими към дисциплинарното производство, тъй като служителят е наказан за деяния квалифицирани като нарушение на служебната дисциплина по чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, както и като нарушение на етичните правила, визирани в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Този извод следва от разпоредбата на чл. 224, ал. 3 от ЗМВР, която допуска носене на дисциплинарна отговорност от държавните служители на МВР, независимо че деянията им могат да са основание и за търсене на друг вид отговорност. Не са допуснати и нарушения на процедурата по издаването на заповедта, по отношение на която първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, като същите са обсъдени и от настоящата инстанция. Не са налице и допуснати нарушения на материалния закон. От фактическа страна са осъществени нарушения на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - т. 7, т. 8 и т. 9 от него, които го задължават в качеството му на длъжностно лице, да се подчинява на нормативно определените правила залегнали в тях. Същите представляват тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, като в т. 10 конкретно е записано, че тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарното наказание уволнение е "извършването на друго тежко дисциплинарно нарушение". В разпоредбата чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР е прието, че дисциплинарно наказание "уволнение" се налага в случаите, посочени в чл. 227, ал. 1 от ЗМВР, като според ал. 2 от същата разпоредба "други тежки нарушения на служебната дисциплина" по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, които са несъвместими с оставането на служба в МВР и за които също се налага дисциплинарно наказание "уволнение" са: "и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата". В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установяват двете изисквания за реализиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, а именно осъществени деяния, които са несъвместими с етичните правила за поведение и с които се уронва престижа на службата. След като тези норми са приложими и с оглед характера им на императивни, то дисциплинарно наказващия орган, който действа в условията на обвързана компетентност е длъжен да наложи посоченото наказание. По изложените съображения обжалваното решение е правилно, като постановено при липса на сочените отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не са претендирани, поради което такива не се присъждат за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,